— Джоун! — нетърпеливо я прекъсна Шон. — Скъсвам си задника, за да направя точно това! Едва ли си виждала по-високи каменни стени от тези, които ни заобикалят тук! На всичкото отгоре още не знаем кой ни плаща!
— Все пак си открил нещо, така ли?
Той се поколеба само за миг, след което я информира за германските военнопленници.
— Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг? — засече го тя.
— Възможно е. Много ще ми помогнеш, ако успееш да изровиш отнякъде списък с имената на германските военнопленници, които са били затворени в Кемп Пиъри по време на войната. Надявам се, че след като успя да уточниш маршрута му в Англия, ще можеш да направиш същото и за Германия. Аз от своя страна ще се опитам да надникна в задграничния му паспорт, разбира се, ако успея да го измъкна от ФБР.
— Ще видя какво мога да направя. Имаш ли идея къде по-точно е бил в Германия?
— Никаква.
— Чух, че си поискал средства за екипировка.
— Има такова нещо.
— Но не си дал никакви подробности.
— Нищо необикновено, повярвай ми.
— В такъв случай можеш да ми кажеш за какво става въпрос.
— Джоун, ако не искате да отпуснете средствата, просто ми кажи. Открил съм на добра цена нещата, които ми трябват. Част от тях могат да се вземат и под наем.
— Не оспорвам разходите.
— В такъв случай за какво става въпрос?
— Имам чувството, че криеш някаква информация от мен.
— Когато имам конкретни резултати, ти ще си първата, която ще ги научи.
— Какво е положението с твоята откачена партньорка?
— Какво имаш предвид, по дяволите? — вцепени се от изненада той.
— Аз също си имам източници — лаконично отвърна Джоун.
— Тя е добре.
— Сигурна съм. Но ако приемеш един приятелски съвет, не разчитай на една психически неуравновесена личност да ти пази гърба в кризисна ситуация.
— Гърбът ми си е окей.
— На мен ли го казваш? — иронично подхвърли тя. — Убедена съм, че това се отнася и за някои други части на тялото ти. Но ако говорим сериозно, трябва да повторя, че човек никога не трябва да оставя живота си в ръцете на приятели. Трима души вече намериха смъртта си, Шон. Никак не ми се ще четвъртият да си ти!
Линията прекъсна, а Шон се прокле за обзелите го съмнения в стабилността на Мишел. Какво щеше стане, ако тя изпаднеше в криза точно когато са на територията на секретната база? Нямаше ли да доведе до смъртта и на двамата?
64
На другата сутрин Мишел тръгна да търси Виджи, но момиченцето беше изчезнало. Алиша работеше, а охраната само за миг бе изпуснала детето от погледа си. Мишел си спомни за разговора им от предишния ден и хукна по пътеката към реката.
Стигна да пристана за по-малко от пет минути и веднага забеляза, че един от каяците липсва. Обърна се и трескаво огледа реката. Водата беше разпенена от наближаващата буря, течението беше значително по-силно. Тресна гръмотевица, в ноздрите я блъсна озонът на настъпващия дъжд.
После до ушите й долетя писък, от който цялата настръхна.
— Помощ! Помощ!
Мишел изтегли двуместен каяк от стапела до вратата на хангара, хвърли вътре гребло и навито на ролка въже и го понесе към пристана. Миг по-късно беше във водата и с мощни загребвания се насочи към средата на реката.
— Помощ!
В далечината й се мярна червено петънце. След няколко бързи загребвания Мишел се приближи и успя да зърне преобърнатата лодка на Виджи. Детето се беше вкопчило в нея, но силното течение я влачеше надолу. Мишел удвои усилията си и каякът полетя напред. От месеци не беше гребала и доста бързо остана без дъх. Възстанови се светкавично, за броени секунди. Небето над отсрещния бряг се разцепи от ослепителна светкавица, последвана от оглушителен тътен. Земята сякаш се разтърси.
Писъците на Виджи се чуваха вече съвсем наблизо. Заковала очи в нея, Мишел остави физическите усилия на мускулите си. Пет минути по-късно, след поредица ослепителни светкавици и оглушителни гръмотевици, тя се изравни с преобърнатия каяк. Протегна греблото по посока на детето в момента, в който от небето рукна истински порой. Тежките дъждовни капки буквално жилеха лицето й.
Виджи отказа да се залови за протегнатото гребло и упорито стискаше ръба на преобърнатата лодка.
— Тук съм, Виджи — подвикна с престорено спокойствие Мишел. — Всичко ще бъде наред, чуваш ли?
— Ще се удавя! — отвърна с треперещ глас Виджи. — Не нося спасителна жилетка!
— Няма да се удавиш! Пусни лодката с едната си ръка и хвани греблото!
— Не мога!
— Можеш, Виджи!
Над главите им блесна гръмотевица. Толкова близо, че космите по тила на Мишел се изправиха от могъщия електрически заряд.
— Хвани греблото, Виджи! — изкрещя тя. — Веднага!
Виджи не помръдна, но течението свърши работата вместо нея. Тласъкът на водата откъсна пръстите й от преобърнатия каяк, тя нададе силен писък и потъна.
Мишел уви въжето около глезена си и завърза другия му край за халката на носа.
— Помощ! — изпищя Виджи, изскочила за миг на повърхността.
Мишел се гмурна. Водата беше мътна и тя започна да търси тялото на детето повече пипнешком, отколкото с помощта на зрението си. В крайна сметка успя да я хване, сграбчи я за косата и я повлече нагоре. Миг по-късно главите им изскочиха над водата. Виджи кашляше и плюеше задавено.
Мишел се огледа. Каякът беше на двайсетина метра от тях и бързо се отдалечаваше. Въжето около глезена й беше опънато като струна. Тя натисна Виджи да легне по гръб, подложи ръка под кръста й и успокоително подвикна:
— Държа те, скъпа, не се бой. След малко ще стигнем до лодката и всичко ще свърши. От теб искам да се отпуснеш и да не се дърпаш, ясно?
Усетила, че не потъва, Виджи бързо се успокои. Мишел си даваше сметка, че опасността все още не е отминала, тъй като подхванатият от течението каяк ги теглеше силно. Изборът не беше голям — или да пререже въжето и да се добере до брега с плуване, подкрепяйки Виджи, или да издърпа каяка със свободната си ръка и да се прехвърлят в него. Но и двете възможности имаха своите недостатъци, особено на фона на усилващата се буря.
Мишел плуваше отлично, но въпреки това започна да се уморява. А брегът все още беше далеч. Можеше да използва течението, но рано или късно трябваше да се бори с него, за да стигне до сушата. Не знаеше дали ще й стигнат силите. Дори не искаше да мисли, че ще се наложи да избира кого да спаси — себе си или Виджи. На практика бе решила дилемата още в мига, в който скочи във водата. Или двете, или никой.
Въжето стягаше глезена й толкова силно, че беше невъзможно да държи Виджи както трябва. С цената на върховни усилия тя успя да се освободи от него и каякът бързо изчезна надолу по течението.
Надигна глава над водата и се огледа. Трябваше да стигнат до брега по най-бързия начин. Стисна Виджи през врата и задвижи краката си с максимално усилие. Свободната й ръка загреба по посока на сушата.
Бурята се разрази с пълна сила точно над главите им. Ушите й се изпълниха с грохота на гръмотевиците, свиренето на вятъра и тежкото скърцане на дърветата по брега. Виджи започна да трепери, очевидно усетила напрежението в спасителката си.
Мишел чу боботенето на мотора едва когато лодката се изравни с тях. Две силни ръце издърпаха Виджи от прегръдката й, а после сториха същото и с нея. Прегърнала скимтящото дете, Мишел се отпусна на напречната дъска и вдигна поглед към Чамп Полиън, който се беше концентрирал в управлението на лодката. Насочиха се право към пристана на Бабидж Таун.
Уверила се, че Виджи е настанена на сигурно място, тя се изправи до него.
— Благодаря. Там наистина стана опасно.
— Бях излязъл на разходка — лаконично съобщи той. — Видях как лодката на Виджи се преобърна и опитите ти да я спасиш. Веднага запалих моторницата, защото само с нея можех да ви помогна.
След минута стигнаха до кея и Чамп им помогна да се прехвърлят на дебелите дъски. Детето се движеше с видими усилия.