— Не и ако не можеш да го нахраниш — усмихна се дяволито Реджи.
— Побързай. Ники цял ден те наблюдава толкова изкъсо, че виждам как ще започне да те търси, ако се забавиш.
— Но аз знам къде е — каза Никълъс, като приближи към тях отзад. Той взе Томас на ръце. — Значи разбойникът е гладен, така ли? Мили Боже, освен това е вир вода! — Той бързо отдалечи детето от себе си и жените се разсмяха. Реджи уви Томас с едно по-малко одеяло.
— Това е нещо, което бебетата правят доста често. Дай да го взема.
— Не, аз ще го нося вместо теб — Никълъс се наведе към Реджи и зашепна нещо само за нейните уши. — След като свършиш с него, може би ще останем за малко сами?
— О, каква мила картинка са тези тримата! — неприятният глас на Мириам се намеси. — Бащата, който душа дава за копелето си. Вие, мъжете от семейство Идън, ставате чудесни бащи, Никълъс. Твърде жалко, че като съпрузи толкова не ви бива.
Никълъс се обърна рязко.
— Аз няма да правя изключение, мадам. Ти естествено си разстроена, че добре изкованият ти план се провали и не мина както очакваше.
— Не знам за какво говориш — отвърна тя презрително.
— Така ли? Нека сега ти благодаря, преди да съм забравил. Ако не беше блестящият ти списък от гости, аз и съпругата ми можехме все още да сме отчуждени. Но сега вече не сме. И на теб трябва да благодарим за това, че се сдобрихме, майко.
Лицето на Мириам се сгърчи от гняв, който не успя да прикрие.
— Гади ми се до смърт, като те чувам да ме наричаш така. А и, Никълъс, ти не знаеш всъщност колко блестящ е моят списък на гостите — засмя се тя. — Имам чудесна изненада за теб. Виждаш ли, истинската ти майка е тук! Не е ли чудесно? Защо не се направиш на глупак и не вземеш да разпиташ всяка от дамите тук, дали тя не е кучката, която те е родила? Ще бъде толкова забавно!
Никълъс не можеше да помръдне. Беше толкова смаян, че дори не успя да се пресегне и да спре Мириам, която си тръгна. Сърцето на Реджи се сви, когато взе Томас от ръцете му, а той сякаш не забеляза това.
— О, Никълъс, не й позволявай да те разстройва — каза нежно Реджи. — Тя го каза само от злоба.
— Така ли? — Очите, които погледнаха Реджи, бяха пълни с болка. — Така ли? Ами ако е казала истината?
Отчаяно търсейки помощ, Реджи погледна към Елинър. По-възрастната жена беше пребледняла. Реджи разбра, че никога не бе имала по-голяма нужда от помощ.
— Кажи му — каза тихо тя и Ели ахна.
— Реджина!
— Не разбираш ли? Крайно време е. — Тя притисна Томас по-силно и зачака.
Никълъс гледаше от Реджи към Елинър, а по лицето му се смесваха отчаяние и объркване.
— О, Ники, недей да ме мразиш — започна Елинър с умоляващ тон. — Мириам се държа грозно, но… но тя също така каза истината.
— Не! — Думата се откъсна от него. — Не ти. Ти би ми казала, ако…
— Не можех — Елинър се разплака. — Дадох дума на Мириам, че никога няма да предявявам права върху теб, когато тя ми даде своята дума, че ще те отгледа като свое дете.
— Това ли мислиш, че направи тя? — попита Никълъс с болка. — Тя никога не беше майка за мен, Ели, дори когато бях дете. Тогава ти беше тук. Знаеш го.
— Да, и аз бършех сълзите ти и те успокоявах, и всеки път умирах по малко. Баща ти не искаше да ти лепнат етикета „копеле“, и аз не го исках. Мириам удържа думата си, че никога няма да ме издаде, затова и аз трябваше да държа на своята дума.
— Тя е казала на жена ми. И направи живота ми черен — изсъска той насреща й.
— Мириам правилно е преценила Реджина. Знаела е, че няма да каже на никой друг и така стана.
— Винаги ме е заплашвала, че ще разгласи това.
— Само заплахи, Ники.
— Но аз живях с нейните заплахи. Те управляваха живота ми. И въпреки това щях с радост да приема етикета, ако можех да имам истинска майка. Не го ли разбра, когато през всичките тези години изливах сърцето си пред теб? Защо не ми каза?
Петното на незаконното му раждане не беше толкова важно, колкото тази война. И двамата го знаеха. Елинър изхлипа:
— Прости ми — и побягна към къщата.
Реджи постави ръка на рамото на Никълъс.
— Тя се боеше да ти каже, боеше се, че ще я намразиш. Последвай я, Никълъс. Изслушай я спокойно и й дай възможност да ти разкаже това, което разказа на мен. И на нея не й е било лесно през всичките тези години.
— Ти си знаела? — попита той недоумяващ.
— Откакто родих Томас — отвърна тихо тя. — Тя беше при мен, докато раждах и искаше да разбера истинските причини, поради които не си тук. Боя се, че не повярвах как някой може да е толкова глупав, та да позволи подобен факт да развали женитбата му. — Реджи му се усмихна. — Съжалявам, но така и не разбрах колко много е означавало това за теб.