— Но тя си остава злина! — тръсна глава Мишел. — А Валъри вършеше чисто престъпление!
— Валъри беше истински престъпник — съгласи се Иън. Може да ви прозвучи налудничаво, но аз съм сигурен, че след изтезанията тя щеше да ви ликвидира — ей така, от злоба. Била е убедена, че ще й се размине. Смяташе, че ролята й в ЦРУ е доста по-различна от моята.
— Искам да те попитам и още нещо, Иън — погледна го в очите Шон. — По какъв начин е проникнал в базата Мънк Тюринг?
— Мисля, че ви дължа тази информация — кимна след кратко колебание Уитфийлд. — Прекосил е реката, използвайки специален уред за придвижване под вода. Открихме го в близост до брега.
Шон погледна Мишел.
— Не, това е…
— Всъщност открихме два — побърза да добави Уитфийлд. — На втория се натъкнахме през онази ужасна нощ. — Очите му подозрително пробягаха по лицата им: — Да знаете нещо по въпроса?
— Умните хора винаги мислят еднакво — усмихна се Шон.
Лимузината забави ход и спря.
— Пристигнахме — отвори вратата Уитфийлд. — Не бързайте, аз ще ви почакам отвън.
93
Жената, която им отвори, имаше поразителна прилика е Виджи.
— Вече ви чака — съобщи тя и ги покани да влязат.
— Вие ли сте майка й? — попита Мишел.
— Не, аз съм леля й. Горката ми сестра почина преди години. Хората казват, че много си приличаме.
Влязоха във всекидневната. Виджи започна да свири на пианото в момента, в който зърна Мишел. А тя седна до нея и я прегърна.
Лелята се представи като Хелън.
— Дори не знаех, че са във Вирджиния — каза тя. — Нищо не бях чула и за ужасния инцидент с Мънк. Един ден Виджи просто се появи на вратата и аз щях да припадна.
— Мънк е имал родителските права, така ли?
— Животът на сестра ми беше много объркан — понижи глас Хелън. — Наркотици, психическо заболяване. Опасявахме се, че малтретира и детето. В крайна сметка Мънк успя да се раздели с нея, но аз все си мисля, че и ние трябваше да се намесим. Но сега ще компенсирам този пропуск, тъй като възнамерявам да я осиновя.
— Чудесно, Хелън — обади се Мишел, която неусетно се беше отдалечила от Виджи. — Тя е много специално дете.
— Знам, че се нуждае от специализирана помощ. Отначало се страхувах, че ще струва много скъпо и няма да мога да си го позволя, но неотдавна научих, че Мънк й е оставил значително състояние. Виджи ще разполага с достатъчно средства за всичко, от което се нуждае.
— Ако имате нужда от добър психолог, аз ще ви предложа едно име — обади се Шон. — Двамата вече се познават.
Виджи дръпна Мишел към прозореца и посочи близкото езеро.
— Искаш ли да отидем там?
— А ти искаш ли? Предполагам, че не си забравила какво се случи последния път.
— Тогава бях сама. Но ако отидем двете, всичко ще бъде наред, нали?
— Точно така.
По обратния път към колата Мишел погледна Шон и тихо подхвърли:
— Предвид факта, че сам откри съкровището, ти постъпи наистина много щедро.
— Открил го е Хайнрих Фукс — поклати глава Шон. — Но това, което видях там, ми помогна да получа отговор на въпроса, който ме измъчваше дълго време.
— Какъв въпрос?
— Помниш ли червеникавите петна по ръцете на Мънк?
— Да. Следи от ръжда, получени при прескачането на оградата.
— Не са били от ръжда. Оградата беше абсолютно нова. Мънк ги е получил, докато е къртил тухлите от стената, зад която беше скрито съкровището, също като мен. — Поклати глава и добави: — Бях заблуден. „Кодове и кръв“ няма нищо общо с Алън Тюринг и кръвната връзка помежду им. Мънк се е изразил буквално. Ръцете му са изглеждали окървавени, защото е изкопал съкровището.
— Според теб колко пъти е прониквал на територията на Кемп Пиъри? — погледна го тя.
— Поне два, ако не и повече. Явно е видял това, което видяхме и ние, но за разлика от нас не е успял да се измъкне. Фактът, че е закодирал наблюденията си в песента, говори, че отначало е тръгнал да търси само съкровището, но после е решил да разкрие незаконната дейност на територията на базата.
— Но как е мислил да го измъкне? Златото не се пренася лесно.
— Отначало го е приел само като предизвикателство просто защото е бил гений. Обикновен гений. А после вероятно е решил да измъкне само скъпоценните камъни, които са сравнително удобни за носене.
— А иронията на съдбата, за която е споменал пред Райвест?
— Със сигурност е имал предвид факта, че най-голямата шпионска организация на планетата не е подозирала за съкровището, което буквално е било под краката й.
Спряха пред лимузината и Уитфийлд отвори вратата.
— Трябва да финализираме сделката — каза той.
— Имаш предвид копията от видеозаписа ли? — погледна го Шон, изчака кимването му и влезе в колата.
Шофьорът получи съответните указания и потегли. Своевременно прибрал копията от Хорейшо, Шон ги беше разпръснал в няколко тайника. Измина известно време, преди да ги съберат, но най-после всичко беше наред. Уитфийлд пое касетите, огледа ги и внезапно върна една от тях обратно на Шон.
— Те знаят, че са пет, Иън — поклати глава Шон. — Ако им предадеш една по-малко, най-вероятно и ти ще катастрофираш някъде в Китай, а ние също няма да видим бял ден.
— Ще направя допълнително копие — отвърна Уитфийлд. — Не си го чул от мен, но държа да ти кажа, че когато имаш работа с ЦРУ винаги трябва да имаш скрит коз. Ще кажа, че няма как да знаем точния брой на копията, които си направил. Това ще бъде достатъчно за безопасността ви.
Лимузината спря.
Шон слезе, поколеба се за момент и се наведе над прозорчето.
— Виж какво, Иън. Знам, че едва ли ще видим повече, но ако някога се нуждаеш от помощ, не забравяй, че във Вирджиния имаш двама истински приятели.
Уитфийлд здраво стисна ръцете им и леко въздъхна.
— Ако съм научил нещо от този занаят, то е, че дяволски трудно се намират истински приятели!
94
В един мрачен ден в началото на ноември Шон закара Мишел до кабинета на Хорейшо.
— Не искам да го правя, Шон — примоли се Мишел. — Наистина не искам!
— Хей, ти успя да се измъкнеш жива дори от място като Кемп Пиъри! — отвърна той. — А доколкото те познавам, никога не си се отмятала от думите си!
— Благодаря за подкрепата — горчиво рече тя.
Хорейшо ги очакваше.
Шон се обърна към вратата, но Мишел се вкопчи в ръката му.
— Моля те, остани!
— Идеята не е добра — поклати глава Хорейшо, срещнал питащия поглед на приятеля си.
— Но аз искам да остане!
— По този въпрос ще трябва да ми се довериш, Мишел. Той не може да остане.
Хипнотичният сеанс започна веднага след като Шон напусна кабинета.
Няколко минути по-късно Мишел се върна в детството си, а след още малко усилия от страна на Хорейшо стигна и до онази нощ в Тенеси, която бе променила живота й завинаги.
Очите й бяха широко отворени, но умът не контролираше съзнанието й. Хорейшо я наблюдаваше с професионален интерес и нарастваща болка. На моменти тя говореше съвсем по детски, после изведнъж преминаваше към речника и разсъжденията на възрастен човек, който подсъзнателно се опитва да разбере и анализира една драматична случка в живота си.
В онази нощ се бе появил мъжът в униформата. Мишел не помнеше да го е виждала преди. Когато той дойде, тя спеше — по изключение при майка си, която през цялата вечер беше много нервна. Тя каза на мъжа да си върви, защото не иска да го вижда повече. Отначало той прие думите й с усмивка, но после се ядоса. В един момент започна да се съблича. Когато посегна към майка й, тя се обърна и каза на детето да бяга. Мъжът започна да дърпа дрехите на майка й. Тя се съпротивляваше, но мъжът беше много силен и я повали на пода.