Никълъс не отговори. Като си помисли какво можеше да се случи… не можеше да понесе тази мисъл. Тя беше в безопасност, защото Джордж Фаулър я бе изпратил до къщи.
Хм. Джордж Фаулър, наистина. Обзе го неоправдан гняв, силен и неприятен.
— Сър?
— Какво? — излая Никълъс, сетне се опомни. — А, да, Харис, вечерта премина както очаквах, що се отнася до дамата.
Камериерът бе от десет години на служба при Никълъс и познаваше мислите и чувствата му както никой друг. Той знаеше, че Никълъс не иска да се ожени за Реджина Аштън, макар да не разбираше защо, нито би се осмелил да попита. Заедно с Никълъс бяха обсъдили стратегията, която той използваше, за да се справи с тази своя обвързаност.
— Лейди Аштън каза ли ви нещо, сър?
— Нещата не потръгнаха толкова добре — отвърна Никълъс уморено. Успокоителното, което му бе дал лекарят, започваше да действа. — Все още съм сгоден.
— Е, следващият път със сигурност…
— Да.
— Обаче не остана много време до сватбата — додаде колебливо Харис. — Лекарят иска да почивате в постелята три седмици.
— Ама че досада — тросна се Никълъс. — След не повече от три дни ще съм на крак.
— Щом казвате така, сър.
— Казвам го.
— Много добре, сър.
Тъй като никога преди не бе преживявал подобен побой, Никълъс нямаше как да знае, че на следващия ден ще се чувства десетократно по-зле. Той псуваше непрекъснато капитан Хок и искаше да го види обесен.
Трябваше да мине цяла седмица, преди да успее да се помръдне, без да усети болка. И макар след още една седмица вече да беше на крак, раните по лицето му все още не бяха заздравели.
Той не беше в подходящо състояние да се срещне с Реджина. Но не можеше да си позволи да загуби още време. Сватбата беше само след седмица. Трябваше да я види.
Отби се в къщата на Малори на площад Грозвънър въпреки външния си вид. Казаха му, че Реджина е излязла, за да пазарува за чеиза си. Тази информация засили паниката му. Той изчака един час и когато годеницата му пристигна, доста грубо я отмъкна от братовчедките й в момента, в който влезе през вратата.
Никълъс я поведе през градината към площада, без да казва нищо, с бързи и дълги крачки и с мрачно замислено изражение. Нейният нежен глас, който се втурна в мислите му, го накара да спре.
— Оправи ли се вече? — попита тя. Бърз есенен вятър вдигна листа във въздуха и заигра с перата върху шапката на Реджи. Бузите й бяха зачервени, очите й блестяха със сини светлини. Тя беше неизразимо прекрасна, цъфтяща от здраве и жизненост. Все пак беше най-красивата жена, която беше срещал.
— Да съм се оправил ли? — поиска да знае Никълъс, като се чудеше как ли, по дяволите, е разбрала за нападението, след като през последните две седмици я беше отбягвал, за да не научи.
— Дерек ни каза за състоянието ти — обясни Реджи. — Съжалявам, че не си бил добре.
Проклятие! Значи трябваше да приема съчувствието й благодарение на това, че Дерек беше украсил истината. Предпочиташе гнева й.
— Всъщност бях отишъл в една любима моя кръчма близо до брега и там ме нападнаха разбойници, които яко ме набиха, за да ми вземат парите. И въпреки това, много е вълнуващо да се посещават подобни противни места.
Реджина се усмихна великодушно.
— Тони беше сигурен, че ще използваш болестта си като извинение, за да отложиш сватбата. Казах му, че това не е в твоя стил.
— Толкова добре ли ме познаваш, любима? — попита язвително Никълъс.
— Ти може да си всякакъв, но не си страхливец.
— Допускаш…
— О, стига — прекъсна го тя. — Няма да ти повярвам, ако се опиташ да ме убедиш в противното, затова по-добре не започвай.
Никълъс изскърца със зъби, а тя му отвърна с весела усмивка. Като я гледаше, почувства колко силно му се отразява това както винаги, а мислите му в този момент бяха доста разпилени.
— Предполагам, че трябва да те попитам как я караш напоследък?
— Би трябвало, да — съгласи се Реджи. — Но и двамата знаем, че това, което правя с времето си, не те интересува. Например няма да те нараня, ако ти кажа, че бях толкова заета, та никак не ми липсваше, нали? И няма да те е грижа, че други мъже са ме съпровождали там, където братовчедите ми настояваха да присъствам.
— Джордж Фаулър ли?
— Джордж, Бейзил, Уилям…
— Внимавай, защото започвам да мисля, че се опитваш да събудиш ревността ми, за да си отмъстиш.
— Отмъщение ли? О, разбирам, ти ме преценяваш по своето собствено поведение. Колко забавно, Никълъс. Просто защото намираш други жени за очарователни…