Емануел Икономов
Обирът на хилядолетието
Даниел Париджи бе прекарал живота си в покорство и недоверие. Покорство, защото винаги е бил подчинен в йерархията. Старателен изпълнител на нарежданията и прищевките на началниците си, които нерядко забравяха да си платят за тях. Послушна марионетка в нечии ръце, на които не можеше да разчита да го изтеглят от кашата, след като веднъж са го накиснали в нея. Затова сега имаше основание да се страхува, че директорът на банката отново може да се възползва от неговите умения, а той накрая да остане с пръст в уста.
— Не се безпокой, Дани! — увещаваше го Чарлз Гибсънвил. — Само ние двамата ще знаем за това.
— Опасно е — упорстваше Париджи, чието доверие в шефа не струваше пукната пара.
— Не си ли мечтал за богатство? — продължаваше директорът. — Да си позволяваш всичко, което пожелаеш?
— Аз и така имам повече, отколкото съм предполагал, че ще постигна.
За момче от бедните квартали, по рождение лишено от всякаква перспектива, постът шеф на информационния отдел на банката бе все едно покорена звезда.
— Слушай, Дани — обърна монетата Гибсънвил, — ако не си съгласен, ще бъда принуден да те уволня и да назнача друг на твое място, по-сговорчив.
Началството явно умееше да убеждава.
— Добре — отстъпи най-накрая Париджи. — Но само този един-единствен път?
— Ти какво си мислиш? Че всяка година ще сменяме хилядолетието ли? — прихна да се смее Чарлз. — Няма да има втори път. Не и докато сме живи — после изведнъж стана сериозен. — Няма да ни се удаде втора такава възможност. Не забравяй това!
— Няма — измънка Даниел.
Проблем 2000 бе хит сред компютърджиите и не само сред тях. Куцо и сакато го спрягаше — кой просто за чесане на езика, кой с цел да припечели от глупаците, които му се връзваха. Защото на мода бе да се „вземат мерки за избягването му“. Как обаче може да се предотврати нещо, което тъй или иначе няма да се случи?
За целта и банката, в която работеше Дани, бе поканила специалист да разясни на нейни висши служители опасната ситуация. В заседателната зала влезе лъснал като току-що измита кола млад мъж, който предизвикателно огледа събралите се, преди да се впусне в сякаш наизустена абракадабра за това как е възможно компютрите да не отчетат правилно преминаването към новия век, че едновременно и към новото хилядолетие. Което съвсем не бе истина според календара и замислящите се над него, ала за изчислителната техника смяната на 99 или 999 с нули бе събитие от несравнима важност. Настъпването на 2000 година криеше значителна опасност от грешки в компютрите, особено когато те извършваха банкови операции и за целта се взимаха специални мерки.
Когато лекцията свърши и банкерите хукнаха да се погрижат за истинските си пари, а не за виртуалните им изражения в компютрите, Париджи се приближи до госта експерт и го попита направо:
— Ако правилно съм ви разбрал, най-добре ще е да действаме ръчно?
— По такъв начин ще имате контрол върху лихвите например.
— И ако следваме вашите съвети, ще можем да защитим банката срещу проблем 2000, така ли е?
— Да, може да се приеме, че е така — усмихна се младият мъж.
— И няма шанс да се появят грешки при олихвяването на сметките?
— Не и ако човек не ги допусне.
Даниел мигновено схвана накъде бие експертът. Това му бе достатъчно. Опасно бе да разпитва повече.
— Много ви благодаря! — рече той и също побърза да напусне залата.
— Дани, би ли дошъл в кабинета ми?
Директорът изглеждаше видимо спокоен, но Париджи го познаваше добре. Вътрешно бе настръхнал и като мълния можеше да разтовари заряда си върху всеки, който му подаде пръстче дори.
— Знаеш ли, че утре е Нова година? — каза Чарлз, после се поправи: — Не Нова година, а Нов век, Ново хилядолетие?
Даниел кимна мълчаливо.
— А ти май си потънал някъде в мрака на Средновековието! — изсъска заплашително като инквизитор Гибсънвил.
— Готов съм, господин директоре — не се смути Париджи. Когато си бе свършил добре работата, му идваше смелост да се перчи, но не и да се опъва.
— Докладвай тогава! — шефът си остава началник, колкото и да се сприятеляваш с него.
Двамата полицаи в патрулната кола пред банката дъвчеха сандвичи не толкова от глад, а колкото да запълнят дежурството. Наближаваше полунощ. Партерът на сградата бе ярко осветен.
— Ама че майтап! — рече шофьорът. — Мислех, че само ние ще караме Нова година на работа. Тези банкери или са побъркани, или са луди на тема пари.
— При техните заплати и аз бих празнувал в банката — отвърна унило спътникът му.