— Но се появих аз?
— Да — призна Елинър. — Когато разбрах, че ще имам бебе, изпаднах в истерия. Едно прегрешение, и бях забременяла. Дори мислех да се самоубия. Не можех да кажа на родителите си. Разболях се от тревога. Най-сетне в отчаянието си дойдох в Силвърли и казах на Чарлс за проблема си. Господ да го благослови, той се зарадва! Отначало не можех да повярвам, но той наистина се зарадва! Аз мислех само за себе си, за това, че ще си съсипя живота, но Чарлс помисли първо за теб. Това ме накара да видя колко егоистично съм се държала, като съм искала да се отърва от теб. Прости ми, Ники, но наистина мислех, че това е изходът. Бях млада и уплашена, а момичетата от добри семейства не могат да раждат незаконни деца.
Никълъс я прегърна.
— Разбира се, Ели. Разбирам.
Тя продължи:
— И тъй, Чарлс те искаше. Беше готов да разруши брака си, само и само да те има. Ако не бяха трите помятания на Мириам, може би щеше да постъпи по друг начин. Но не беше сигурен, че тя изобщо ще може да му роди дете. И тук се появих аз, бременна в третия месец.
— И казахте на Мириам. — Той го знаеше.
— Разбира се, това й дойде като гръм от ясно небе. Не можа да повярва, че собствената й сестра е могла да направи такова нещо. Как само ме е мразила от този ден до днес! Намрази и Чарлс и така и не му прости. Накрая намрази и теб — единственото невинно същество в цялата тази каша. Почти нищо не остана от предишната Мириам, Ники. Най-много й тежеше, че аз можах да дам на Чарлс тъй желания син. Знаеше, че не е оправдала надеждите му, но обвиняваше него и мен, че не сме й дали възможност да опита отново. С годините насъбраната у нея горчивина се превърна в някакво чудовище. Преди Мириам не бе такава, каквато е сега. Аз съм виновна, защото можех да спра Чарлс онази нощ, когато ти бе заченат. Можех, но не го спрях.
— За Бога, Ели, ти вече каза, че по онова време тя била престанала да го обича!
— Зная, но тя можеше и да го обикне отново. — След дълго, замислено мълчание тя продължи. — Не забравяй, ние бяхме сестри. Това все пак значи нещо. Тя даже забрави омразата през онези дълги часове, докато те раждах. Раждането беше тежко и тя мислеше, че може да умра. Тогава ми се удаде да я накарам да се закълне, че никога няма да разкрие публично тайната на раждането ти. Надявах се, че ще те обича, но още тогава се съмнявах в това. И тъй, накарах я да се закълне и тя го направи. Но тя пък ме накара да се закълна, че никога няма да ти кажа коя е майка ти. Много пъти исках да ти кажа, но бях дала обет и не можах да го наруша. А след смъртта на баща ти Ребека ме предупреди да се махна.
— Тя знаеше ли всичко?
Елинър кимна.
— Не мисля, че щях да ти кажа и сега, ако Реджина не бе настояла.
— Жена ми е истински бисер! Нали, мамо?
За пръв път я нарече така. Лицето на Елинър светна.
— Доста време мина, докато го осъзнаеш.
— О, винаги съм знаел, че е чудесна! Но в мислите си за нея бях хиляди пъти глупак. Как бих могъл да те виня за това, което си направила, щом като заради единия страх от прозвището „копеле“ едва не загубих прекрасната Реджина! Този страх винаги е ръководил действията ми. Както и твоите.
— Но ще се сдобриш с нея, нали? — настоя тя.
— Кълна се! А ти ще се върнеш в Силвърли, скъпа. Ще е за добро.
— О, не, Ники! Искам да кажа… ами… лорд Барет и аз…
— По дяволите! Искаш да кажеш, че ще те загубя заради друг мъж точно когато те намерих? — извика той, но се радваше за нея. — Кой е лорд Барет, ако мога да попитам?
— Познаваш го. Съсед е на Ребека. Виждал си го много пъти там. Дикън и аз ще ви посещаваме често. В края на краищата, в Силвърли живее първият ми внук!
Те дълго се гледаха смълчани. Той беше щастлив за нея. Тя бе щастлива за него. Дългият и труден път бе извървян.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Реджи прекоси дневната, отвори вратата към спалнята на Никълъс и тихо се вмъкна вътре. Отдясно бе гардеробната. Следваше врата към коридора, а до нея бе банята — голяма квадратна стая, чиито стени и под бяха облицовани със син мрамор. Имаше множество големи огледала. По широките полици бяха наредени най-различни бурканчета и флакони, машинка за бръснене и други предмети на лорда. Ваната бе огромна. Крановете за гореща и студена вода имаха форма на купидончета.