Точно в този момент Мег я сграбчи за ръката и я повлече обратно по коридора. Вярно, Мег си позволяваше някои неща, но в това нямаше нищо чудно — тя и Тес бяха до Реджи откак се помнеше.
— Питам се дали някога ще видя нещо тъй скандално като теб, застанала там само по бельо! — хокаше я Мег, докато я настаняваше отново на стола пред малката тоалетка. — Учили сме те на други маниери!
— Мислех, че е вуйчо Тони.
— Това не е извинение.
— Зная, но трябва да го видя тази вечер. Ти знаеш защо, Мег. Само той може да ми помогне. Ще пише на вуйчо Джейсън и едва тогава ще мога най-после да си отдъхна.
— И какво според теб може той да каже на маркиза и да ти помогне?
Реджи се ухили.
— Имам намерение да им предложа те да ми намерят съпруг.
Мег поклати глава и въздъхна.
— Няма да харесаш мъжа, който те ще ти изберат, моето момиче.
— Може би. Но вече не давам пет пари — настоя тя. — Би било хубаво сама да си избера съпруг, но разбрах много бързо, че моят избор няма значение, ако човекът не отговаря на техните понятия. Цяла година вече съм на показ. Ходих на толкова гости, на толкова балове и на толкова гуляи, че вече ги намразих. Никога не съм мислила, че ще изрека такива думи. Ох, нямам търпение да потанцувам на първия си бал!
— Разбирам те, мила — успокояваше я Мег.
— И тъй като вуйчо Тони ме разбира и има желание да ми помогне, това е всичко, което искам — да се оттегля в провинцията, да заживея пак спокойно, със или без съпруг. Не ми трябва нищо повече. Ако смогна да намеря подходящия мъж тази вечер, ще се омъжа за него още утре, ще направя всичко, за да се спася от светската суета. Но тъй като зная, че това няма да стане, ми остава само едно — да възложа на вуйчовците си да го намерят. Доколкото ги познавам, това ще трае с години. Те никога няма да се споразумеят, нали разбираш? Междувременно аз ще се върна у дома, в Хавърстън.
— Не виждам какво е това нещо, което може да направи вуйчо ти Тони, а ти не можеш да го направиш. Не се страхуваш от маркиза. Само да поискаш, можеш по всяко време да го омотаеш около малкото си пръстче. Не си ли го правила много пъти вече? Просто му кажи колко си нещастна и той ще…
— Не мога да го направя! Не бих могла да накарам вуйчо Джейсън да помисли, че ме е направил нещастна. Той никога няма да си го прости!
— С това добро сърце само си вредиш, моето момиче — промърмори Мег. — Значи ще продължиш да живееш така нещастна?
— Не. Виж, затова искам вуйчо Тони най-напред да пише на вуйчо Джейсън. Ако го направя аз и той настои да остана тук, какво ще правя? А ако те се присмеят на писмото на Тони, ще зная, че този план няма да мине. Ще ми остане възможността да измисля нещо друго.
— Е, сигурна съм, че довечера ще видиш лорд Антъни на бала.
— Не. Той ненавижда баловете. Дори да умира, няма да отиде на бал — даже заради мен. Каква досада! Сигурно това ще трябва да почака до утре. — Мег се намръщи и погледна настрани. — Какво има? Знаеш нещо и не си ми го казала! — Реджи настояваше за отговор.
Мег сви рамене.
— Само… само че лорд Антъни вероятно е заминал сутринта и няма да се върне до три-четири дена. Но ти можеш да почакаш дотогава.
— Кой ти каза, че заминава?
— Чух случайно лорд Едуард да казва на жена си, че маркизът пратил да го повикат. Пак ще го мъмрят за някаква пакост.
— Не! — извика Реджи отчаяно. — Ти не мислиш, че вече е заминал, нали?
— Не, не мисля. — Мег се ухили. — Този хаймана няма да хукне презглава, за да се изправи пред по-големия си брат. Сигурна съм, че ще отлага пътуването колкото може по-дълго.
— Тогава трябва да го видя тази вечер. Великолепно. Той може да убеди вуйчо Джейсън лично. Така ще е по-добре, отколкото с писмо.
— Но ти не можеш да отидеш у лорд Антъни сега — възрази Мег. — Вече е почти време да тръгваш за бала.
— Тогава облечи ми бързо роклята. Тони живее само на няколко преки оттук. Ще взема каретата и ще се върна преди братовчедите да се приготвят за тръгване.
Когато Реджи изтича по стълбата след няколко минути, другите вече бяха готови и я чакаха. Това беше неприятно, но не и страшно. Щом влезе в гостната, тя се усмихна бегло за поздрав на всички и дръпна най-големия си братовчед настрана.
— Маршъл, много, ужасно ми е неприятно, че трябва да те моля за това, но бих искала да взема каретата за няколко минути, преди да тръгнем.