— Кажи им, Уитфийлд — заповяда с леден глас Шон.
Но Уитфийлд го нямаше.
— Къде изчезна той, по дяволите? — учудено се озърна Шон.
— Мисля, че се отдели от нас още в гората — колебливо отвърна Мишел.
— Иън Уитфийлд беше с нас — поясни Шон. — Той ми спаси живота.
— Вярно е — потвърдиха в един глас Мишел и Хорейшо.
— Трябва да ни повярвате, за бога! — повиши глас Шон.
— Много ни се иска — кротко отвърна Хейс.
— Чакайте, чакайте! — трепна Шон и трескаво измъкна камерата от раницата си. — Трябва да видите това!
Пусна записа и им показа всичко: самолета, арабите, Валъри Месълайн и разтоварването на балите.
— Този запис действително е от Кемп Пиъри — каза Вентрис. — Как успяхте да го направите, по дяволите?
— Ще ти обясня само ако си затвориш очите за някои неща — глухо отвърна Шон.
Мишел го изблъска встрани и застана пред Вентрис с ръце на кръста.
— Изслушай ме внимателно! Тези хора отвлякоха Виджи Тюринг и в момента пътуват към Кемп Пиъри!
— Видяхте го с очите си, така ли? — намеси се Хейс.
— И още как! — изкрещя Мишел и сграбчи якето на Вентрис. — Нали каза, че ФБР се е специализирало в отвличанията? Хайде, тръгваме!
— Не можем да щурмуваме базата просто ей така! — простена Хейс. — Ще ни трябва съдебна заповед.
— Иди и я вземи, Хейс! Ти си шерифът тук, да те вземат дяволите!
— За съжаление не съм — въздъхна той. — Аз работя за Агенцията за борба с наркотиците. А през последните две години изпълняваме съвместни задачи с Майк като представител на ФБР. Мен просто ме внедриха като шериф, Мишел.
— А защо точно тук? — пожела да узнае тя.
— Защото Източното крайбрежие е буквално залято с наркотици и ние стеснихме кръга около този район — намеси се Вентрис. — Подозирахме Бабидж Таун, но не знаехме как се осъществяват доставките. Бяхме почти сигурни, че ги пренасят по вода.
— Но не може да не сте знаели, че Чамп разполага с частен самолет — отбеляза Шон.
— Разбира се, че знаехме — кимна Хейс. — Но чесната няма капацитет да пренася наркотици от чужбина. Искахме да се доберем до източника.
— Изобщо не сме подозирали за тайните полети на ЦРУ — нервно добави Вентрис. — Те все пак са държавна институция, нали?
Мишел извади касетата от камерата на Шон и му я подаде.
— Ето ти доказателството! Престани да дрънкаш глупости, ами издействай заповед за обиск и върви да освободиш Виджи! Обещавам, че ще ти откъсна топките, ако й сторят нещо, докато продължаваш се мотаеш тук!
Вентрис прие заканата с изненадващо спокойствие и кимна.
— Да вървим.
— Все пак става въпрос за проклетото ЦРУ Майк! — ужасено рече Хейс.
— Длъжни сме да опитаме.
87
Получаването на заповед за обиск на Кемп Пиъри отне известно време заради късния час, а и поради очевидната неохота на съдията. Но видеозаписът и показанията на трима очевидци нямаше как да бъдат пренебрегнати. В крайна сметка кавалкадата от черни джипове спря пред портала на секретната база. Дузина федерални агенти начело с Хейс и Вентрис се насочиха към будката на охраната, следвани от Шон и Мишел.
По настояване на Шон Хорейшо Барнс отпътува за Северна Вирджиния, придружаван от двама агенти на АБН. Там му предстоеше продължително лечение на изкривения гръбнак, белите дробове и тежките поражения на нервната система. На раздяла Шон му предаде копие от записа на самолета, арабите и балите с дрога, заръчвайки му да направи няколко допълнителни копия и да ги заключи в различни банкови сейфове.
Вентрис спря пред входа и показа личната си карта и заповедта за обиск на тримата въоръжени охранители, които се приближиха към него.
— Най-добре повикайте началника си, момчета — подхвърли Хейс и също им показа служебната си значка.
— Мисля, че вашите началници вече са тук, сър — отговори сдържано един от тях.
От будката излязоха двама мъже — единият в костюм, а другият със синьо яке на АБН. Вентрис и Хейс замръзнаха, а сърцето на Шон се сви от мрачно предчувствие.
— Дайте ми заповедта, агент Вентрис — заповяда мъжът с костюма.
— Но, сър…
— Веднага!
Вентрис се подчини. Мъжът хвърли бегъл поглед на листа и спокойно го скъса.
— Дайте ми видеозаписа! — нареди другият и протегна ръка към Хейс.
— Откъде знаете, че има видеозапис? — попита Хейс.
— Показали сте го на съдията, за да получите заповедта. Хайде, дайте ми го!
Хейс извади касетата от джоба си и му я подаде. Началникът му се обърна и я връчи на един от охранителите.
— А сега се качвайте в автомобилите си и изчезвайте! — сухо се разпореди той.
Хейс започна да протестира, но онзи безцеремонно го прекъсна.
— Става въпрос за националната сигурност, Хейс! Не казвам, че ми харесва това, което се случва, но друг начин няма. Тръгвайте!
Шефът на Вентрис кимна и добави:
— Ти също!
Мъжете се обърнаха и тръгнаха към чакащите автомобили. Мишел и Шон понечиха да ги последват, но охраната им препречи пътя.
— Вие двамата сте задържани.
— Какво?!
Вентрис и Хейс понечиха да се върнат, но началниците им ги спряха.
— Качвайте се на проклетите коли и изчезвайте! — кресна шефът на Вентрис. — Тук ние нямаме юрисдикция.
— Но ние имахме съдебна заповед! — гневно отвърна Вентрис.
— Какво искаш, Майк? — вдигна вежди онзи. — Може би да влезеш в затвора за неизпълнение на заповед? — Хвърли враждебен поглед към Шон и Мишел. — Или за укриване и подпомагане на престъпници? Предлагам да се качиш в онзи джип и да си въобразиш, че си сънувал. Това е заповед, Майк!
Раменете на Вентрис увиснаха и той погледна безпомощно Шон и Мишел.
— Вървете, вървете — успокоително каза Шон. — Ние все някак ще се оправим.
Но думите му прозвучаха колебливо и доста неубедително.
Джиповете потеглиха, пред портала настъпи тишина. После зад тях се разнесоха тихи стъпки.
Валъри Месълайн се беше изправила зад бариерата, облечена в бежов гащеризон. От врата й висеше верижка със служебния пропуск на ЦРУ.
— Добре дошли в Кемп Пиъри — хладно се усмихна тя. — Чух, че отдавна имате желание да ни посетите.
88
Килията беше два на два — студена и влажна дупка с бетонни стени, без прозорци. Наредиха на Шон да свали дрехите си и да застане мирно до стената. Шест часа по-късно, обзет от крайно изтощение, той приклекна на пода. Но вратата с трясък се отвори и чифт силни ръце го изправиха.
След още един час краката му напълно изтръпнаха и той отново седна. Последва същата процедура, която продължи до безкрайност. Двайсет и два часа по-късно най-сетне му позволиха да легне по гръб на твърдия нар. Но в следващата секунда отгоре му се изля ледена вода. След принудителната „баня“ вратата се отвори и тъмничарят го застави да седне на ръба на железен стол със завинтени в пода крака. При най-малката смяна на позата вратата се отваряше и тъмничарят го караше да заеме първоначалната поза. След всяко помръдване парченца кожа от бедрата му оставаха върху студения метал. Мускулите му блокираха някъде около петия час, а след десетия започна да повръща. Така изтекоха шестнайсет часа, след които отново му позволиха да легне на нара — така, както си беше покрит с нечистотиите. Дадоха му само чаша вода, но никаква храна.
В момента, в който започна да се унася, вратата се отвори с трясък. Получи няколко удара с дървена палка и заповед да не спи. Това се повтори още няколко пъти. Два дни по-късно силите го напуснаха и той се строполи на пода, гърчейки се в конвулсии.
На третия ден набра достатъчно сили да изкрещи:
— Не можете да правите това, по дяволите! Аз съм гражданин на Съединените щати! Нямате право!
Скочи и се хвърли срещу вратата, но чифт здрави ръце го върнаха обратно. Той рухна на пода, ожулвайки жестоко кожата на коленете и лактите си.