— Горкият! Сигурно много си се разсърдил на намесата на вуйчо Джеймс?
Никълъс се намръщи.
— Не харесвам този твой вуйчо. Никак.
— Той ще те хареса.
— Предпочитам ти да ме харесаш.
— Това би могло да се уреди.
— Значи нямаш нищо против дето съм обречен да обичам само веднъж? — попита той много сериозно. Но тя не бе готова да прави декларации пред него, поне в момента.
— Не би ли могъл да се изразиш малко по-ясно?
— Не ти ли казах всичко, което искаше да чуеш?
— Не си.
— Тогава ела тук.
— Никълъс! — ахна тя. — Не съм облечена за къпане.
Той я сграбчи и я притегли във ваната, върху себе си.
— Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те! Стига ли или искаш още?
— Това ще стигне… за тази вечер. — Реджи обви ръце около врата му. Устните им се срещнаха.
След дълга, сладка целувка той попита:
— Е?
— Какво „Е?“ — подразни го тя. Той я плесна по дупето. — О, мисля, че и аз те обичам.
— Мислиш?
— Ами налага ми се, нали, ако искам да продължаваме двамата! — Не, недей! — изпищя тя, когато той започна да я гъделичка. — Добре. Обичам те, невъзможни човече! Бях ти хвърлила око, нали? И винаги съм се надявала, че ще отговориш на любовта ми. Сега не си ли доволен, че съм толкова упорита?
— Упорита, но много сладка! — Той я целуна звучно. — Ти беше права, любима. Не си облечена за къпане. Ще оправим ли тая работа?
— Мислех, че така и няма да попиташ.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
След като изпратиха и последния гост, Никълъс и Реджина стояха на вратата и се целуваха. Той въздъхна и рече:
Най-после спокойствие…
— Хм, не съвсем — отговори колебливо Реджина, както си играеше с ревера му. — Аз… снощи пратих бележка на моето семейство и ги поканих да ни гостуват днес. Не се ядосвай, Никълъс. Джордж ми каза, че миналата седмица видял Тони и той бил много разтревожен. Зная, че е заради нас.
— Не можа ли просто да им напишеш писмо? — попита той уморено. — И да им съобщиш, че си добре?
— Писмото не е същото като да видят с очите си колко съм щастлива. Те се тревожат за мен, Никълъс. Искам да знаят, че най-после всичко е наред.
— Значи ще трябва да изтърпя още един ден. — Той пак въздъхна.
— Не се ли сърдиш?
— Не смея да ти се сърдя, любов моя. — Каза го толкова сериозно, че тя се намръщи объркана. — Защото веднага ми се разсърдваш.
Никълъс й се усмихна, потупа я по гърба и я поведе към стълбата.
— Ела с мен за малко. Ти ми напомни, че и аз имам семейни дела, за които трябва да се погрижа.
Той хвана Мириам точно когато тръгваше за сутрешната си езда, отложена заради заминаването на гостите.
— Искам да ви кажа една дума, мадам. В библиотеката, ако обичате.
Мириам понечи да каже, че е заета, но премисли. Казаното не търпеше възражения. Слязоха по стълбите, без да продумат.
— Надявам се, че няма да се бавим — каза тя, когато той затвори вратата на библиотеката.
— Няма. Седни, Мириам.
Тя се намръщи.
— Винаги си ме наричал само „майко“.
Никълъс наблюдаваше студения блясък в кафявите й очи. Той се явяваше винаги, когато оставаха насаме. Тази жена наистина го мразеше. Нищо не можеше да промени това.
— Представи си, — каза той — за една нощ две сестри си размениха местата. — Лицето й побеля. — Предполагам, че не си имала случай да говориш с Ели тази сутрин, нали?
— Тя ти каза?!
— Нали ми предложи да попитам всяка от жените тук дали не ми е майка? — Той не можа да й спести убождането.
— Не си го направил!
— Не, Мириам, не го направих. Ти отвори раната, а жена ми я излекува. Тя накара Ели да се изповяда. Сега най-после знам всичко и искам да ти кажа, Мириам, че ми е жал за всичко, което си изстрадала и те разбирам напълно.
— Да не си посмял да ме съжаляваш! — извика тя смаяно.
— Както искаш — отговори напрегнато той. Вече не се притесняваше от решението, което бе взел през нощта. — Поканих те тук, за да те информирам, че вече не е желателно да живееш в Силвърли. Намери си къща някъде по-далеч оттук. Ще ти я купя. Баща ми ти остави скромен приход. И аз ще добавя нещо. Не ти дължа нищо повече.
— Опитваш се да ме подкупиш? — изръмжа тя.
— Не, Мириам — каза той, уморен от всичко това. — Ако искаш да кажеш на света, че не си ти тази, която е дала наследника на съпруга си, направи го. Жена ми знае и не се безпокои от това. За мен само това има значение.
— Наистина имаш намерение да го направиш, нали?
— Да.