— Дясната ръка е малко по-голяма, е мазолеста длан. А в дома на жертвата открих бейзболна ръкавица, която не е пригодена за левак.
Хейс одобрително кимна, а съдебният лекар просто сведе поглед към записките си.
Шон се приведе над трупа.
— Доколкото ми е известно, вие сте открили някакви следи по ръцете му.
— Да — потвърди патологът. — Червеникави частици по дланите и под ноктите. — Той им показа за какво става въпрос с помощта на силна лупа, след което пусна ръката на мъртвеца.
— Прилича на ръжда — каза Хейс. — Вероятно от прескачането на оградата на Кемп Пиъри.
Шон се извърна към съдебния лекар и попита:
— Разполагате с дрехите му, нали?
На масата се появи малък вързоп. Черен кадифен панталон, памучна риза на бели и сини райета, яке с качулка, бельо, чорапи и чифт кални обувки.
Хейс вдигна малък сак от непромокаема материя.
— Беше открит до трупа. Вътре има одеяло и електрическо фенерче — и двете собственост на Тюринг.
— Вероятно е използвал одеялото, за да се прехвърли през бодливата тел — продължи Шон и посочи множеството дупки в материята. — Но това е доста несигурно предположение, тъй като по тялото му липсват драскотини.
— Липсват и ръкавици, които също би трябвало да са част от екипировката — добави Хейс.
— Ако е имал ръкавици, нямаше да остави отпечатъци по оръжието. Започвам да си мисля, че този човек действително се е самоубил.
— На основата на уликите не мога да кажа дали става въпрос за самоубийство, или не — намеси се съдебният лекар.
— Но в доклада ви е отбелязано, че изстрелът е произведен почтиот упор, а и няма следи от борба и от завързване на жертвата. Как е възможно някой да се приближи толкова близо до човек и спокойно да го застреля със собствения му пистолет? Поне на мен ми звучи невероятно.
— Възможно е жертвата да е била дрогирана — предположи Хейс.
— Ето го следващия ми въпрос — кимна Шон. — Какво показват токсикологичните изследвания?
— Още не съм ги получил от лабораторията — мрачно отвърна патологът.
— Което означава, че не можем да изключим самоубийството, поне засега — спокойно рече Шон. — Но възникват и други въпроси: в случай че Тюринг действително се е самоубил, защо го е извършил в Кемп Пиъри? Поддържал ли е някакви отношения с ЦРУ? Работил ли е за тях? Може би е искал, но са му отказали?
Хейс поклати глава.
— Все още не сме проверили всичко. — Обърна се към патолога и попита: — Успяхте ли да определите приблизителния час на смъртта на Райвест?
— Трупът не е престоял във водата чак толкова дълго. Някъде между пет и шест часа. В устата му имаше течност, която най-вероятно е резултат от вътрешен оток. И е доказателство, че смъртта е настъпила от удавяне. Но ще бъда сигурен едва след като го отворя и проверя дали има вода в белите му дробове.
— Пет-шест часа значи. — Хейс се замисли и погледна часовника си. — Ако вземем под внимание времето, когато трупът е бил открит, това означава, че се е озовал във ваната някъде между един и два часа след полунощ.
— Малко след като се разделихме — добави Шон. И горе-долу по времето на появата на Чамп пред жилището му. — Беше пил доста. Няколко коктейла, след което премина на червено вино.
— Благодаря за информацията. — Съдебният лекар си записа нещо в бележника.
— Възможно ли е да бил толкова пиян, че да е паднал във ваната и да се е удавил? — попита Хейс. — Нямаше ли да се свести от водата, попаднала в носа и устата му?
Съдебният лекар поклати глава.
— Не е задължително, особено ако е бил много пиян, а не само полузаспал. — Когато си тръгнах, той наистина спеше — отбеляза Шон. — Не виждам какво би го накарало да стане с намерението да се къпе.
— Все пак е възможно — възрази лекарят. — Може би е повърнал и е искал да се измие.
— Когато си повърнал върху дрехите си, едва ли ще чакаш да се напълни ваната. Ще предпочетеш душа — отвърна Шон и изведнъж замръзна.
— Правилно — кимна Хейс, без да забелязва изражението на лицето му. Сега накъде? — попита той, след като се настаниха в колата.
— Искам да огледам повторно банята! — отвърна Шон, без да крие възбудата си. — Току-що разбрах нещо важно!
— Какво?
— Лен Райвест е бил убит.
27
Завариха къщичката на Лен Райвест пуста. Шон се втурна към банята, отвори вратата и спря.
— Към единайсет и четвърт дойдох тук да се облекча — обясни той. — Това е единствената тоалетна в къщата.
— Е, и? — очаквателно го погледна Хейс.
— Изнасяно ли е нещо оттук? Имам предвид от вашите хора и агентите на ФБР.
— Не. Изнесоха само тялото.
— Я се поогледайте. Нещо все пак липсва.
Хейс внимателно огледа тясното помещение.
— Предавам се — въздъхна минута по-късно той. — Какво липсва?
— Няма ги кърпите и хавлиите, които снощи бяха тук — отвърна Шон и посочи към пода. — Няма я и постелката. — Пристъпи към високото шкафче до стената и надникна зад него. — А тук имаше и вакуум помпа за отпушване на канали с дълга дръжка.
— Искате да кажете, че…
Шон коленичи и плъзна ръка по пода и плочките около ваната.
— Влажни, но не и мокри — отбеляза той и бавно се изправи. — Искам да кажа, че някой е отнесъл със себе си кърпите, с които е бърсал стените и пода на банята от водата, разплискана от борещия се Райвест.
— А вакуум помпата?
Шон пристъпи към ваната.
— Никой не би проявил желание да натиска Райвест под водата с голи ръце. Това носи определени опасности — главно от наранявания и кожа под ноктите на удавника, от която може да се извлече съответната ДНК. Но ако убиецът го е притискал с дълга дръжка, Райвест не би могъл да го докосне.
— По дяволите!
— Но така цялата баня щеше да бъде мокра, нали? Ето защо ги няма кърпите и хавлията. Ако бяха останали, полицията веднага щеше да стигне до заключението, че е имало борба, а оттам и предумишлено убийство. Райвест действително е искал да се изкъпе и убиецът се е възползвал от намерението му. Ако не беше пил, вероятно още щеше да е жив и здрав.
— Добре. Приемаме, че е бил пиян, а убиецът е използвал помпата с дръжката, което означава, че може да е била и жена.
— Така е — замислено го погледна Шон. — Обадете се на съдебния лекар и го накарайте да потърси следи с кръгла форма по гърдите и корема на жертвата. Под микроскоп може би ще се видят някакви следи от протъркване. Кажете му да търси влакънца по кожата и парченца дърво под ноктите.
Хейс извади мобилния си телефон, а Шон продължи огледа.
— Оставих му съобщение — обяви минута по-късно шерифът, а на лицето му грейна широка усмивка. — Бих казал, че решението ми да си сътруднича с вас започва да ми изглежда умно.
— Не бързайте да се радвате. Разликата между установяването на едно убийство и разкриването на убиеца е, ако използвам сравнение на Марк Твен, като между светулката и светкавицата. Сега трябва да потърсим някой, който евентуално е забелязал нещо необикновено около къщата. Периметърът е строго охраняван, а това означава, че някой непременное забелязал нещо. Например човек, който носи цял куп мокри хавлии и вакуум помпа с дълга дръжка.
— Нещо друго?
След кратко колебание Шон реши да му се довери.
— Сутринта, някъде към шест и половина, реших да отскоча до брега на реката да разгледам хангара за лодки. Малко по-късно стреляха по мен с пушка. На два пъти, много близо до целта. Дойдох да кажа на Лен.
Хейс зяпна от изненада.
— Откъде дойдоха изстрелите? — попита той.
— Може би отвъд реката.
— Искаш да кажеш, от Кемп Пиъри?
Шон мълчаливо кимна.
— Мънк Тюринг беше открит мъртъв на територията на Кемп Пиъри — тихо промълви Хейс, а погледът му ясно показваше какво си мисли. Нима един провинциален шериф като него щеше се окаже замесен в операциите на ЦРУ? Но ако приемеха, че Мънк Тюринг и Лен Райвест са били убити от хора отвъд реката, въпросът защооставаше открит. Твърде интригуващ въпрос, призна пред себе си Шон Кинг. Но дали си заслужаваше да рискува живота си, за да получи отговор?