Онова, което Брикман беше изживял, беше чувството за свобода. Неспособността му да го осмисли или да му даде име беше напълно разбираема. Думата „свобода“ не съществуваше в речника на Федерацията. Тя, разбира се, беше известна на най-високопоставените от Първото семейство, но официално не съществуваше концепция за нея.
ГЛИ Карол махна с ръка на старши курсистите да се върнат по местата си и застана на катедрата. Шестима помощник ЛИ2, водени от мистър Търгис, се наредиха до стената зад него.
— Дълго се влачихме — каза Карол, — но накрая стигнахме до финала. След напускане на родната база вие ще бъдете изпратени да изпълните първата си задача. Дотогава ще имате интензивна подготовка за големия годишен парад, така че това вероятно е последната възможност да се обърна към вас като към група и да ви кажа няколко прощални думи.
Карол замълча, бавно огледа седналите кадети и продължи:
— Видях резултатите…
Старши кадетите зашумяха развълнувани.
Карол вдигна ръка.
Успокойте се. Оценките и класацията ще бъдат изложени, както е по план, утре. Онова, което мога да ви кажа, е, че няма останали нито прехвърлени в запас.
Новината беше посрещната с пълно мълчание.
Карол завъртя глава малко озадачено и се обърна към ПЛИ3.
— Удивително. Никой не изглежда изненадан.
Триста курсисти, над половината момичета, избухнаха в смях. Знаеха, че никой няма да бъде наказан за този смях. Не и от Карол, във всеки случай.
— Зная какво мислите — продължи Карол. — Ето го, настъпва. Стандартното обръщение на ГЛИ към всеки завършващ курс. Не, не е така. Трябва да ви кажа, че преди три години, когато влязохте в Академията, ние мислехме, че сме приели бавно развиващи се… но вие се справихте добре. Някои по-добре от други. — Той спря за миг очи върху Брикман. — Всъщност всички вие се представихте страхотно: средната оценка е най-високата в историята на Академията.
Клас 2989 се развика одобрително. Шестимата ПЛИ се усмихнаха безстрастно.
Карол направи знак за тишина.
— Да, предполагам, че трябва да ви поздравя, но истината е, че вие направихте живота ни по-труден. Защото сега Гранд Сентрал ще изисква от нас следващата година още по-добри резултати. — Карол погледна към ПЛИ. — Което означава, господа, че от утре ние с вас ще трябва да си скъсаме задниците от работа.
Шестимата ПЛИ го гледаха с привидно примирение.
— Винаги бихте могли да поискаме помощ — каза Тригс, старшият ПЛИ.
— Добра идея. — Карол се обърна пак към класа, постави решително ръце на катедрата и се прокашля.
— Добре. Сега ме чуйте добре. След два дни вие ще имате закачена на гърдите си сребърна значка. Ще бъдете планеристи. Най-добрата сила на Федерация Амтрак. Това е велик момент. Насладете му се. Но не мислете, че животът ви ще стане по-лек, че трудната работа е свършила. Предстоят ви още дванадесет месеца практическо обучение в ешелоните. И ако сте умни, това няма да ви спре, когато смените сребърната си значка със златна. Вие ще продължите да се учите. Защото това е единственият начин да станете по-добри планеристи. Винаги помнете, че когато в най-критичния момент вие видимо нямате късмет, истинските планеристи се завръщат в базата. — Карол спря, огледа редиците умни, страстни млади лица и стисна устни със следа от съжаление. — Кой знае? Ако не бъдете свалени или не изтеглите някой трик, някои от вас могат дори да произнасят речи пред клас като този.
— Аудиторията посрещна тези думи със сух, накъсан смях. Да бъдеш „свален“ на пионерски жаргон означаваше да се разбиеш на вражеска територия — обикновено с фатални последствия, наричани „купуване на ферма“ или „влизане в месарския бизнес“, защото беше добре известно, че мютите изяждат хванатите пленници. Да „изтеглиш трик“ беше друг евфемизъм за смърт — от съкращението, прието от здравното заведение на Федерацията ТРИК4.
Повечето от загиналите от Академията бяха свалени или бяха изтеглили трик, обикновено, преди да достигнат зряла тридесетгодишна възраст. Карол знаеше, че поне половината от втренчените в него сега млади лица никога няма да видят изгрева на слънцето на двадесет и първия си рожден ден. Всяка година Академията биваше заливана от хиляди молби за тристате места за гарджета — така подигравателно наричаха първокурсниците.
Това — според Наръчника — беше голямата сила на Федерация Амтрак. Неугасимият кураж и посвещение на трекерите. Две от седемте големи качества, притежавани от основателите на Амтрак. Форейджъри и минитмени. Качества, съхранявани сега в Първото семейство и членовете на двете елитни роти, които носеха тяхното име. „Те умряха, за да могат другите да живеят.“ Посланието беше изписано върху стените на цялата Федерация и всеки трекер беше поощряван да следва техния пример.