Никълъс настигна Реджи при вратата на музикалната стая, като погледът му веднага падна върху Антъни Малори, наведен над дамата, която седеше до него.
— По дяволите, какво прави той тук?
Реджи едва не се изсмя от тона му, но успя да се сдържи.
— Не мога да знам. Домакинята е твоя позната, не моя.
Той я фиксира с поглед.
— Той рядко посещава подобни сбирки, независимо дали е поканен или не. Дошъл е, за да може да те държи под око.
— О, не си справедлив, Никълъс — обади се тя. — Това е първият път, в който се натъкваме на него.
— Забравяш за Воксол!
— Е, това беше случайно. Не вярвам онзи ден вниманието му да е било насочено към това да ме държи под око.
— Точно обратното. И двамата знаем върху какво беше съсредоточено вниманието му тогава.
— Олеле, ама ти се разсърди! — промълви Реджи и сетне изостави темата. Знаеше защо е тук вуйчо й. Беше чул, че са виждали Никълъс с други жени и беше побеснял. Очевидно бе решил, че присъствието му ще бъде от полза.
Младата двойка на пианото завърши дуета и някои от гостите започнаха да стават от местата си, за да се поразтъпчат, преди да започне следващата песен. Модерните мъже се бяха облекли с ярки сака от сатен и подходящи панталони до коляното. Омъжените жени се отличаваха по смелите тонове на тоалетите си, тъй като девойките носеха пастелни тонове или бяло.
Реджи познаваше всички освен домакинята, госпожа Харгрийвс. Тук беше и Джордж Фаулър със сестра си и по-малкия си брат. Тя наскоро беше срещнала лорд Пърсивал Олдън, който беше добър приятел на Никълъс. Познаваше дори приятелката на Тони, която седеше до него. И за нейно огромно раздразнение беше и Силина Едингтън, придружена от един стар приятел на Тони.
— Никълъс — Реджи го докосна нежно по ръката. — Трябва да ме запознаеш с нашата домакиня, преди да е започнал рециталът на сестрата на Джордж.
Реджи усети как той се стяга под пръстите й и се усмихна, когато тръгна пред него към госпожа Харгрийвс. Ами тя трябваше май по-често да го докосва, това беше истинският подход.
Вечерта не минаваше така, както беше желала. На вечерята я сложиха доста далеч от Никълъс край дългата маса. Той седна до домакинята, една доста привлекателна жена, и направи необходимото, за да бъде очарователен и да омагьоса нея и всички останали дами наоколо.
Реджи разговаряше колкото се може по-благовъзпитано с Джордж, но й беше трудно да бърбори, когато се чувстваше толкова тъжна. Мръсникът лорд Пърсивал, седнал от дясната й страна, изобщо не й помогна, като постоянно коментираше Никълъс и я караше да отклонява поглед към него отново и отново, принудена да разпознае всичките признаци, които беше виждала и преди. Никълъс не се държеше просто очарователно с госпожа Харгрийвс, той имаше вид на мъж, заел се да покори тази жена.
С напредването на вечерта Реджи забрави за предишния си триумф от объркването на Никълъс. По време на вечерята той не я погледна нито веднъж. Тя откри, че й е трудно да се усмихне дори за малко на компаньоните си и благодари на Бога, че Тони не е наблизо. Ако точно сега трябваше да изтърпи фалшивите му коментари, щеше да се разплаче.
С огромно облекчение Реджи най-сетне се оттегли от стаята заедно с останалите дами. Разполагаше само с няколко минути да се успокои обаче, преди мъжете да се появят в дневната. Тя затаи дъх и зачака да види дали Никълъс ще продължи да я пренебрегва. Той се насочи право към госпожа Харгрийвс, без дори да погледне към Реджи.
Това беше повече от достатъчно. Гордостта й нямаше да й позволи да остане. И ако вуйчо й кажеше само една дума за Никълъс, щеше да избухне. Не можеше да го направи на публично място.
Когато помоли Джордж Фаулър да я изпрати до вкъщи, зелените му очи се разшириха от удоволствие. Сетне той каза:
— Ами вуйчо ти?
— Много ме ядосва. — Реджи беше и не беше ядосана, но това й послужи като извинение. — А и е довел със себе си дама. Въпреки това ми е неприятно да ти се натрапвам, Джордж. Ти си тук със сестра си.
— Брат ми ще се погрижи за нея, не се бой — заяви той усмихнат.
Е, помисли си сърдито тя, хубаво беше, че поне някой я харесваше.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
— Чудя се защо забелязваш на минутата кога е излязла от стаята с някого?
Никълъс се завъртя и срещна спокойния поглед на Антъни Малори.
— Следите ли ме, лорде? — попита той.
— Вече няма смисъл да стоите тук, след като представлението е свършило — отвърна Антъни приятно. — При това какво представление. Само десет минути след като си е тръгнала, вие също тръгвате. Прави лошо впечатление.