— Защото разбрах, че не е изрод.
— И откъде ви стана ясно това? — попита ротмистърът.
Задържаният стоеше неподвижно, скръстил ръце върху могъщите си гърди и поглеждаше ту към него, ту към старшината.
Зеф каза, че ще му е доста трудно да обясни.
— Първо, той от нищо не се страхуваше и продължава да не се страхува изобщо. Второ, свали чорбата от огъня и изяде от нея точно една трета, съвсем по другарски, а преди това ни викаше, явно чувствайки, че сме наблизо. Трето, искаше да ни нагости с гъби. Те бяха отровни, ние не ги ядохме и на него не позволихме, но той все напираше да ни почерпи. Очевидно, за да ни се отблагодари. Четвърто, както е добре известно, нито един изрод по физически способности не превъзхожда нормално развит човек. А този по пътя ме измъчи съвсем; през ветровала вървеше като по равно място, прескачаше рововете и после ме чакаше от другата страна, а на всичко отгоре, кой знае защо, сигурно за да покаже какъв юнак е, ме вдигаше на ръце и тичаше с мен двеста-триста крачки.
Ротмистърът слушаше с най-дълбоко внимание и когато Зеф замълча, рязко се обърна към задържания и от упор ревна на хонтийски:
— Име? Чин? Задача?
Гай се възхити от ловкия трик, обаче задържаният явно не разбираше хонтийски. Той отново показа съвършените си зъби, потупа се по гърдите и каза: „Мах-сим“, бутна с пръст възпитаника и каза: „Зеф“. После заговори бавно, отчетливо, като посочваше ту тавана, ту пода, ту описваше кръгове около себе си. На Гай му се стори, че долавя в тази реч отделни познати думи. „Кроуват“ — рече чужденецът, а после „Хури-бури, хури-бури… Черфяк…“ Когато млъкна, капрал Варибобу се обади:
— Според мен това е един ловък шпионин — заяви старата мастилница. — Трябва да доложим на господин бригадира.
Ротмистърът не му обърна внимание.
— Свободен сте, Зеф — каза той. — Проявихте усърдие, това ще ви се зачете.
— Премного благодаря, господин ротмистър! — изрева рижият и вече се обръщаше, за да излезе, когато задържаният внезапно възкликна тихо, наведе се през бариерата и хвана пачката чисти бланки, лежащи на масата пред капрала.
Дъртият пръч се изплаши до смърт (и това ми било гвардеец), отскочи и запрати писалката си по дивака. Онзи ловко я хвана във въздуха, приседна и започна да драска върху бланката, без да обръща внимание на Гай и Зеф.
— Оставете го! — изкомандва ротмистърът и Гай с удоволствие се подчини: да удържиш тази кафява мечка беше все едно да се опиташ да спреш танк, като го хванеш за веригата.
Офицерът и Зеф застанаха от двете страни на задържания и гледаха какво чертае.
— Според мен това е схема на Света — неуверено каза старшината.
— Хм… — отвърна ротмистърът.
— Да, разбира се! Ето, в центъра е Световното светило, това тук е Светът… А тук, според него, се намираме ние.
— Но защо всичко е плоско? — недоверчиво попита офицерът.
Зеф сви рамене:
— Възможно е да е детско възприятие… Инфантилизъм… Ето, вижте! Показва как е попаднал тук.
— Да, възможно е… Чувал съм за такова безумие…
Гай най-сетне успя да се промъкне между гладкото твърдо рамо на задържания и бодливата брада на Зеф. Рисунката, която видя, му се стори смешна. Така първолаците изобразяват Света: в средата малко кръгче, изобразяващо Световното светило, около него голяма окръжност, обозначаваща Сферата на Света, а на окръжността — тлъста точка, към която само да нарисуваш ръчички и крачета и ще се получи: „Това е Светът, а това съм аз.“ Този нещастен луд не може да изобрази дори Сферата на Света като правилна окръжност, получи се някакъв овал. Работата е ясна — този е ненормален… И на всичко отгоре нарисува с пунктир линията, водеща изпод земята към точката: „Ето, значи, как попаднах тук.“
Задържаният взе втора бланка, бързо начерта две малки Сфери на Света в противоположните ъгли, съедини ги с пунктирна линия и дорисува някакви криволици. Зеф безнадеждно подсвирна и каза на господин ротмистъра:
— Разрешете да напусна.
Но офицерът не го пусна.
— Ъъъ… Зеф — каза той. — Спомням си, че вие се подвизавахте в областта на… е… — той се почука със сгънат пръст по слепоочието.
— Тъй вярно — отговори старшината след кратко мълчание.
Господин ротмистърът се разходи из канцеларията.