— Как е осветлението по улицата?
— Добро си е. Но не толкова ярко, че да попречи на мен и Неди тихичко да изведем кочияша надолу.
— Тогава може би сега е моментът. — Червената брада се усмихна за първи път. — Знаеш какво да правиш, ако се появи възможност, господин Пай.
— Да, сър. Не искате да се замесва и хубавицата, знам, сър. Ако тя си излезе сама, ще го хванем.
Вратата се затвори зад Пай и Конрад Шарп се засмя. Това беше учудващо дълбок и резониращ смях за толкова слаб мъж.
— О, не унивай, младежо. Ако всичко върви добре, може още утре да си тръгнем.
— Не трябваше да ми правиш забележки пред такива като него, Кони. Баща ми никога не го прави пред други.
— Баща ти доста отскоро ти е баща и като такъв се опитва да щади чувствата ти, Джереми.
— А ти не се ли опитваш?
— Защо да го правя, глезльо?
В отношението на стария мъж имаше истинска обич и най-сетне младият Джереми се ухили.
— Ако го хванат тази нощ, аз ще мога ли да дойда с теб?
— Съжалявам, момко. Това ще е гадна работа, която баща ти няма да иска да видиш.
— Но аз съм на шестнайсет години! — запротестира Джереми. — Преживял съм морска битка!
— Почти.
— Моля те!
— Не — рече разпалено Конрад. — Дори да се съгласи баща ти, аз няма да ти позволя. Не е нужно да виждаш баща си в най-лошата му светлина.
— Той само ще му даде урок, Кони.
— Да, но понеже ти беше наранен, урокът ще бъде груб. А и неговата чест е замесена. Ти не чу клеветите и подигравките, които младият лорд добави към отворената рана. Ти беше проснат на гръб с почти смъртоносна рана…
— Заради него! Поради което…
— Казах не! — Конрад отново го отряза.
— О, добре, де — възропта Джереми. — Но все пак не разбирам защо трябваше да се мъчим да го преследваме чак до Саутхамптън, а сетне да загубим две седмици тук, в Лондон, правейки същото. Щеше да е много по-голям кеф просто да потопим някой от корабите му.
Конрад се подсмихна.’
— Баща ти трябва да чуе каква е представата ти за кеф. Но колкото до това — този лорд може да има само шест търговски кораба, но това, че ще изгуби един, изобщо няма да се отрази на джоба му. Баща ти твърдо е решил да изравни точките на далеч по-лична основа.
— И тогава ще можем ли да си отидем вкъщи?
— Да, момко. И ще можеш да се върнеш към учението.
Джереми направи физиономия и Конрад Шарп се разсмя. Сетне чуха женски кикот от съседната стая, в която беше бащата на Джереми и гримасата му се превърна в ярко изчервяване, което накара Конрад да се разсмее още по-силно.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Все още нагрята от жегата на деня, земята беше топла под страната му. Или може би беше лежал на това място часове наред и собственото му тяло беше стоплило земята? Никълъс не знаеше. Тези мисли преминаха през главата му, когато дойде в съзнание и отвори очи.
След това си каза, че е глупак — сто пъти глупак. Какъвто си беше джентълмен, просто беше направил крачка, за да излезе от каретата, без дори да си помисли, че ще го нападнат, още преди да е сложил крак на земята.
Той изплю мръсотия. Очевидно го бяха оставили да лежи там, където е паднал. От предпазливото раздвижване разбра, че ръцете му са завързани зад гърба и освен това са почти безчувствени. Страхотно. С острите пробождания в главата щеше да е късметлия, ако успее да застане на колене, камо ли да се изправи. Ако му бяха оставили каретата, няма да може да я кара, без да използва ръцете си. Дали каретата беше наоколо?
Като изви с върховно усилие главата си настрани, Никълъс видя едно от колелата й и до него — чифт ботуши.
— Ти си още тук? — попита той с недоумение.
— Че къде да се дяна, друже?
— В бърлогата при крадците — отвърна Никълъс.
Човекът се разсмя. Какво, по дяволите, означаваше това?
— Не беше ли само един обикновен грабеж? — Той отново помисли за Малори, но колкото и да се опитваше, не можеше да си представи как той наема някого, за да го набие.
— Дълго време ли бях в безсъзнание? — попита Никълъс. Главата му пулсираше.
— Цял час, друже, без майтап.
— Тогава ще ми кажеш ли какво, по дяволите, чакаш? — изръмжа Никълъс. — Обирай ме и върви си гледай работата.
Човекът отново се разсмя.
— Това го направих, друже, веднага. — Не ми казаха, че не може, така че го свърших. Ама работата ми е точно тук, да те пазя.
Никълъс се опита да седне, но го повали силен световъртеж. Той изпсува и се опита отново.
— Кротко, друже. Не се опитвай да въртиш номера, иначе ще трябва да те накарам пак да опиташ тоягата ми.