В какво се беше забъркала този път? На леглото бяха оставени дамски дрехи, които изглеждаха чисто нови — копринена рокля, по-дискретна ленена, нощница, пухкави чехли и за нейно смущение — долно бельо. На тоалетката имаше тоалетни принадлежности, четка за коса, гребен, много скъп парфюм — всичките нови.
Следобед младият мъж беше влязъл, за да запали огъня, а Арти пазеше на вратата. Той й се усмихваше плахо. Реджи го гледаше леденостудено и яростно. А на момчето не обърна никакво внимание.
Вече беше нощ, но Реджи отказваше да се възползва от голямото легло. Щеше цяла нощ да будува, ако трябва, но нямаше да се отпусне, докато не се срещне с капитана и не му даде да се разбере.
Тя хвърли дърва в огъня, сетне притегли един стол до камината, като мушна крака под тъмносинята си кадифена пола. Стаята беше топла и й се доспа.
Реджи едва чу ключа, когато се обърна в ключалката. Звукът я накара да застине, но тя не се обърна. Проклета да бе, ако си дадеше труда да забележи Арти или пък Анри.
— Моят син ми казва, че сте ослепителна красавица — рече дълбок глас. — Нека да видя какво толкова го е поразило. Представете се, лейди Монтиът.
Тя стана и много бавно се обърна, за да го види. Очите й се разшириха от шока.
— Вуйчо Джеймс!
— Риган! — извикаха и двамата едновременно.
Реджи първа се овладя.
— О, вуйчо! Да не би да искаш да ме отвлечеш, за да си прекараме още три месеца в приключения на борда на „Девойката Ана“? Не смяташ ли, че сега съм малко стара за това?
С вид на объркан човек, той протегна ръце към нея.
— Ела тук, сладурано, и дай да те прегърна. Мили Боже, ти наистина си станала ослепителна красавица!
Реджи го прегърна щастлива.
— Ами, вуйчо, минаха три години, през които съм те виждала само веднъж за един час. Не е честно, знаеш ли, да трябва да се промъквам незабелязана, за да видя вуйчо си. Не е ли време да се сдобриш с братята си?
— Аз може и да искам — рече тихо той. — Но се съмнявам, че те го искат, Риган.
Той винаги беше обичал да бъде различен, дори да има свое собствено име, с което да я нарича. Нейният вуйчо, пиратът, я беше откраднал под носа на братята си, когато му отказаха да я види. Беше я завел на невероятно приключение на борда на кораба си, твърдо решен да прекара с нея времето, което му се полагаше. Тогава Реджи беше на дванайсет години и тези невероятни три месеца бяха все още живи в паметта й.
Разбира се, и двамата трябваше да си платят за това. Джеймс вече беше в немилост поради това, че е пират. Когато върна Реджи, и тримата му братя го натупаха яко затова, че я бе изложил на опасност. И тримата се бяха отказали от него, дори и Тони, с когото винаги беше толкова близък. Джеймс страдаше от раздора, а Реджи — от това, че бе станала причина за него. Той никога не я обвини, но този факт я накара да се чувства още по-зле.
Тя се отдръпна от Джеймс и го огледа. За трите години не се беше променил много. Все още беше едър и рус, както винаги красив и зашеметяващ.
— Аз дори не трябва да разговарям с теб — рече строго Реджи. — Ужасно ме изплаши. Можеше поне да кажеш на хората си да ме осведомят, че тъкмо скандално известният капитан Хок ме отвлича.
Джеймс избухна:
— Ще ги накажа, можеш за разчиташ! Проклятие! — Той отвори вратата със замах и измуча:
— Арти!… Анри!
— Не, вуйчо! — запротестира Реджи.
Джеймс бе различен от братята си. Тони можеше да бъде уговорен. Дори с Джейсън, който беше като опърничав бик, когато се разсърди, можеше да се говори. Но Джеймс Малори беше ужасяващ. Макар гневът му никога да не се бе насочвал към нея, Реджи се боеше от него.
— Вуйчо Джеймс — каза тя, — мъжете бяха наистина много внимателни с мен и много се постараха да ми е удобно. Не бях уплашена — излъга тя.
— Те са направили грешка, Риган, и няма да приема никакви извинения за нея.
Една черна вежда се вдигна остро.
— Искаш да кажеш, че не е трябвало да ме донасят тук ли?
— Разбира се, че не. Щях да дойда отново да те видя, преди да напусна Англия. Не бих искал да те довеждат при мен — поне не по този начин.
Точно в този момент двамата нещастници се появиха на прага и застанаха неловко под студения взор на Джеймс.
— Искал си да ни видиш, капитане?
— Знаете ли кого сте ми довели? — попита тихо Джеймс. Това беше неговият непредсказуем тон. Анри бързо предположи бедата.
— Друга дама ли?
— Господа, позволете да ви представя — Джеймс протегна ръка към Реджи и експлодира: — моята племенница!