Ръката на Реджи, изместена от врата му поради събличането, падна обратно на рамото му. Там, където го докосна, мускулите му се стегнаха. А тя потръпна от собственото си желание. Сега вече нямаше връщане назад. Той беше неин за тази нощ, независимо дали го знаеше или не.
Пръстите й се раздвижиха по гърба му. Кожата му беше топла и нежна. Тя го галеше леко, после по-силно, сетне отново леко, като се наслаждаваше, че може отново да го докосва. Толкова ужасно много време беше минало! А той я караше да си спомня как беше първият път. Устните му я изгаряха от шията до бедрата. Никълъс се разгорещяваше от нейния аромат и вкус. Кожата й беше също толкова стегната и копринено гладка както в нощта, когато й бе отнел девствеността. Тялото й не се бе изменило след раждането, освен нарасналите й гърди, а той почти се боеше да ги докосне, макар да копнееше за това. Но сега те принадлежаха на бебето, а той не искаше Реджи да мисли за него сега. Изобщо не искаше тя да мисли.
Реджи движеше глава надясно и наляво, а пулсът й се ускоряваше. Ако Никълъс не престанеше да я измъчва толкова сладостно с търсещите си пръсти, много скоро трябваше да го помоли за това.
Той сигурно прочете мислите й, защото дългото му тяло се премести върху нея и тежестта му бе толкова желана. Нейните крака се вдигнаха и се увиха около бедрата му точно когато топлата му плът нахлу в нея и я изпълни до дъно.
Устните му прилепнаха върху устните на Реджи, като заглушаваха нейните викове на удоволствие с трескави целувки. Тя се извиваше към него, обвила шията му с ръце, сграбчила с пръсти косата му.
Вълните на оргазма ги обляха едновременно една след друга. Те вкусиха от удоволствието и удовлетвориха страстта си. Със същия отлив се оттегли и светът и двамата заспаха прегърнати.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Никълъс се събуди от почукване на вратата и осъзна едновременно две неща. Той лежеше, като краката му бяха преплетени с краката на Реджина, а човекът, който бе почукал, нямаше да чака да го поканят.
За него бе чудесна изненада да открие до себе си своята съпруга и това събуди у него прекрасни спомени. Той се обърна към вратата и промърмори някаква ругатня. Там бе застанала прислужницата на Реджина със свещ в едната ръка, а с другата притискаше до рамото си Томас. По лицето и премина изражение на абсурдна изненада.
— Не е ли прието да почакате, докато ви поканят да влезете? — изръмжа Никълъс.
Мег обаче не се уплаши.
— Не е прието, милорд, когато влизам в стаята на лейди Реджи.
— Да, но лейди Реджи не е сама, затова ако се обърнете, ще направя така, че да мога да ви се представя.
Мег зяпна, когато той стана прав, без повече да я чака. Тя бързо се обърна, като разля восък по пода. Какво правеше той в леглото на Реджи? Бедното момиче бе съсипано, когато го изостави, а сега се беше върнал, без дори да се извини.
— Сега можете да се обърнете и да кажете какво има.
Мег настръхна. Погледна колебливо през рамо, когато той се приближи към нея в гръб, като по този начин тя не можеше да види леглото.
Тя попита подозрително:
Тя знае ли, че сте тук?
Никълъс се засмя.
— Скъпа жено, в какво ме обвинявате?
Мег се изпружи и се опита да измисли какво да каже.
— Има ли някакъв проблем, който ви води тук посред нощ? — попита Никълъс, преди тя да успее да отговори.
— Донесох лорд Томас за нощното му кърмене — обясни Мег, като го накара да се почуди как толкова скоро е могъл да забрави, че новороденото се нуждае от внимание посред нощ.
Тя продължи, сякаш бе прочела мислите му:
— Това късно хранене е неприятно, но няма да продължи дълго. Вече няколко нощи той не се събужда по това време. Тази нощ не е спокоен заради пътуването и непознатата стая.
— Много добре, можете да ми го дадете.
Мег се отдръпна изумена.
— Моля ви, милорд, но няма ли да е по-добре просто да излезете от стаята за малко?
— Не, няма да е по-добре — отвърна твърдо Никълъс. — Но вие можете да го направите. И не си мислете, че аз мога да задоволя нуждите му, така че не е нужно да ме гледате така. Ще го дам на майка му и ще се погрижа да го върна при вас, когато свърши.
Той посегна към Томас и Мег бе принудена да се съгласи, макар да го предупреди:
— Внимателно. Трябва да придържате главата… точно така, добре. Той не е парцалена кукла, все пак. — Никълъс се намръщи и тя излезе от стаята.
Той въздъхна. Нямаше какво да направи, трябваше да я събуди. Но по дяволите, той не искаше да я буди. Тя бе спала достатъчно дълго, за да е преминало опиянението от виното. Ще се шокира от присъствието му. О, защо не можеше детето да суче, без да се събужда Реджи? Прекрасните й гърди вече бяха оголени и тя лежеше на една страна. Дали детето можеше да го направи само?