Барбарт изглеждаше приятно място, макар и с малко неспокойна атмосфера, чийто израз бе трескавото пазарище, където жени и мъже търчаха от сергия на сергия и си крещяха едни на други, дърпаха топове ярка тъкан, опипваха несолени плодове и зеленчуци, ровеха в меса и захарни изделия сред непрестанното бръщолевене на продавачите, които хвалеха стоката си.
Любувайки се на тази сцена, Замисления с белязаното лице подкара тюлена си през площада и на едно от страничните пазарни площадчета откри кръчма. В средата на самото площадче имаше малка чешма, а наблизо, пред кръчмата, бяха сложени пейки и маси. Замисления седна на една от тях и даде поръчката си на пълното момиче, което дойде и го попита какво желае.
— Бира ли? — учуди се тя, като скръсти пълничките си мургави ръце върху червеното елече. — Имам малко и е скъпа. Ферментиралият прасковен сок е по-евтин.
— Тогава донесете ми от него — каза той любезно и се извърна да гледа рядката чешмяна вода, забелязвайки, че тя почти не мирише на сол.
Дочул може би чуждото произношение, от сенчестия вход на кръчмата излезе един мъж с халба в ръка, с добродушно изражение и загледа Замисления с белязаното лице.
— Откъде си, пътниче? — запита той.
Замисленият му каза и барбартиецът, изглежда, се учуди. Той седна на друга пейка.
— Ти си вторият посетител от чужди краища, който идва тук в разстояние на една седмица. Първият беше пратеник от Луната. Да ви кажа, лунийците са се променили. Високи са като дървета и с красиви лица. Обличат се в метална тъкан. Каза ми, че пътувал много седмици през пространството, за да стигне до нас…
При повторното споменаване на непознатата дума „седмица“ Замисления обърна глава, за да погледне барбатиеца.
— Прощавай — рече той, — ала като чужденец съм любопитен да науча някои думи, които чух тук. Какво точно разбирате под „седмица“?
— Ами… една седмица… седем дни… какво друго може да бъде?
Замисления се засмя извинително.
— Ето на, виждате ли. Друга дума — дни. Какво значи дни?
Барбатиецът се почеса по главата с кисело изражение на лицето. Той беше човек на средна възраст, леко изгърбен, облечен в одежда от жълта тъкан. Сложи халбата си и вдигна ръка.
— Ела с мен, ще се постарая да ти покажа.
— Ще ми бъде много приятно — каза Замисления признателно. Той допи виното си и повика момичето. Когато то дойде, помоли го да наглежда добичето му, а за него да приготви легло, понеже ще остане през следващия мрак.
Барбатиецът се представи като Мокоф, хвана Замисления за ръката и го поведе през множеството квадрати, триъгълници и кръгове образувани от сградите, докато най-после излязоха на големия централен площад и се загледаха в пулсиращата чудовищна машина от лъскав бронз.
— Тази машина дава живот на града — осведоми го Мокоф. — Освен това се слага ред в живота ни. — Той посочи диска, който Замисления бе забелязал по-рано. — Знаеш ли какво е това, приятелю?
— Не. Боя се, че не зная. Можеш ли да ми обясниш?
— Това е часовник. Той измерва часовете на деня. — Мокоф спря, като забеляза недоумението на Замисления. — Сиреч измерва времето.
— Аха! Най-после те разбрах. Но чуден уред наистина, защото с този малък кръгъл циферблат не ще може да измерва много време. Как се отбелязва течението му… ?
— Периода на слънчева светлина наричаме „ден“, а периода на тъмнина — „нощ“. Делим го по на дванадесет часа…
— Значи периодът на слънчева светлина и периодът на тъмнина са еднакви? Аз пък мислех…
— Не, наричаме го равни за удобство, защото се менят. Дванадесетте деления се наричат часове. Когато стрелките стигнат до дванадесет, започват да отброяват пак отначало…
— Невероятно! — Замисления беше поразен. — Значи повтаряте непрекъснато един и същ период от времето. Чудно хрумване. Удивително! Не предполагах, че е възможно.
— Не съвсем — каза Мокоф търпеливо. — Обаче часовете са разделени на 60 единици — минути, които също се делят на 60 единици — секунди, всяка единица се нарича секунда. Секундите са…
— Стой! Стой! Аз съм объркан, зашеметен, смаян! Как така направлявате течението на времето и си играете с него, както ви скимне. Трябва да ми разкажеш. Хронарха в Ланжис Лихо ще се уплаши, като научи за вашите открития!
— Не ме разбра, приятелю. Ние не направляваме времето. По скоро то ни направлява. Ние просто го измерваме.
— Не го ли направлявате… но защо… ? — Замисленият млъкна, неспособен да проумее логиката в думите на барбартиеца. — Казваш, че повтаряте определен период от времето, който се разделя на дванадесет. После пък ми разправяш, че повтаряте по-къс период, а по-нататък дори още по-къс период. Скоро ще се изясни дали е вярно, защото това означава да повтаряш едно и също действие, а явно не е така. Или ако си служите с едно и също време без да бъдете във властта му, слънцето ще престане да се движи по небето, а виждам, че продължава да се движи. Ако се приеме, че можете да се освободите от влиянието на времето, защо не забелязвам това, щом оня уред — той посочи часовника — упражнява влияние върху целия град? Или пък, ако това е природна дарба, защо ние в Ланжис Лихо се мъчим да систематизираме и организираме изследванията си върху течението на времето, щом вие сте го овладели толкова пълно?