— Това е единственото устройство в света, което потенциално е по-мощно от машината на Тюринг.
— Ти ми го показа, когато се запознахме, но не обясни за какво служи.
— Едва ли ще ме разбереш.
— Хайде, казвай, не съм чак такъв глупак! — раздразнено възрази Шон.
— Не става въпрос за това! — сопна се ученият. — Няма да ме разбереш, защото и самият аз не съм съвсем наясно. Човешкият ум не е устроен да функционира в субатомен свят. Всеки физик, който твърди, че разбира квантовия свят, лъже. В него не действат нормалните и общовалидни закони.
— Квантов свят? За това ли става въпрос тук?
— Да. Става въпрос за субатомни частици, които притежават огромна и необхватна за човешкия ум изчислителна мощ.
— Няма такъв вид — вметна Шон и погледна недоверчиво стъклената тръбичка.
— В областта на компютрите размерът има значение — усмихна се Чамп и погали с пръст тръбичката. — В националната лаборатория „Лос Аламос“ действа суперкомпютър, наречен „Синя планина“, който действително заслужава името си. Сигурно знаеш, че всеки персонален компютър в света е оборудван със съответния чип. Той е мозъкът на компютъра, съдържащ милиони микроскопични ключове, които генерират езика, съставен от единици и нули. „Синя планина“ има 6000 чипа и може да извършва три трилиона операции в секунда. С негова помощ се симулират ядрени взривове, каквито, слава богу, Америка престана да извършва в действителност. Тук трябва да добавя, че въпреки тази мощност „Синя планина“ работи цели четири месеца, за да анализира ядрена експлозия с продължителност една милионна от секундата!
— Едва ли може да се нарече шеметна скорост — отбеляза Шон.
— В момента се разработва нов суперкомпютър, който моментално ще изпрати в пенсия „Синя планина“ — продължи Полиън. — Кодовото му название е „Кю“. Той ще извършва трийсет трилиона операции в секунда и ще заема площ от около четири декара. За да получиш представа за мощността му, ще посоча, че за една минута ще прави толкова изчисления, колкото обикновеният калкулатор ще направи за един милиард години! Има планове за изграждането и на още по-мощни компютри. Но и те не са по-добри от машината на Тюринг. Просто ще бъдат много по-скъпи и ще заемат огромна площ. Върхът на човешките възможности. — Пръстите му отново погалиха тръбичката. — Докато не открихме това.
— Твърдите, че е компютър? — присви очи Шон.
— В сегашния си вид е само едно елементарно устройство, което извършва изчисления. Но не това е същественото. Компютърът използва език, състоящ се от единици и нули. При класическия компютър вие сте или единица, или нула, но никога двете едновременно. В квантовия свят обаче ограничението отпада. Атомът може да бъде единица и нула едновременно. Именно тук се крие красотата на цялата концепция. За да стигне до крайното решение, класическият компютър разнищва проблема по линеен път. При квантовия всеки отделен атом търси верния отговор паралелно с останалите. Например ако искаш да получиш корен квадратен от всички числа между едно и сто хиляди, представяш ги като редица от атоми и ги манипулираш, тоест бомбардираш с енергия. Правим го много внимателно, защото има опасност цялата система да рухне като къщичка от карти. И получаваме правилните отговори едновременно, в рамките на няколко милисекунди.
— Не разбирам как става на практика — поклати глава Шон.
— Естествено, че не разбираш — помръкна Чамп. — Защото не сигений. Предлагам да се върнем на нещата, които можешда разбереш. Суперкомпютър като „Кю“ получава информацията под формата на отделни шейсет и четири битови сегмента. Нека си представим низ от шейсет и четири атома, което е нещо микроскопично в сравнение с „Кю“, който заема площ от четири декара. На теория шейсет и четири атомният квантов компютър може да извършва осемнайсет квинтилиона изчисления едновременно.
— Осемнайсет квинтилиона? — зяпна Шон. — Що за цифра е това?
— Ще се опитам да ти обясня с един пример. За да има мощността на шейсет и четирите микроскопични частици енергия, суперкомпютърът „Кю“ се нуждае от площта на петстотин слънца,за да вмести необходимите компютърни чипове. — На лицето на Чамп изплува широка усмивка. — Разбира се, ако открием начин да решим проблема с високата температура! Естествено, използването на молекули също е възможно. И те заемат твърде малко пространство. Ето защо преди малко споменах, че при компютрите размерът има значение. Само че в обратен смисъл: колкото по-малъке той, толкова по-добре.
— Всичко това е било известно на Мънк Тюринг, така ли? — присви очи Шон.
— Разбира се. Той беше един от най-надарените физици в екипа ми.
— Би ли могъл да продаде информацията, с която е разполагал?
— Допускам, че биха се намерили купувачи за информацията, с която разполагаше Мънк.
— Някой споменавал ли е пред теб, че в Бабидж Таун действат шпиони?
Шон зададе този въпрос импулсивно, за да види реакцията на събеседника си.
— Кой ти каза?
— Значи си чувал за подобни подозрения?
— Не съм, но мисля, че не е изключено — отвърна на пресекулки Чамп. Лицето му пребледня още повече.
— Добре, успокой се и ми кажи истината.
— Истината е, че не знам дали тук няма шпиони — на един дъх изрече ученият.
— А какво биха търсили, ако приемем, че има?
— Много неща. Дългогодишни изследвания, огромно количество резултати, проби и грешки, напредък и възможности. Всичко ни доближава до окончателния отговор.
— Който струва пари?
— Да. Струва страшно много пари.
— Толкова много, че си заслужава заради него да започне война?
— Моля се на бога да не е така, но…
— Преди осем-девет месеца Мънк Тюринг е пътувал в чужбина, което трябва да е станало с твое разрешение. Имаш ли представа къде е бил?
— Не. Каза, че било свързано със семейни проблеми. А ти откъде разбра?
— Няма значение. Значи наистина е напускал страната?
— Да — кимна Чамп, помълча малко и вдигна глава. — Нима го подозираш в шпионаж?
Шон не отговори и проследи с очи една от служителките, която се насочи към изхода. В момента, в който отвори външната врата, малката плочка до нея примигна няколко пъти. На влизане беше пропуснал да я забележи.
— Какво е това? — посочи я с пръст той.
— Скенер — отвърна ученият. — Регистрира автоматично всеки, който минава през вратата.
— Да, разбира се. Лен Райвест ми спомена за електронния контрол, благодарение на който е било проследено движението на Мънк Тюринг. Ще попитаме компютъра кога си дошъл тук снощи и кога си си тръгнал.
Чамп понечи да отговори, но в този момент някой блъсна входната врата. В помещението влетя шериф Хейс, следван по петите от униформен полицай с мрачно изражение.
— Търсих те навсякъде! — задъхано заяви Хейс, обръщайки се към Шон. — Отиваме на спешно съвещание с Иън Уитфийлд. Всъщност той покани само мен, но аз предпочитам да присъстваш и ти.
— Кой, по дяволите, е Иън Уитфийлд?
— Той управлява Кемп Пиъри, затова не е зле да побързаме. — Шерифът заби подозрителен поглед в лицето му. — Идваш ли, или не?
— Идвам.
37
След като стоически понесе ранната вечеря и придружи Черил на беседата за нарушения в храненето, Мишел напусна клиниката. Преди да си тръгне, се отби да се сбогува със Санди.
— Моят приятел във Вашингтон ми съобщи, че с Бари е свършено. Всички били отвратени от мръсотиите му. Изхвърлили са го от Програмата за защита на свидетелите и са накарали прокурора да поиска максимално наказание.
— Не знам как да ти благодаря, Мишел — промълви Санди. — Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако не беше извадила онези патрони!
— Нали затова са приятелите — усмихна се Мишел. — Дори и когато са луди.
— Сега забрави за мен и иди да намериш твоя човек.
— Ние сме само приятели, Санди — въздъхна Мишел.
— Но отиваш при него, нали?