Алиша пое дълбоко въздух, избърса лицето си и вдигна глава.
— Какво общо има Кемп Пиъри със смъртта на Лен?
— Много общо, ако се окаже, че смъртта на Лен е свързана с гибелта на Мънк Тюринг.
— Но нали ти сам спомена, че Тюринг най-вероятно се е самоубил?
— Не можем да бъдем сигурни. Трупът му е открит на територия на ЦРУ, а това е факт, който не можем да пренебрегнем. До довечера може да се окаже, че такава връзка няма, но в момента искам да чуя отговора ти. Споменавал ли ти е нещо подобно Лен?
— Той никога не е споменавал, че някой иска да го убие, но…
— Но какво? — приведе се напред Шон. — Хайде, изплюй камъчето!
— Веднъж каза, че някой се опитва да саботира работата в Бабидж Таун и че според него тук имало шпиони.
— Шпиони ли? Какви?
— Той спомена, че хората, които работят тук, дори нямат представа в какво се забъркват. В смисъл, че проектите, върху които работим, могат да променят света. Но не към по-добро, а към по-лошо. — На лицето й се появи измъчена усмивка. — Каза още, че ние сме особняци, които нямат представа от реалния живот. И май беше прав.
— Пред мен той също спомена, че много държави биха започнали война заради проектите, които се разработват в Бабидж Таун — кимна Шон. — Само не ми казвай, че боравите с цифри и нищо повече!
— Не мога, Шон — въздъхна Алиша. — Страх ме е. Побиват ме тръпки от факта, че убиха един изключителен професионалист като Лен Райвест в дома му, въпреки всички мерки за сигурност!
Жената изглеждаше толкова зле, че Шон стана, пристъпи към бюрото и я прегърна през раменете.
— Всичко ще се оправи, Алиша — промълви той.
— Престани с тези глупости! — дръпна се тя. — Не знаеш дали ще се оправи, или ще стане още по-зле! Имай предвид, че се страхувам най-вече за Виджи. Може да се окаже, че и тя е в опасност, и то голяма!
— Защо?
— Ти си експертът, ти ми кажи!
— Детето знае ли, че баща му няма да се върне?
— Още се опитвам да я подготвя за новината — размърда се смутено Алиша. — Но не ми е лесно.
— Ако наистина си загрижена за нея, би трябвало да й събереш багажа и да заминете някъде далеч от Бабидж Таун.
— Не мога. Тук е работата ми.
— Но нали каза, че сигурността на Виджи е най-важното нещо за теб?
— Тук Виджи се чувства добре. Ако я заведа някъде другаде, може да се срине психически.
— Бих казал, че няма голяма разлика дали детето ще остане тук, където вероятно ще бъде застрашена сигурността му, или ще замине на безопасно място, но с цената на психическата му стабилност — отбеляза Шон.
— Аз имам друга идея — рече Алиша, сграбчи ръката му и пламенно добави: — Ниеоставаме, а типоемаш грижа за сигурността ни!
— Вече си имам работа — възрази Шон. Всъщност не една, а две,поправи се мислено той.
— Тя е дете и има нужда от помощ. Нима ще откажеш да помогнеш на едно единайсетгодишно момиченце, току-що загубило баща си?
Шон понечи да отговори, после само сви рамене и направи безуспешен опит да издърпа ръката си.
— Добре де, ще я държа под око — съгласи се той.
— Благодаря ти! — просълзи се Алиша. — Много ти благодаря!
— Но след като поемам ролята на неофициален бодигард, май ще трябва да се запозная с младата дама.
Алиша изчака малко да възстанови душевното си равновесие и се изправи.
— Да вървим. Тя трябва да е привършила с упражнението по разлагане на числа, което й възложих.
— Какво?
— Виджи притежава забележителни умения да смята наум. Не чак толкова големи, че да ме остави без работа, но нещо, скрито дълбоко в съзнанието й, може би е ключът към решението на задачата, което търся.
— Значи уязвимото момиченце ще преобрази света? — втренчи се в нея Шон.
Алиша се усмихна.
— Блажени кротките, защото те ще наследят земята — рече тя.
30
Очакванията му за кротко и срамежливо момиченце се оказаха напълно безпочвени. Виджи Тюринг беше пълно с енергия дете с огромни сини очи, които не пропускаха нищо. Носеше панталони и яркочервена блузка, а краката й бяха боси. В момента, в който Алиша й представи Шон, тя хвана ръката му и го поведе към пианото.
— Седни — разпореди му тя с леко променлив тембър, който загатваше за приближаването на пубертета.
Той се подчини.
— Свириш ли?
Погледът на сините й очи беше смущаващо прям.
— Само на бас китара — ухили се Шон. — Избрах я, защото има най-малко струни. Задължително условие за човек като мен, който всекидневно губи милиони сиви клетки.
Тя с нищо не показа, че оценява малката му шега. Седна пред пианото и изсвири някаква непозната мелодия.
— Предавам се — вдигна ръце той. — Кой е авторът?
— Оригинална композиция на Виженер Тюринг — поясни Алиша.
Шон респектирано замълча.
— Харесва ли ти? — простичко попита Виджи.
— Ти си изключително надарена музикантка — кимна той.
В усмивката й най-сетне се долови нещо детско, свързано с радостта от похвалата и желанието да се представи добре. А той се уплаши. Детето беше готово да се довери на всеки. Тук е пълно с шпиони,беше казал Райвест.
— Виджи, я ми кажи…
Тя подхвана друга мелодия и той млъкна. Малката свърши, стана от пианото, седна на един от кухненските столове и отправи поглед навън. Големите й очи престанаха да шарят и изведнъж започнаха да се присвиват. В следващия миг се превърнаха с тесни цепки.
— Виджи? — надигна се Шон.
Тя дори не го погледна, а Алиша му направи знак да се присъедини към нея на канапето.
— От време на време изпада в тези състояния — шепнешком обясни тя. — Сякаш се затваря в свой собствен свят. Ще изчакаме да се върне в нормалното си състояние.
— Преглеждана ли е от специалист? — понижи глас Шон. — Взема ли някакви лекарства?
— За специалист не знам, но лекарства не взема. Ще проверя по-подробно за какво става въпрос, защото вече съм й настойник.
— Какво знаеш за майката на Виджи?
— Мънк каза, че са разведени отдавна и че той има пълни родителски права.
— Така каза и Райвест. Но ако се появи майката на Виджи, съдът положително ще й присъди родителските права. Няма да го стори само в случай, че е в затвора или ако се докаже, че тя не е в състояние да се грижи за детето.
— Но Мънк ме е посочил за настойник.
— При появата на родител това няма значение.
— Ще мисля, когато се случи — отсече Алиша.
— 18 313 и 22 307.
Двамата едновременно се извърнаха към Виджи, която ги гледаше втренчено.
— Това са простите делители на 408 508 091 — поясни тя. — Нали така?
— Точно така — кимна Алиша. — Ако умножим 18 313 по 22 307, ще получим 408 508 091.
Виджи се разсмя и запляска с ръце.
— Но аз ти продиктувах тези числа само преди час — учуди се Алиша. — Как успя да ги обработиш толкова бързо?
— Видях ги в главата си.
— Подредени ли бяха? — напрегнато попита Алиша. — Пак ли ги умножи наум?
— Не, просто изскочиха. Не съм умножавала нищо. Просто се появиха.
— Или си го направила по начин, абсолютно непознат за простосмъртните — промърмори сякаш на себе си Алиша, после тръсна глава и добави: — Виджи, мистър Кинг иска да те попита нещо…
Момиченцето очаквателно се обърна към Шон.
— Не е точно въпрос — приятелски рече той. — Просто искам да ти кажа, че ще идвам да те виждам от време на време. Имаш ли нещо против?
Виджи погледна Алиша, която кимна.
— Нямам нищо против — отвърна момичето. — Но все пак трябва да попитам и Мънк.
— Така ли наричаш баща си? — попита той. — Просто Мънк?
— Той също ме нарича по име. Нали така правят всички?
— Да, разбира се. Не познавам баща ти, но по всичко личи, че е добър човек.
— Страхотен е. В колежа е бил член на рок група. Тогава е свирил на йоника. А после си купи и китара, за да свирим заедно. — Виджи насочи очи към прозореца и Шон си помисли, че отново ще потъне в своя свят. Но детето поклати глава и промълви: — Много искам да се върне. Имам да му разказвам толкова неща.