— Ще ми кажеш ли най-после какво става? — дрезгаво попита Шон.
— Не сега! — отсече Иън, свали пистолета от колана си и му го подаде. После разрови храстите и измъкна скритата там карабина МР5. — Ако се наложи да го използваш, цели се в главата. Бронежилетките ще издържат на всички видове пистолети.
— Накъде ще бягаме?
— Към лодката, която съм закотвил на двеста метра от пристана.
— Не патрулират ли по реката?
— Патрулират, разбира се. Но мен няма да закачат, а теб ще скрия под платнището.
— В такъв случай да вървим.
— Не бива да бързаме — вдигна ръка Уитфийлд. — Те претърсват района сектор по сектор. Ще изчакаме да свършат с този, който опира в реката, и тогава ще тръгнем натам.
— Къде е Мишел?
— Нямам представа.
— Тя се измъкна с онзи камион, който напусна Кемп Пиъри.
Уитфийлд учудено го погледна и мрачно поклати глава.
— Дяволите да ви вземат!
— Хероин ли докараха с онзи самолет? — попита Шон. — И какви бяха онези араби?
— Слушай какво ще ти кажа, Кинг! — заплашително размаха оръжието си Уитфийлд. — Не дължа обяснения на никого и за нищо! Тук съм, за да те спася и да оправя още някои неща. Не ме карай да си променям решението!
85
Мишел заряза мерцедеса малко преди портала на Бабидж Таун и двете с Виджи потънаха в близката гора. По пътя малката й разказа как някакви хора се появили в стаята й, притиснали кърпа към лицето й и тя се събудила чак на борда на самолета.
По пътя профучаха няколко черни джипа начело със служебната кола на Мъркъл Хейс. Слава богу, че поне полицията ще се намеси, въздъхна с облекчение Мишел.
Излязоха на брега на Йорк, но веднага се шмугнаха в храстите, тъй като движението по реката беше доста оживено. Земята беше влажна и хлъзгава от скорошния дъжд. Над главите им с грохот прелетя самолет и Мишел го проследи с поглед. После отново насочи вниманието си към враговете долу, на земята. Вече беше направила един безуспешен опит да звънне на Шон, след което се досети, че той беше оставил телефона си в Бабидж Таун. Изведнъж й хрумна да позвъни на Хорейшо, който вдигна още след първия сигнал. Разказа му накратко за последните събития, както и че е намерила Виджи.
За негова чест Хорейшо й зададе само един въпрос, при това съвсем конкретен:
— Къде да дойда да ви взема?
Върнаха се на брега на реката и не след дълго Хорейшо се появи с моторницата.
— Бях пуснал котва в една пещера наблизо и чаках някой да се обади — поясни той. — Къде е Шон?
— Не знам — отвърна Мишел, после очите й се спряха на фигурата, изскочила от близките храсти. — Шон! — извика с облекчение тя, но после изведнъж спря, зърнала фигурата на Иън Уитфийлд с карабина в ръце. Пистолетът й моментално се насочи в гърдите му. — Пусни го! Веднага го пусни!
— Всичко е наред, Мишел — извика Шон. — Той ми помага.
— Глупости! — изкрещя извън себе си партньорката му и се прицели в главата на Уитфийлд.
— Той ми спаси живота — добави Шон.
— Чух, че си страхотен стрелец, Максуел — небрежно каза Уитфийлд, направи крачка напред и й подаде карабината. — По-добре вземи това.
Мишел пое оръжието, но пистолетът й остана насочен в главата му. После подозрението в очите й бавно изчезна и тя се обърна към Шон.
— Какво става, за бога?
— Бабидж Таун гъмжи от въоръжени до зъби мъже от Кемп Пиъри, а Алиша се опита да ме убие — кратко отвърна той.
— Аз повиках полицията, която вече е тук — съобщи му тя.
— Виджи? — учудено попита той и се усмихна на момиченцето, което срамежливо му махна иззад гърба на Мишел.
— Хей, какво е това? — обади се Уитфийлд, оглеждайки моторницата с Хорейшо на кърмата.
— Той ни е приятел, хайде да се качваме — отвърна Шон.
— Не! — отсече Уитфийлд. — Тази лодка няма да стигне до мястото. Последвайте ме.
Тръгнаха покрай брега и скоро се озоваха до лодката на Уитфийлд. Той ги накара да легнат на дъното и ги покри с дебело платнище.
Шон надникна от единия край и размаха пистолета.
— Ако се опиташ да ни прецакаш, със сигурност ще ти пробия дупка в главата.
Бурята бушуваше с пълна сила. По реката се появиха високи вълни, от потъмнялото небе рукна пороен дъжд. Мишел надникна изпод платнището, откачи една спасителна жилетка и я нахлузи през раменете на Виджи.
Една лодка ги пресрещна малко след като се отдалечиха от брега. Уитфийлд тихо изруга, а Шон здраво стисна пистолета.
Лодката беше много по-голяма от тяхната. На борда й имаше десет въоръжени мъже, плюс още някой.
— Къде беше, Иън? — попита гласът на Валъри Месълайн и Шон направи неволна гримаса.
— В Бабидж Таун — отвърна Уитфийлд. — Изглежда, някой е повикал ченгетата.
— Кой би могъл да го стори? — хладно попита жената.
— Най-вероятно онзи, който е проникнал в Кемп Пиъри. Но това вече няма значение, защото котката избяга от чувала. Веднага трябва да се изтеглите.
— Аз не мисля така — отвърна Валъри. — По-добре вземи няколко души и претърсете реката надолу по течението. Нарушителите най-вероятно са се изтеглили натам.
— Според мен трябва да отведеш хората си в Бабидж Таун. Нашите момчета ще имат нужда от помощ. А аз се връщам в Кемп Пиъри, защото ме чакат неотложни задачи.
Докато го слушаше, Валъри внимателно оглеждаше лодката му.
— Лодката ти гази доста дълбоко за сам човек, Иън — отбеляза тържествуващо тя.
Вместо отговор Уитфийлд завъртя лоста за газта и лодката се стрелна към голямата моторница. Ударът беше страничен, но достатъчно силен. Двама от мъжете паднаха във водата, а Валъри загуби равновесие.
Уитфийлд включи на заден, витлата за миг изскочиха от водата и лодката политна назад. После Уитфийлд включи на преден и се понесоха с пълна скорост. Отзад затрещяха изстрели. Един-два куршума пробиха корпуса.
— Имам нужда от помощ! — извика Уитфийлд.
Шон и Мишел отметнаха платнището и се присъединиха към него, а Хорейшо остана на дъното, притиснал Виджи до себе си. Моторницата се носеше след тях, нова серия куршуми засвириха покрай ушите им. Шон и Мишел отвърнаха на огъня. Още с първите изстрели с карабината Мишел успя да улучи носа на моторницата.
— Пестете патроните! — извика Уитфийлд. — Имам само два резервни пълнителя за автомата и по един за двата пистолета!
Движеха се с над сто километра в час, лодката летеше над еднометровите вълни с главозамайващи скокове и заплашително се люшкаше на вятъра.
Шон внимателно се прицели и в бърза последователност стреля четири пъти. За съжаление пистолетът беше твърде неефективно оръжие в подскачащата като трамплин лодка.
— Мога ли да ти задам един тъп въпрос? — подвикна той към Уитфийлд.
— Давай!
— Защо сладката ти женичка иска да ни види сметката, а заедно с нас и на теб?
Уитфийлд ловка завъртя руля, за да избегне високата вълна.
— Тя не ми е жена, а шеф — извика в отговор той.
— Шеф ли?! — зяпна Шон. — Какви ги дрънкаш, по дяволите? Мислех, че ти си шефът на Кемп Пиъри?
— Мисли каквото искаш! — сряза го Уитфийлд.
— А малкият ви бизнес включва и търговия с наркотици, така ли?
Уитфийлд не отговори.
— Какви бяха арабите, които слязоха от самолета? — продължи да го притиска Шон.
— Не е твоя работа!
— Алиша ли уби Лен Райвест?
Мълчание.
— Ако не беше ти, тя щеше да ликвидира и мен! — остро изрече Шон. — И това е единствената причина, поради която все още не съм ти щракнал белезниците!
— А Чамп? — намеси се Мишел. — И той ли работи за ЦРУ?
— Предлагам да се концентрираме върху един прост, но важен въпрос — сухо отвърна Уитфийлд. — А той е как да оцелеем през следващите десет минути.
— Приближават се! — извика Мишел, хвърлила бързо поглед зад гърба си.