— Какво мислиш? — попита Кадилак.
— Това е възможност, нищо повече. — Съмнението на Стив беше искрено. — Не съм сигурен, че имаме достатъчно плат за крилата — добави той и се сети, че в собствената му коса са вплетени ивици от ценния материал. — Но най-големият проблем е фактът, че нямаме никакви металообработващи инструменти.
— Какви инструменти ти трябват? — попита безстрастно Кадилак.
На Стив му бяха необходими няколко секунди да се съвземе от изненадата.
— Ти имаш инструменти… тук?
— Някои. Може би ще можем да намерим и други.
— Откъде ги взимаш?
— От хората, които правят арбалетите ни. Майсторите железари.
— Кои са те… мюти?
— Не, те са с гладка кожа, като теб. Но в други отношения са като нас.
— И къде живеят те?
— Отвъд източната врата. В огнените шахти на Бет-Лем.
— Къде точно е това?
Кадилак вдигна рамене.
— Никой не знае. Говори се, че е на много земи отвъд източната врата, но Плейнфолк никога не са били там. Ние търгуваме с майсторите железари, когато техните лодки с колела пристигнат на големите реки. Йелоу-Стоун, Мис-Хури и Мис-Хипи.
Стив се постара да запомни имената.
— Кога идват те?
— Веднъж, понякога два пъти на година. Някои години изобщо не идват.
— И какво им предлагате вие?
— Семена за посев, бизонско месо дрийм кап, мъже, жени.
— Разменяте собствените си хора?
Кадилак се усмихна на реакцията на Стив.
— Само онези, които желаят да отидат. Това по-лошо ли е, отколкото да останат и да загинат, защото племето няма повече остро желязо?
— Не е — призна Стив. — Какво друго можеш да ми кажеш за майсторите железари?
— Нищо.
— Но защо те ви продават оръжия? — настоя Стив. — Защо не ги използват да победят вас и останалите от Плейнфолк?
Кадилак вдигна рамене.
— Може би защото са твърде малобройни.
— Добре, в такъв случай защо вашите хора не ги пленят и не ги накарат да работят за вас? Защо разменяте ценни стоки, когато можете да ги заробите?
Кадилак се усмихна.
— Мислиш като трекер.
— Хайде стига — отвърна Стив. — И вие убивате други мюти.
— Само при защита на територията ни.
— Да, сигурно… — Стив разбра, че ще е напразно губене на време да продължи по-нататък и хвана Кадилак за рамото. — Да се залавяме за работа. Трябва ни отвертка, нещо за пробиване на дупки и ножовка да отрежем тези тръби, плоска пила, една…
Кадилак се намръщи.
— Какво е отвертка?
Стив въздъхна наум.
— По-добре ми покажи какво имаш…
С помощта на Кадилак, Три Дигрийс, друг опитен мют с подходящото име Еър-Съплай29 и още двадесетима помощници Стив се зае с направата на планер. През цялото време Кадилак работи заедно с него — помагаше му във всичко. Стив отново беше впечатлен от бързия ум на мюта и от сръчността му. Младият летописец почти инстинктивно разбираше авиационната технология и теорията на летене. Стив не знаеше обаче, че душевните сили на Кадилак му позволяват да черпи знание и разбиране за тези неща от неговия собствен ум.
Най-големи затруднения им създаде платът за крилата, но след като цялото племе беше приканено да върне всяко годно за използване парче, откъснато като трофей, направиха два комплекта панели. Покриващите се парчета плат бяха залепени с борова смола, после зашити на ръка и след това опънати върху рейките на крилата и здраво свързани едно към друго с двоен шев. Нямаше начин Стив да може да възстанови надуваемата секция на крилото на скайхока, с който беше паднал, но, учудващо, слънчевите клетки още работеха. Като използваше къси парчета многоцветен кабел, закрепени с топчета смола, Стив свърза панелите един с друг. Беше бавна, трудоемка работа, но накрая беше свършена.
Тъй като нямаше никаква измервателна техника, Стив беше принуден да импровизира. Провери дали има искра на края на жиците, след това накара няколко деца да му донесат от близкия поток жива риба. Те донесоха една пъстърва в кожено ведро и загледаха любопитно как Стив пъхна края на жиците във водата. Пъстървата се изви на дъга, сякаш искаше да захапе опашката си, после обърна корем. Удовлетворен, че има на разположение, макар и скромно количество енергия, Стив продължи с поправката на инсталацията на един от електромоторите, за който Три Дигрийс с гордост беше изрязал ново витло от тъмножълто дърво.