Выбрать главу

— Е, капрале? — подкани го офицерът.

— Тъй вярно, господин ротмистър — с отчаян глас каза Гай. — Разрешете…

Той взе своя рапорт с молба Максим да бъде проверен и бавно го скъса.

— Пр-равилно решение! — кресна Чачу. — Браво, гвардеецо! Хартийки, мастило, проверки… Всичко се проверява в боя! Когато седнем в танковете и навлезем в зоната на атомните капани, тогава веднага ще се види кой е наш и кой не!

— Тъй вярно — колебливо отвърна Гай.

Той добре разбираше стария боец, но също така ясно виждаше, че ветеранът от войната и герой от крайморските инциденти малко се заблуждава. Боят, разбира се, си е бой, но чистотата е чистота.

— Массаракш! — произнесе господин ротмистърът. — Департаментът на здравето го одобри, а останалото е наша работа.

Когато произнесе тази загадъчна фраза, той сърдито погледна Гай и добави:

— Гвардеецът се доверява на другаря си изцяло, а ако не, значи не му е приятел и трябва да се изпъди позорно. Ти ме учуди, капрале. Е, добре, марш в секцията си. Малко време остана… Докато продължава операцията, аз лично ще наблюдавам този кандидат.

Гай тракна с токове и излезе. Зад вратата си позволи да се усмихне. Все пак старият боец не се удържа и пое отговорността. Хубавото винаги си е хубаво. Сега с чиста съвест може да смята Максим за свой приятел. Мак Сим. Истинската му фамилия е непроизносима. Или я е измислил, докато не е бил на себе си, или наистина е от ония, планинците. Как всъщност се е казвал техният древен цар? Заремчакбешмусарай. Гай излезе на плаца и потърси с поглед своята секция. Неуморният Панди гонеше момчетата да се провират през горния прозорец на макета на триетажно здание. Войниците бяха потни — лошо, до операцията оставаше само час.

— О-остави-и! — викна Гай още отдалече.

— О-остави! — кресна Панди. — Строй се!

Секцията бързо се строи. Панди изкомандува:

— Мирно! — Доближи се със строева крачка към Гай и доложи: — Господин капрал, секцията тренира щурмуване на градче.

— Върнете се в строя — заповяда Гай, стараейки се с интонацията си да покаже неодобрение, както превъзходно умееше да прави капрал Серембеш.

Той премина пред редицата с ръце зад гърба си, вглеждайки се в познатите лица.

Сивите и сини очи, изразяващи готовност за изпълнение на всяка заповед и поради това леко изцъклени, следяха всяко негово движение. Почувства колко близки и скъпи са му тези дванадесет здрави момчета — шестима действащи редници от Гвардията на десния фланг и шестима кандидат-редници на левия, всички в спретнати черни униформи с лъснати копчета, всички с блестящи къси ботуши, с дръзко килнати към дясната вежда барети. Не всички. По средата на строя, в десния фланг на кандидатите стърчи като кула кандидатът Мак Сим, много спретнато момче, негов любимец, колкото и да не е хубаво командирът да има фаворити, но… хм… Че не са му изцъклени странните кафяви очи, не е страшно, с времето ще се научи. Но пък… хм…

Гай се приближи до Максим и закопча най-горното му копче. После се надигна на пръсти и поправи баретата му. Така. Пак се е ухилил до уши. Е, нищо. Ще отвикне. Кандидат е все пак, най-младшият в секцията.

За да запази поне илюзия за справедливост, Гай оправи токата на съседа на Максим, въпреки че не беше нужно. После направи три крачки назад и изкомандва „свободно“. Всички леко отместиха десния крак и сложиха ръце зад гърба.

— Гвардейци — започна Гай, — днес ние, като част от ротата, ще участваме в редовна операция по обезвреждане на агентурата на потенциалния противник. Операцията се провежда по схема тридесет и три. Господа редниците несъмнено помнят задълженията си по тази схема, но на господа кандидатите, които забравят да си закопчават копчетата, смятам за необходимо да напомня. Секцията ще прочисти един вход. Разделя се на четири групи: три тройки и външна резерва. Тройките, в състав двама редници и един кандидат, без вдигане на шум, последователно обхождат апартаментите. При влизане вътре всяка тройка действа по следния начин: кандидатът охранява парадния вход, вторият редник заема черния вход, старшият извършва оглед на помещенията. Резервата от трима кандидати начело с командира на секцията — в случая с мен — остава долу във входа, със задачата да не пуска никого вътре и незабавно да окаже помощ на онази тройка, която се нуждае от това. Съставът на тройките и резервата ви е известен. Внимание — каза той, отстъпвайки още на една крачка. — На тройки и резерва — строй се!