Елинър отклони очи.
— Всъщност…
— Така си и мислех.
— Не ме прекъсвай, Ники. — Тя се намръщи строго. — Исках да кажа, че тя изобщо не говори с мен за това. Но ми признай, че я разбирам, след като съм живяла с нея четири месеца.
— Тя е достатъчно умна да не ти казва какво мисли за мен. Знае, че имаш слабост към мен.
— Ти просто няма да се дадеш, нали така? — извика тя. Той не отговори и Елинър загуби търпение. — А твоят син? Трябва ли да израсне в един дом, пълен с конфликти — като теб? Това ли искаш за него?
Никълъс излетя от стола и запрати чашата си в стената. Елинър беше прекалено шокирана, за да говори, а след миг Никълъс даде обяснение, като заговори с дрезгав глас:
— Аз не съм глупак, госпожо. Тя може да е казала на всички, че детето е мое, но какво друго би могла да каже? Нека се опита да ми каже, че бебето е мое!
— Да не би да искаш да кажеш, че тя… че вие никога не сте…
— Веднъж, лельо Ели, само веднъж. И това стана четири месеца, преди да се оженя за нея.
Изражението на Елинър се омекоти.
— Тя роди пет месеца след сватбата, Ники.
Той спря на място, сетне заяви равно:
— Раждането е било преждевременно.
— Не е! — тросна се Елинър. — Как би могъл да знаеш това?
— Защото — рече с основание той — ако е била бременна, тя щеше да ми каже за бебето, за да ме задържи, когато я напуснах. Не можеш да ми кажеш, че не е знаела, ако е била в четвъртия месец. Щеше да има някакви признаци за бременност, а такива нямаше. Може да е била само един или два месеца бременна, когато тръгнах и очевидно не е знаела за състоянието си.
— Никълъс, докато не престанеш да си толкова перверзен, нямам какво да ти кажа! — С тези думи Елинър сърдито излезе от стаята.
Никълъс грабна шишето с бренди, с намерението да го запрати по пътя на чашата. Вместо това го наклони към устните си. Защо пък не?
Да, тя щеше да му каже, ако е била бременна. Той си спомни дните, когато Реджи позволяваше на други мъже да я изпращат до в къщи. Спомни си по-специално Джордж Фаулър и парещата ярост, която бе почувствал тогава. Дали е било интуиция? Дали е знаел, че младото копеле няма да я заведе направо вкъщи?
Никълъс беше толкова бесен, че почти не можеше да разсъждава нормално. Той се бе опитал да не мисли за детето от момента, в който бе научил за раждането му. Негов син, така ли? Нека само се опита да го убеди в това!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Реджи се усмихна разсеяно, когато малкото юмруче докосна гърдата й. Обичаше да кърми сина си и винаги се радваше на това време, но тази вечер мислите й бяха на долния етаж. Тя дори не забеляза кога малката устичка престана да суче.
— Той заспа, Реджи — прошепна Tеc.
— О, вярно. Но не задълго, а?
Реджи повдигна нежно бебето, положи го на рамото си и потупа гръбчето му. Главичката му се сгуши там, то продължи за миг да суче във въздуха, преди да отпусне устни. Реджи се усмихна на старата си бавачка, която сега гледаше сина й.
— Този път може да поспи — прошепна Реджи на Tеc, като го остави в леглото му. Но в момента, в който го постави на коремче, главата му се вдигна, той започна да рита и отвори очи с въпросителен поглед.
— Трябваше да се очаква — ухили се Tеc. — Сега вече не му е необходим толкова много сън. Расте.
— Скоро ще трябва да ти намеря помощничка тогава.
— Още е рано — отвърна Tеc. — Когато стане на шест месеца и започне да пълзи, тогава ще имам нужда от помощничка.
— Щом казваш — усмихна се Реджи. — Но ти върви сега да вечеряш. Аз ще постоя при него, докато се нахраниш.
— Не, моето момиче. Долу имаш компания.
— Да — въздъхна Реджи, — моят съпруг. Но тъй като нямам какво да му кажа, няма да сляза долу. Върви, Tеc. И моля те, помоли ги да ми донесат вечерята тук.
— Но…
— Не. — Реджи отново взе на ръце напълно разбуденото бебе. — Точно този господинчо тук е единствената компания, която искам тази вечер.
Tеc излезе и Реджи престана да се прави на дама, коленичи на пода и започна да играе със сина си, като имитираше звуците и жестовете му и го караше да се смее. На него не му беше още до смях, но и това щеше скоро да стане, защото чуваше достатъчно смях около себе си. Всичките му посетители — от прислугата до вуйчовците му — се опитваха да го разсмиват с налудничави щуротии, които бяха също толкова смешни, колкото и тези на майка му.
Колко обичаше Реджи това малко човече! Точно преди да се роди, тя изпадна в ужасна депресия. Но след раждането, което изуми лекаря с лекотата си, Реджи бе преизпълнена с ентусиазъм. Нейното дете чисто и просто разведри живота й. Всъщност през последните два месеца тя беше толкова заета да свиква с майчинството си и да му се радва, че рядко мислеше за Никълъс — поне не повече от десетина пъти дневно.