— Дълга история, сладурано, и…
— Моля те, не се дръж отново с мен като с дете, вуйчо Джеймс!
— Добре — отвърна той. — Накратко, аз го набих яко за някои обиди, които ми беше нанесъл. Затова свърших в пандиза.
— И едва не беше обесен — додаде Конрад.
— Не — зяпна Реджи. — Не мога да повярвам, че Никълъс…
— Той дал името на Хок на властите, келешче. „Девойката Ана“ може и да не нападне отново веселия моряк, но Англия никога не забравя. Хок беше съден за пиратство. Но успя да избяга въпреки Монтиът.
— Разбираш защо моите момчета са внимавали да не споменават името ми пред теб — каза Джеймс. — Трябваше да уредя собствената си смърт, иначе щеше да ми се наложи незабавно да напусна Англия. Извинявай, Риган — добави нежно той. — Бих предпочел да не знаеш в каква каша се беше забъркал твоят съпруг.
— Не се извинявай, вуйчо — рече Реджи през зъби. — Само съм смаяна от това колко често ми се напомня за голямата грешка, която направих с него. Просто не разбирам как съм могла да се залъгвам, мислейки, че го обичам.
— Не го ли обичаш?
— Не. И не ме гледай така. Наистина не го обичам.
— Прекалено много ли протестира? — ухили се Конрад.
— О, така ли мислиш? — рече разгорещено Реджи. — Е, ти би ли обичал съпруга, която те е изоставила в деня на сватбата ви? Никога няма да го забравя, никога. Дори и да не искаше да се ожени за мен, дори да се е чувствал оправдан да ме напусне, аз го мразя затова, че не…, е, просто ми е омразен.
Двамата мъже си размениха погледи.
— Къде е той? — попита вуйчо й.
— Напусна Англия. Дори не можеше да понесе да бъде в същата страна, където съм и аз.
— Той има ли имения в други страни?
Реджи сви рамене, изгубена отново в собственото си нещастие.
— Веднъж спомена, че притежава имоти в Западна Индия, но не знам дали е отишъл там. Какво значение има? Той не възнамерява да се връща. Даде да се разбере това…
Реджи спря, защото на долния етаж се вдигна шум. Джеймс кимна на Конрад да види какво става. В мига, в който Конрад отвори вратата, стана ясно, че бъркотията се приближава към тях. Джеймс последва Конрад навън, а Реджи тръгна веднага след мъжете.
На стълбите беше започнал бой между Анри и… Тони? Мили Боже, това наистина беше Тони! Арти вече лежеше проснат на долната площадка. И Анри щеше да се присъедини към него.
Реджи се бутна между Джеймс и Конрад:
— Тони, престани!
Антъни я видя и пусна Анри, който се свлече по стълбите.
— Значи съм бил прав! — Тони ги загледа яростно, видял брат си. — Последният път, когато избяга с нея, не си научил урока си, нали, Джеймс?
— Мога ли да попитам как ни намери? — попита Джеймс с пълно спокойствие.
— Не можеш! — тросна се Тони.
— Тони, ти не разбираш… — започна Реджи.
— Реджи!
Тя стисна зъби. Тони беше толкова дебелоглав! Това беше възможност, която не можеше да отмине. Братята бяха заедно и това беше шанс за тях да се сдобрят. Но ако Тони искаше единствено да я измъкне направо оттук, как щеше да успее да го успокои и да поговори с Джеймс?
— Ооох! — Реджи сграбчи Джеймс за ръката с едната ръка, а с другата се хвана за корема и се сви надве от болка. — Чувствам се… оох! Прекалено много… вълнения. Легло, вуйчо. Заведи ме на леглото.
Джеймс я вдигна нежно на ръце. Той не проговори, но я погледна със съмнение, когато улови погледа и. Реджи не му обърна внимание и отново изохка доста ефектно.
Джереми се приближи, тичайки по коридора към тях, като напъхваше ризата в набързо навлечените панталони.
— Какво се случи? Какво й има на Риган?
Никой не му отговори, тъй като Джеймс и Конрад побързаха към спалнята на Реджи.
— Кой си ти? — поиска да знае Джереми, когато Антъни мина покрай него, за да последва другите.
Антъни се спря на място. Той бе погледнал момчето само веднъж, но това бе достатъчно. Сякаш бе погледнал в огледало от миналото.
— Кой, по дяволите, си ти?
Конрад се засмя и излезе от спалнята.
— Не е твой, ако си мислиш това, сър Антъни. Но си е от семейството. Момчето на Джеймс.
Джереми заглуши възклицанието на изненада на Антъни със своето.
— Чичо Тони? По дяволите! Мислех, че никога няма да успея да се запозная с роднините на татко, но ето че Риган беше първата, а сега и ти, при това в една нощ! — Той грабна Антъни в мечешка прегръдка, която едва не го остави без въздух. Тони грабна момчето за широките рамене и му върна прегръдката, което изненада Конрад.
— Не си тръгвай, млади боецо — рече той дрезгаво, преди да се насочи към спалнята.
Като видя Реджи просната на леглото и Джеймс до нея, Тони отново се вбеси.
— Дявол да те вземе, Джеймс! Нямаш ли никакъв разум да я влачиш насам-натам в нейното състояние?