Настъпи раздвижване. Секцията се раздели. Никой не обърка мястото си, не се преплетоха автомати, никой не се подхлъзна и не си загуби баретата, както се беше случвало на предишни занятия. На десния фланг на резервата стърчеше Максим и пак се хилеше до уши. На Гай изведнъж му се мярна идиотската мисъл, че любимецът му гледа на всичко това като на забавна игра. Това, разбира се, беше невъзможно, защото не беше така. Несъмнено за всичко е виновно това глупаво хилене…
— Не е лошо — промърмори Гай, подражавайки на капрал Серембеш и благосклонно погледна към Панди: браво, старо, дресирал си момчетата. — Внимание! — каза той. — Строй се!
Секцията се раздвижи и бързо се строи пред него в една редица. Добре! Направо прекрасно! Чак вътре нещо ти трепва. Гай отново сложи ръце зад гърба и мина пред строя.
— Гвардейци! Ние сме опората и единствената надежда на държавата в тези трудни времена. Само на нас могат да се доверят безрезервно във великото си дело Неизвестните Отци. (Това беше истина, най-истинска истина, очарователна и възвишена.) — Хаосът, роден от престъпната война, почти отмина, но тежките последствия от него се усещат и сега. Гвардейци, братя! Имаме една задача: да изтръгнем от корен всичко онова, което ни дърпа назад към хаоса. Врагът по нашите граници не спи, нееднократно и неуспешно той се опитва да ни въвлече в нова война по суша и море и само благодарение на мъжеството на нашите братя войници страната ни има възможност да се наслаждава на мир и спокойствие. Но никакви усилия на армията няма да постигнат целта, ако не бъде сломен вътрешният враг. Това е наша и само наша задача, гвардейци. В името на това дело ние даваме много жертви, нарушаваме покоя на нашите майки, братя и деца, лишаваме от заслужена почивка честния работник, честния чиновник, честния търговец и индустриалеца. Те знаят защо сме принудени да нахлуваме в техните домове и ни посрещат като истински приятели и защитници. Помнете това и не си играйте на благородство при изпълнението на задачата. Приятелят е приятел, а врагът е враг. Има ли въпроси?
— Не! — изреваха дванайсет гърла.
— Мир-но! Тридесет минути за почивка и проверка на снаряжението. Свободни сте!
Гвардейците се пръснаха тичешком, после на групи по двама и трима се отправиха към казарменото помещение. Гай бавно тръгна подир тях, усещайки в себе си приятна опустошеност. Максим го чакаше усмихнат отстрани.
— Искаш ли да поиграем на думи? — предложи той.
Гай мислено застена. Трябва да му се скара, трябва! Има ли нещо по-противоестествено от кандидат, хлапак, дребосък, който половин час преди операцията се натрапва с фамилиарности на командира си!
— Сега не е време — възможно най-сухо каза той.
— Вълнуваш ли се? — съчувствено попита Максим.
Гай спря и вдигна очи към небето. Какво да прави, какво може да се направи? Абсолютно невъзможно е да креснеш на този добродушен наивен гигант, при това спасител на сестра ти, при това — защо да се лъжем — човек, който стои много над теб във всяко отношение, освен в строевата служба. Гай се огледа и каза умолително:
— Слушай, Мак, ти ме поставяш в неудобно положение. Когато сме в казармата, аз съм твой началник, заповядвам и ти се подчиняваш. Сто пъти съм ти казвал…
— Но аз съм готов да се подчиня! — възрази Максим. — Зная какво е това дисциплина. Заповядай!
— Вече го направих. Подготви снаряжението си.
— Не, Гай, прощавай, ти заповяда не така. Ти заповядала подготвим снаряжението и да почиваме. Забрави ли? Аз направих всичко и сега почивам. Хайде да поиграем, измислих хубава дума.
— Мак, разбери — подчиненият има право да се обръща към началника си, първо — само по устав, и второ — единствено по служба.
— Да, помня. Параграф девети. Но това е по време на служба, а сега почиваме…
— Защо мислиш, че аз почивам? — попита Гай.
Те стояха зад макета на ограда с бодлива тел и тук, слава богу, никой не можеше да види как този дългуч се е облегнал на оградата и все посяга да хване своя капрал за копчето.
— Аз почивам само в къщи, но дори и там не бих позволил на никой подчинен да… Слушай, пусни моето копче и закопчай своето.
Максим се закопча и каза:
— На службата едно, а в къщи друго. Защо?
— Хайде да не говорим за това. Омръзна ми да повтарям едно и също. Между другото, кога ще престанеш да се хилиш в строя?
— В устава нищо не е казано за това — незабавно отговори Максим. — А що се отнася до повтарянето на едно и също, ето какво. Не се обиждай, Гай, аз знам, че ти не си… говорлив… приказлив…
— Какво не съм?
— Човек, който умее да говори красиво.