— Двигателите им са два пъти по-мощни от моя — сви рамене Уитфийлд. — Дръжте се здраво!
— А какво си мислиш, че правим досега? — попита Шон, после изведнъж млъкна и стисна зъби. Уитфийлд някак си успя да направи завой под ъгъл от деветдесет градуса, без дори да намали газта. Шон политна и със сигурност щеше да падне зад борда, ако Мишел не го беше сграбчила за рамото. Краката й бяха сключени около тялото на Виджи, в случай че Хорейшо я изпуснеше.
— Мик! — изпищя детето.
— Спокойно, Виджи, държа те здраво!
Успял с невероятната си маневра, Уитфийлд насочи лодката към тесния канал на противоположния бряг, който се врязваше дълбоко в територията на Кемп Пиъри. Прелетяха покрай два светещи надписа, предупреждаващи обикновените граждани за смъртната опасност, грозяща ги при навлизане в тази част от реката. Шон вече знаеше, че опасността е съвсем реална. Две лодки с въоръжени мъже охраняваха входа на канала. При вида на бясно препускащата лодка те светкавично я взеха на мушка, включително и с един гранатомет. После видяха кой стои на руля, оставиха оръжието си и объркано се спогледаха. Уитфийлд невъзмутимо вдигна ръка и им отдаде чест, а после предприе серия от бързи маневри наляво и надясно, очевидно заобикаляйки подводни заграждения. През цялото време не отделяше поглед от осветения пулт пред себе си.
— Продължават да се приближават! — извика Мишел, после лицето й изведнъж побеля. — Готвят се да изстрелят ракета!
Мъжът на носа на моторницата действително ги беше хванал в оптическия си мерник Виджи нададе ужасен писък.
— Гледай да не я изпуснеш, Хорейшо! — дрезгаво извика Мишел.
Уитфийлд заби поглед в някаква точка пред себе си, очевидно изчислявайки нещо. Оказа се, че чака по-голяма вълна.
— Дръжте се здраво! — изкрещя миг по-късно той.
Шон и Мишел се проснаха на палубата, трескаво търсейки за какво да се заловят. В крайна сметка се вкопчиха един в друг.
86
От челния сблъсък с вълната лодката подскочи рязко нагоре. Двойните витла изсвистяха във въздуха. Прелетяха не повече от метър и тежко паднаха във водата пред отвора на тесния канал.
— Внимавайте! — изкрещя Валъри Месълайн, очевидно отгатнала намеренията на Уитфийлд.
Мишел се обърна в мига, в който тя скочи от моторницата и изчезна сред вълните, последвана от още няколко от нейните хора. Кормчията направи опит да заобиколи мястото, прескочено от бегълците, но вече беше късно. Моторницата удари мината, последва оглушителна експлозия.
Уитфийлд натисна руля с цялата си сила, лодката направи рязък завой и се стрелна обратно, минавайки на сантиметри от Валъри и останалите, които правеха отчаяни усилия да се освободят от тежките бронежилетки, теглещи ги към дъното.
— Как успя да го направиш, по дяволите? — попита с прегракнал от смайване глас Шон.
Уитфийлд почука екрана пред себе си.
— Нищо особено, когато знаеш къде са разположени мините. Вчера ги накарах да преместят една от тях, просто за всеки случай.
Насочиха се с рев обратно към реката. Никой не видя ракетата, изстреляна от патрулния катер. Тя се взриви на метри от кърмата. Лодката силно се разклати и Уитфийлд успя да я овладее с върховни усилия. Шон и Мишел колебливо се изправиха. Краката им трепереха. Никой не обръщаше внимание на поройния дъжд, който ги шибаше с отвесните си струи.
— Виджи! — изпищя Мишел и трескаво се огледа. — Хорейшо!
Оранжевата спасителна жилетка на детето подскачаше по вълните на петдесетина метра зад тях. Хорейшо се давеше на няколко метра вляво от нея.
Без да се колебае нито секунда, Мишел грабна един спасителен пояс, скочи във водата и заплува с всички сили към Хорейшо. Изобщо не видя как Шон скача от другата страна и се насочва към Виджи. Няколко секунди по-късно тя стигна до Хорейшо и пъхна пояса в ръцете му.
— Всичко е наред, не се паникьосвай! — изкрещя тя. — Плувай към лодката, а аз отивам за Виджи!
Хорейшо само кимна.
Мишел енергично заплува към детето, после изведнъж спря и сърцето й се сви. Няколко ръце изтегляха Виджи на борда на един от патрулните катери, а двама от мъжете се целеха в Шон, който плуваше с всички сили към тях.
— Не! — изкрещя тя, но беше безсилна да направи каквото и да било.
Миг по-късно отзад се разнесе мощно боботене и тя рязко се обърна. Лодката на Уитфийлд летеше към нея. Хорейшо вече беше на борда й, което означаваше че Уитфийлд бе проявил съобразителността да го прибере и да се впусне на помощ. Видя го как предава руля в ръцете на Хорейшо, прекрачва борда, мушва крак в подвижната стъпенка на външната стена и протяга ръка.
Мишел моментално разбра намеренията му, защото беше тренирала тази маневра, когато работеше в Сикрет Сървис. Изчака лодката да се изравни с нея и се вкопчи в ръката му. Той я стисна в желязна хватка с двете си ръце. Останалото беше лесно. Скоростта на лодката просто я вдигна във въздуха и я стовари на палубата. Мишел нямаше време дори да му благодари, тъй като грабна пистолета и го насочи към патрулния катер.
Заради Виджи не посмя да се прицели директно в някого, но петте изстрела в бърза последователност принудиха мъжете да се скрият зад борда. Това беше последният шанс на Шон да се измъкне.
— Карай към него, за да го изтеглим! — изкрещя Мишел.
— Няма да мога! — извика в отговор Хорейшо.
Тя скочи на крака, изблъска го встрани и пое управлението. Уитфийлд отново зае позиция на стъпенката. Миг по-късно лодката профуча покрай Шон и тялото му тежко се просна на палубата.
— Дай газ! — изрева Уитфийлд.
— Ами Виджи? — изкрещя отговор Мишел.
— Дай газ, или сме мъртви!
Мишел натисна лоста докрай. Лодката се стрелна напред с такава скорост, че Хорейшо и Шон за малко не паднаха през борда.
— Отиваме за подкрепления! — извика Мишел, опитвайки се да надвие воя на бурята. — После ще се върнем, за да освободим Виджи!
Насочи лодката към брега и скоро носът й застърга по пясъка. Изскочиха бързо навън и се понесоха по пътеката към Бабидж Таун. В един момент Шон кривна към храстите и се появи обратно с раница в ръце.
Черни джипове бяха запълнили паркинга пред портала. Мишел тръгна право към тях, останалите я последваха. Няколко секунди по-късно бяха заобиколени от полицаи с насочени оръжия, между които си пробиваше път Мъркъл Хейс, следван по петите от агент Вентрис. И двамата бяха облечени с якета с надпис „АБН“ на гърба.
— Ти си от Агенцията за борба с наркотиците?! — втренчи се в него Шон.
— Дълга история — неохотно отвърна Хейс.
— Успяхте ли да ги обкръжите? — попита Мишел.
— Кого да обкръжим? — ядосано процеди Вентрис. — Няма никой освен охраната.
— Преди малко тук гъмжеше от въоръжени до зъби хора на ЦРУ — поясни Шон.
— Е, вече ги няма.
— Току-що водихме престрелка с тях — погледна ги с недоумение Мишел. — Обстрелваха ни дори с ракети! Нима твърдите, че нищо не сте чули?
— Досега тук виеха сирени — отвърна Хейс. — Успяхме да ги изключим преди броени минути. А и тази буря…
— Надявам се, че поне сте заловили частния самолет на Чамп, който беше натъпкан с наркотици — въздъхна Мишел.
— Хората ми провериха пистата, но там нямаше нито самолет, нито някаква следа от Чамп Полиън — поклати глава Хейс.
— За какви наркотици говорите? — подозрително ги изгледа Вентрис.
Мишел измъкна от джоба си непромокаемата торбичка и му я подаде.
— За тези. В самолета на Чамп имаше най-малко един тон. Мисля, че е хероин.
Хейс я отвори и надникна вътре.
— Откъде е дошъл според вас?
— Оттам — отвърна Шон и посочи към отсрещния бряг. — От Кемп Пиъри.
В следващия миг в небето над базата се появи ярко огнено кълбо.
— Какво е това, по дяволите? — извика Вентрис.
— О, боже! — простена Мишел. — Чух някакъв самолет, който прелетя ниско над нас. Обзалагам се, че е била чесната на Чамп. Според мен току-що го взривиха, за да унищожат уликите.
— Значи твърдите, че дрогата идва от Кемп Пиъри? — нервно попита Хейс, хвърляйки кос поглед към Вентрис.