— Не разбирам — сърдито рече Максим.
Тогава мъжът обърна към него бялото си лице, погледна, сякаш през него, бавно и отчетливо зададе някакъв въпрос и изведнъж ловко извади от бастуна дълъг блестящ нож с тясно острие. Младежът се обърка. Не знаейки какво да каже и как да реагира, взе вилицата и я повъртя в ръка. Това оказа върху мустакатия неочаквано въздействие. Меко, без да става, отскочи, като събори стола, нелепо приклекна и насочи напред ножа, а мустаците му се повдигнаха и оголиха едри жълти зъби. Дебелата жена оглушително изпищя. Максим подскочи от изненада. Мъжът изведнъж се оказа съвсем близо, но в същия миг се появи Рада, застана между тях и започна силно и звънко да крещи — първо към мустакатия, после и към него. Младежът абсолютно нищо не разбираше, а мъжът неприятно се усмихна, взе бастуна си, прибра в него ножа и спокойно тръгна към изхода. На вратата се обърна, подхвърли няколко тихи реплики и изчезна.
— Бледа, с треперещи устни, Рада вдигна съборения стол, избърса разлятата на масата кафява течност, отнесе мръсните съдове, върна се и каза нещо на младежа. Той отговори „Да“, но това не помогна. Девойката ядосано повтори същото, но Максим чувствуваше, че не е толкова сърдита, колкото изплашена. „Не“ — каза Максим и жената се развика. Максим най-сетне призна:
— Не разбирам.
Лелката, без да престава да крещи, налетя, застана пред него с ръце на кръста, като продължаваше да вика. После го хвана за дрехата и започна грубо да пребърква джобовете му. Смаяният клиент не се съпротивляваше. Само повтаряше: „Не трябва“ и жално поглеждаше към Рада. Дебеланата го блъсна в гърдите и, сякаш взела някакво страшно решение, се втурна към телефона.
— Фанк! — отчаяно произнесе жителят на Земята. — Фанк лошо! Ела. Лошо.
После напрежението неочаквано спадна. Рада каза нещо на дебелата жена, тя хвърли слушалката, повилня още малко и млъкна. Девойката накара Максим да се върне на мястото си, сервира му нова чаша бира и, за негово неописуемо удоволствие и облекчение, седна на масата. Известно време всичко вървеше много добре. Момичето задаваше въпроси, сияещият Максим отговаряше: „Не разбирам“, дебеланата мърмореше нещо отдалече, младежът се напъна, състави още една фраза и обяви, че „дъждът ходи массаракш лошо мъгла“. Рада се заля от смях. После дойде едно младо и симпатично момиче, поздрави всички. Рада излезе с нея и след малко се върна, вече без престилката, облечена в блестящ червен шлифер с качулка и с голяма карирана чанта в ръка.
— Да вървим — каза тя и Максим скочи. Но не беше лесно да си тръгне веднага. Дебеланата отново се развика. Пак нещо не й харесваше, пак нещо искаше. Сега размахваше писалка и лист хартия. Известно време Рада спореше с нея, но второто момиче се приближи и застана на страната на жената. Ставаше дума за нещо очевидно и, в края на краищата, Рада отстъпи. Тогава и трите се заеха с Максим. Отначало поред и хорово задаваха един и същ въпрос, който той естествено не разбираше, и само разперваше ръце. Сетне Рада накара всички да млъкнат, леко го тупна по гърдите и попита:
— Мак Сим?
— Максим — поправи я той.
— Мак? Сим?
— Максим. Мак — не трябва. Сим — не трябва. Максим.
Тогава девойката допря пръст до нослето си и произнесе:
— Рада Гаал. Максим…
Той най-сетне разбра, че искат да узнаят фамилията му. Това беше странно, но много повече го порази друго.
— Гаал ли? — попита той. — Гай Гаал?
Настъпи тишина. Всички бяха смаяни.
— Гай Гаал — радостно повтори Максим. — Гай добър мъж.
Вдигна се шум. Жените заговориха едновременно. Рада дърпаше ръката на Максим и нещо питаше. Изглежда, страшно я интересуваше откъде той познава Гай. Гай, Гай, Гай — мяркаше се в потока от непознати думи. Въпросът за фамилията на Максим беше забравен.
— Массаракш! — каза най-сетне лелката, закиска се и момичетата също се разсмяха, а Рада му връчи карираната си чанта, хвана го под ръка и двамата излязоха под дъжда.
Изминаха до края зле осветената уличка и завиха в още по-тъмна, с дървени разкривени къщи от двете страни на мръсния неравен паваж. После свиха пак, кривите улички бяха пусти и не срещнаха по пътя си нито един човек.