Всичко беше напразно.
Тя не би повярвала, че всичко това е възможно, не и след като се бяха любили с Никълъс. Беше толкова уверена, че той ще е щастлив да се оженят след онази нощ. Той бе толкова прекрасен, така невероятно търпелив и нежен с нея тогава. Със сигурност беше пил много, но нима това бе достатъчно, за да изличи от паметта му техните прегръдки?
О, те все пак щяха да се оженят. И той винаги й съобщаваше, когато имаше намерение да напусне за известно време града. Отиваше в Саутхамптън за по няколко седмици, като твърдеше, че има работа. Винаги й съобщаваше кога ще се върне в Лондон, но през последните два месеца го беше виждала не повече от пет пъти. И всичките тези пет пъти бяха ужасни.
Никълъс никога не закъсняваше, когато я придружаваше на някое тържество, но я беше довеждал в къщи само три пъти. Останалите два пъти Реджи си беше позволила да изпусне нервите си и си бе тръгнала без него. Не че Никълъс я изоставяше и прекарваше цялата вечер в стаята за карти или се посвещаваше на политически дискусии, но често пъти прекарваше повече време със Силина Едингтън, отколкото с нея.
Всичко това се правеше нарочно. Тя знаеше много добре, че той се преструва на мръсник заради нея. Точно това я нараняваше толкова много. Ако само за минута си помислеше, че той се показва в истинската си светлина, тя щеше да позволи на Тони да се разправи с него. Но той не беше мръсник. Разиграваше безпощаден театър само за да я накара да се откаже. Точно както той беше принуден да се сгоди за нея, така искаше да я принуди да се откаже от годежа.
Най-лошото беше, че колкото и да я болеше, Реджи не можеше да скъса с него. Вече трябваше да мисли не само за себе си.
Никълъс свали нейната къса пелерина от черна дантела и я подаде на лакея заедно със своето тъмно наметало, подплатено с червено, и цилиндъра си. Реджи беше облечена с бяла рокля с къси ръкави, поръбена със златисти пискюли. Деколтето й беше доста отворено по модата, като едва прикриваше гърдите й и поради това тя се чувстваше неудобно в тази рокля, както и поради факта, че бялото бе цветът на непорочните девойки.
Реджи беше успяла да придума своя вуйчо Едуард да й се довери и този път да я пусне без придружител. Между нея и Никълъс не се случваше приятно след тържеството по случай техния годеж.
На каквото и да се бе надявала, тя вече беше разочарована. По време на краткото пътуване двамата бяха сами в неговата затворена карета, но той не се бе опитал да се приближи до нея, дори не й беше казал нито дума.
Реджи го погледна крадешком, докато влизаха в стаята за музика, където една млада двойка, приятели на Никълъс, забавляваха около двайсетина души гости за вечеря. Тази вечер Никълъс изглеждаше изключително добре в издължения си тъмнозелен фрак, бродираната кремава жилетка и ризата, с жабо. Връзката му беше вързана хлабаво и беше обул дълги панталони, въпреки че за вечерно облекло суетните мъже предпочитаха панталоните до коляното и копринените чорапи. Материята прилепваше по дългите му крака и разкриваше мощните му бедра и прасци. Само като погледнеше силното му и грациозно тяло, Реджи се чувстваше смутена.
Косата на Никълъс беше смесица от къси тъмнокестеняви къдри, сред които имаше толкова много златисти кичури, че понякога изглеждаше медена, дори руса. Реджи знаеше, че е мека на докосване, знаеше, че и устните му са меки, а не като неумолимата, твърда черта, в която се бяха превърнали напоследък. О, защо не искаше да разговаря с нея?
В погледа й блесна пламъче. Тя спря насред коридора, като леко извика и принуди Никълъс също да спре. Той се обърна към нея, а тя се наведе, за да оправи обувката си. Загуби равновесие и се олюля към него. Никълъс я хвана под мишниците, ръцете й сграбчиха раменете му, за да се изправи, а гърдите й се притиснаха в неговите. Той въздъхна така, сякаш го бяха ритнали силно в стомаха. Това наистина беше силен удар. През тялото му преминаха горещи вълни, а очите му пламнаха като въглени.
Тъмносините очи на Реджи също го изгаряха.
— Благодаря ти, Никълъс.
Тя го пусна и тръгна напред, сякаш не се беше случило нищо, докато той стоеше там със затворени очи и стиснати зъби, като се опитваше да се окопити. Как стана така, че подобен малък инцидент успя да го извади от строгия самоконтрол, който си беше наложил? Достатъчно лошо бе това, че я виждаше, чуваше и усещаше парфюма й, но да го докосва… това беше оръжието, което напълно разгромяваше защитата му.
— О, погледни, Никълъс, вуйчо Тони е тук!
Реджи се усмихна на Антъни Малори, който беше в другия край на стаята, но усмивката й беше отправена колкото към него, толкова и към нея самата. Тя беше чула въздишката на Никълъс, беше усетила как потръпна, беше видяла желанието в златистите му очи. Измамник. Той все още я желаеше. Но не искаше тя да разбере. Сега обаче тя го знаеше. И това я стопли, накара я да прости голяма част от неговото ужасяващо поведение.