Джеймс се усмихна.
— Не можеш да го преценяваш по това посещение, Джереми. Той е вдигнал гарда.
Никълъс почувства, че предостатъчно е търпял:
— Хок, ако имаш нещо да ми казваш, казвай го. Ако искаш да се бием още веднъж, започвай. Но ако вие тримата искате да спорите за някаква проститутка, можете да го правите на друго място.
— Ще трябва да си вземеш думите обратно, лорд Монтиът — извика Джереми. — Тя не е проститутка.
— Кое е това момче, по дяволите?
Джеймс се ухили под мустак.
— Моят син, не знаеш ли? Опитах се да го накарам да остане на кораба, но той не искаше и да чуе. Твърдо беше решил да дойде тук, за да види как ще приемеш новината.
— Съмнявам се да имате новина, която ме засяга.
— Твоята съпруга не те ли интересува?
Никълъс бавно се надигна, вперил поглед в очите на капитана.
— Какво за нея?
— Тя е прекрасна, нали?
— Как смееш…? — С рев на разярено животно Никълъс се спусна напред, изхвърча през бюрото и грабна Джеймс за гърлото. Трябваше и Конрад, и Джереми да го издърпат от капитана. Те хванаха Никълъс, като всеки от тях го сграбчи за едната ръка.
— Ако само й посегнеш, Хок, ще те убия!
Джеймс разтърка нараненото си гърло, но в тъмните му очи имаше пламъче. Беше доволен.
— Какво ти казвах, Кони? Да не би това да е реакция на мъж, който не обича? — рече той.
— Жена ми! — изръмжа Никълъс, преди Конрад да измисли какво да отговори. — Какво сте й направили?
— О, това е страхотно! — изсмя се Джеймс. Конрад и Джереми хванаха Никълъс по-здраво. — Колко сладко отмъщение ще бъде, момко, да измислим някаква история, с която да те тормозим. Можех да ти кажа, че съм отвлякъл сладката ти съпруга, което всъщност е съвсем вярно. Имах намерение да я използвам, за да те доведе при мен. Не знаехме, че си напуснал страната, нали разбираш. И… за жалост, аз не знаех коя е твоята съпруга.
— Не ми казвай, че безстрашният капитан Хок е бил сплашен от нейното семейство!
Това бе посрещнато с такъв буен смях от страна на тримата, че Никълъс се сепна. Той успя да отхвърли здравата хватка на Джереми, а после да се прицели изненадващо в корема на Конрад. Така успя за миг да се освободи, но само за миг.
— По-полека, момко — Джеймс вдигна ръка, за да възпре Никълъс от по-нататъшен бой. — Не искам да те наранявам. — Той се ухили. — Особено след като ми трябваха седмици, за да се възстановя последния път.
— Трябва ли това да ме укроти? И на мен ми бе необходимо точно толкова време, за да се оправя, а ми попречи и да разубедя Реджина… е, това не е твоя работа.
— Зависи как гледаш на това, момко. Знам, че се опитваше да я накараш да се откаже от теб. Срамота, че не го направи — въздъхна той, — но не е там въпросът.
— Мини на въпроса тогава — тросна се Никълъс. — Какво си сторил на Реджина?
— Скъпо мое момче, Риган никога не би могла да пострада от мен. Нали разбираш, тя е любимата ми племенница.
— Риган ли? Не ми пука…
— Така ли?
В поведението му имаше толкова силна инсинуация, че Никълъс се вцепени, опитвайки се да разбере какво значи това. Внезапно всичко, което не бе забелязвал преди, се изясни, като се втренчи в Хок. Хок и момчето определено си приличаха, освен това приличаха и на…
— Джеймс Малори?
— Същият.
— Дяволска работа!
Джеймс се засмя.
— Не го вземай прекалено навътре. Представи си как се чувствах аз, когато открих, че ти си взел момиче от моето семейство. Това осуети плановете ми.
— Защо? — тросна се Никълъс. — Доколкото си спомням, твоето семейство не те признава.
— Това беше преди да се сдобрим. Братята ми и аз оправихме нещата благодарение на Риган. Тя наистина умее да получава онова, което иска.
— Нали? — промърмори Никълъс с натежал от ирония глас. — Тогава какво правиш тук? Дошъл си да ме поздравиш, така ли?
— Едва ли, скъпи момко — усмихна се Джеймс. — Дойдох да те заведа вкъщи.
Очите на Никълъс проблеснаха огнено.
— Не е съвсем вероятно.
Усмивката на Джеймс заприлича на усмивка на акула.
— Ще дойдеш с нас, по един или друг начин.
Никълъс премести поглед от единия към другия. Видя, че са сериозни.
— Не ми е необходим вашият ескорт — той реши да опита с истината. — Собственият ми кораб е готов. Отплавам с утрешния отлив. Вече бях решил да се върна в Англия, затова няма да има нужда от вас, господа.
— Щом казваш, мило момче — отвърна Джеймс със съмнение.
— Казвам ви истината.
— Да отплаваш сам от това пристанище няма да гарантира пристигането ти в Англия. Не, ще се наложи да дойдеш с нас.
Никълъс започваше отново да се вбесява.
— Защо?