— Нека позная: били са военни, нали?
— Повечето от тях — кимна Хорейшо.
— Трябва да разберем какво се е случило с любовника — отсече Шон.
— Не съм сигурен, че е добра идея — поклати глава психоаналитикът.
— Защо, нали искаме да научим истината?
— Това не е следствие, Шон. Тук става въпрос за неща, които стават в главата на човека. И понякога истината се оказва по-скоро вредна, отколкото полезна.
— Според мен ние трябвада я научим. Ако не за друго, поне за да си наясно какво да правиш с нея оттук нататък. Тя ми каза, че искаш да я хипнотизираш. Но ако го сториш, има опасност въпросите ти да доведат до нежелани последици. Според мен е по-добре да знаеш всички факти, преди да прибегнеш до хипнозата.
— Тук си прав — кимна Хорейшо. — Но как да го направя?
— Обзалагам се, че Саут Фрийман познава хора в Тенеси, които ще могат да ни помогнат.
— Добре, ще му звънна.
Разговорът им беше прекъснат от почукване на вратата. Беше Мишел, която веднага забеляза мрачните им физиономии.
— Двамата изглеждате като хора, които се готвят за погребение и война едновременно — отбеляза тя.
— Хорейшо току-що ми разказа какво е научил от Саут Фрийман — побърза да отговори Шон. — Май ще излезе, че нощните полети докарват хора, които официално никога не са били тук. В базата съществува „черна зона“ за тайна дипломация.
— Която е и най-вероятната причина за смъртта на Мънк. Той със сигурност е видял нещо — добави Мишел.
— Но това не е всичко — продължи Шон. — Още преди превръщането на Кемп Пиъри в секретна база тук са държали и германски военнопленници.
— Германски военнопленници? — учуди се тя. — Съвсем наскоро Чамп ми показа немска халба за бира, която му била подарена от Мънк.
— Тюринг е ходил в Германия?! — изправи се в стола Шон.
— Не съм стопроцентово сигурна, но е донесъл халбата след последното си пътуване в чужбина. Шериф Хейс би могъл да хвърли светлина по въпроса, разбира се, ако успее да измъкне паспорта му от агент Вентрис.
— Германски военнопленници в Кемп Пиъри и посещение на Мънк в Германия — замислено проточи Шон.
— Какво друго ти каза Чамп? — попита Хорейшо.
Тя им предаде останалата част от разговора си с шефа на Бабидж Таун и добави:
— Със сигурност мога да кажа, че е лапнал по мен като ученик.
— Друсни му един, ако стане нахален! — повиши тон Шон, предизвиквайки любопитния поглед на Хорейшо.
— Май няма да е лесно, защото човекът притежава черен пояс по таекуондо.
— А в свободното си време лети с частен самолет — язвително добави Шон. — Чух го от Алиша.
— Самолетът не е негов, а на собствениците на Бабидж Таун. Имам покана да ме повози, но чак вдругиден.
— Не съм сигурен, че ми харесва идеята да бъдеш насаме с тоя тип на няколко хиляди метра височина — мрачно рече Шон.
— Нямам амбициите да стана член на клуба „Секс в самолета“, ако това имаш предвид — отвърна с лека насмешка тя.
— Този човек има алиби за времето, по което беше убит Лен Райвест, но все пак нещо ме гложди…
— Може би няма.
— Какво?! — зяпна Шон. — Аз лично проверих компютърните разпечатки. Бил е в Барака номер две чак до три часа сутринта.
— По всяка вероятност Чамп разполага с възможността да изключва системата за сигурност. Нали е почти гений. Нима искаш да кажеш, че такъв човек не може да се справи с някакъв компютърен дневник?
— Изобщо не съм си помислял за това — съкрушено призна Шон.
— Потърси ли показанията на човек, който да потвърди данните на компютъра? — погледна го тя.
— Не, но ще го сторя веднага! — скочи той. — Добро попадение, Мишел.
— И аз имам моменти на просветление — скромно отвърна тя.
— Сега вече съм решително против идеята да летиш в компанията на онзи тип!
— Знам, но ще трябва да се примириш.
— Открих и още нещо — не се предаде Шон. — Нали помниш, че разпитвах хората дали са забелязали нещо необичайно в онази нощ?
— Помня — кимна Мишел. — Но се оказа, че никой нищо не е видял.
— Точно така. Ето защо реших да коригирам въпросите си и попитах дали са видели някого около жилището на Райвест, включително хора, които имат основанияда са там.
— Нещо не следвам мисълта ти — обади се Хорейшо.
— Има предвид учени, лаборанти, охрана и други такива — поясни Мишел.
— Включително чистачи — добави Шон. — В резултат се сдобих с конкретна информация: един от пазачите забелязал униформен чистач с количка, който се е навъртал около Барака номер три някъде след един часа през нощта. — Двамата втренчено го погледнаха и той побърза да добави: — Нима не виждате връзката? Количката е средството, чрез което са били изнесени мокрите кърпи, хавлии и вакуум помпата от банята на Райвест!
— И то най-доброто средство — обади се след кратък размисъл Мишел. — Добро попадение, Шон.
— Значи Райвест е бил убит от някой от фирмата за почистване? — тихо попита Хорейшо.
— По-скоро от човек, облечен с тяхна униформа — отвърна Шон. — Направих си труда да проверя в пералнята, но не открих никакви хавлии и кърпи.
— В такъв случай говорим за убиец от женски пол — тръсна глава Хорейшо. — Искам да кажа, че това е по-логично, отколкото мъж да се преоблича в женски дрехи.
— Не е била жена — поклати глава Шон. — Пазачът беше категоричен, че е видял мъж. Направих справка при шефа на фирмата за почистване. Оказа се, че в нея работят почти толкова мъже, колкото и жени. Мисля, че обратното е по-вероятно — жена да обуе панталони, за да прилича на мъж.
— Значи трябва да проверим кой е бил дежурен през онази нощ — намеси се Мишел.
— И да, и не — отвърна Шон. — Разбира се, че ще проверим списъка на дежурствата, но според мен убийството е дело на външен човек, облечен като чистач. Кой ще задава въпроси на човек в униформа на чистач и с пропуск на шията?
— Възможно е и друго — добави Мишел. — Работата да е свършил човек от Бабидж Таун, облечен като чистач.
— Което би било още по-обезпокоително — въздъхна Шон и тръгна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да проверя дали нашият гений Чамп Полиън действително се е намирал в Барака номер две в нощта на убийството, или се е забавлявал с по-друга дейност — например да бута количката с веществените доказателства, след като е удавил Райвест.
63
Шон не успя да намери жив свидетел за присъствието на Чамп в Барака № 2 по времето на убийството. Това автоматично върна името на учения в списъка на заподозрените за убийството на Лен Райвест. Телефонът на Шон иззвъня, докато пътуваше към къщичката на Алиша.
— Получихме съобщение от собствениците на Бабидж Таун — осведоми го Джоун.
— Кои са те?
— Не знам.
— Как тогава реши, че съобщението е от тях?
— Използваха предварително уточнените пароли и начин за връзка. След убийството на Райвест те променят становището си за присъствието ни в Бабидж Таун. Но ако все пак демонстрираш някакъв напредък…
— Джоун! — нетърпеливо я прекъсна Шон. — Скъсвам си задника, за да направя точно това! Едва ли си виждала по-високи каменни стени от тези, които ни заобикалят тук! На всичкото отгоре още не знаем кой ни плаща!
— Все пак си открил нещо,така ли?
Той се поколеба само за миг, след което я информира за германските военнопленници.
— Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг? — засече го тя.
— Възможно е. Много ще ми помогнеш, ако успееш да изровиш отнякъде списък с имената на германските военнопленници, които са били затворени в Кемп Пиъри по време на войната. Надявам се, че след като успя да уточниш маршрута му в Англия, ще можеш да направиш същото и за Германия. Аз от своя страна ще се опитам да надникна в задграничния му паспорт, разбира се, ако успея да го измъкна от ФБР.