— Защо мълчиш? — попита Максим. — За мен ли мислиш?
Гай извърна поглед:
— Само за едно те моля — в интерес на дисциплината никога не показвай, че знаеш повече от мен. Виж как се държат другите и прави точно като тях.
— Старая се — тъжно каза Максим. Помисли малко и добави: — Трудно свиквам. У нас всичко е другояче.
— А как е раната ти? — попита Гай, за да смени темата.
— Раните ми зарастват бързо — разсеяно отвърна Максим. — Слушай, Гай, хайде след операцията да си отидем право в къщи. Защо ме гледаш така? На мен вече ми домъчня за Рада. А на теб? Ще откараме момчетата в казармата и с камиона направо ще се приберем. Ще освободим шофьора.
Гай пое дълбоко въздух, но в този момент сребристата кутия на високоговорителя от стълба над главите им загъргори и гласът на дежурния по бригада изкомандва:
— Шеста рота, строй се на плаца! Шеста рота, внимание…
И Гай кресна:
— Кандидат Сим! Прекрати разговорите, бегом в строя!
Максим понечи да хукне, но капралът го дръпна за цевта на автомата:
— Много те моля… — каза той. — Прави като всички! Дръж се като всички! Днес лично ротмистърът ще те наблюдава…
След три минути ротата се строи. Вече се стъмни, над плаца светнаха прожектори. Зад строя меко ръмжаха моторите на камионите. Както винаги преди операция господин бригадирът, съпроводен от ротмистър Чачу, мълчаливо мина пред строя, оглеждайки всеки гвардеец. Беше спокоен, с присвити очи, с приветливо повдигнати ъгълчета на устните. После, без да каже нищо, кимна на ротмистъра и се отдалечи. Последният се поклащаше, леко размахваше осакатената си ръка, после излезе пред строя и обърна към гвардейците тъмното си лице.
— Гвардейци! — изрева той с глас, от който Гай изтръпна. — Предстои ни работа. Да я свършим достойно! Внимание, рота! По-о колите! Капрал Гаал, при мен!
Когато Гай дотича и се изпъна пред него, офицерът каза:
— Вашата секция има специална задача. След пристигане не слизайте от колата. Ще командвам лично аз.
6
Амортисьорите на камиона бяха износени и той силно друсаше по неравния паваж. Кандидатът Мак Сим, стиснал автомата между коленете си, грижливо държеше Гай за колана, защото съобрази, че на капрал, който така се грижи за авторитета си пред подчинените, не му прилича да подскача на седалката като кандидата Зойза, например. Гай не възразяваше или може би просто не забелязваше предвидливостта на подчинения си. След разговора с ротмистъра беше много угрижен и Максим се радваше, че според плана ще бъдат заедно и той ще може да му помогне, ако се наложи.
Камионите подминаха Централния театър, дълго пътуваха край вонящия канал Нов Живот, после завиха по дългата и празна по това време Заводска улица и започнаха да лавират из кривите улички на работническото предградие, където Максим никога не беше ходил. А в последно време той беше обиколил и изучил града основно. Въобще много успя да узнае за тези четиридесет и няколко дни, да се ориентира най-сетне в ситуацията. А тя се оказа много по-сложна и изненадваща, отколкото предполагаше.
Още докато изучаваше буквара, Гай започна да му досажда с въпроса „Откъде се появи?“. Рисунките не помагаха — Гай ги възприемаше с някаква странна усмивка и продължаваше да повтаря: „Откъде си?“ Най-сетне Максим раздразнено посочи тавана и отговори: „От небето.“ За негова изненада Гай намери отговора за съвсем естествен и започна с въпросителна интонация да изброява някакви названия, които Максим отначало взе за имена на планетите от тукашната планетна система. Но Гай разгърна карта на света в меркаторска проекция и се оказа, че тези имена не са на планетите, а на страните-антиподи. Максим сви рамене, произнесе всички известни му изрази на отрицание и започна да изучава картата, с което разговорът временно приключи.