— Пипнах те! — На изкривеното от болка лице на мюта се изписа убийствена усмивка. — Отдръпнете се, братя мечки. Тази мърша е моя…
Той вдигна дясната си ръка и махна на Блек-Топ и Стийл-Ай да се отстранят. Двамата воини се върнаха към ръба на отвесната скала — Блек-Топ хванал заредения си арбалет, Стийл-Ай сложил ръка върху дръжката на ножа си. Стив дърпаше тоягата си, но Мотор-Хед не я пускаше. Въпреки болката той се изправи, стиснал здраво тоягата на Стив с дясната си ръка.
Стив знаеше, че трябва да направи нещо, но не знаеше какво. Сега мютът държеше и двете тояги. Стив знаеше, че за да има някакъв шанс да си върне своята, трябва да я хване с две ръце. Което означаваше, че ще е в обхвата на другата и мютът ще го удари. Само след секунди мютът щеше да тури край на двубоя.
Като прихвана по-добре тоягата на Стив, Мотор-Хед я заби в ребрата му, след това го удари по главата. В опит да се предпази от следващия удар Стив отпусна тоягата на Мотор-Хед. Мютът моментално плъзна ръката си по нея и дръпна Стив още една крачка към себе си. Стив видя какво става, но беше много късно. Мотор-Хед се засмя гърлено и го удари силно по бедрото. Ако го беше ударил с две ръце, щеше да му счупи костта; въпреки това в този момент Стив се почувства така, сякаш никога вече няма да може да ходи. „Тройно уродливо същество! — помисли той. — Не мога да те понасям!“ Знаеше, че Мотор-Хед само го дразни: придръпваше го все по-близко и по-близко. „Хайде, Брикман! Ако можеш да излезеш от това положение, ще можеш да излезеш от всяко друго!“ Мотор-Хед като че ли теглеше малко по-слабо тоягата в лявата си ръка. „Сега или никога. Добре, това е шансът ти, Брикман! Използвай го!“
Стиснал зъби от болка той дръпна силно двете тояги към себе си, докато Мотор-Хед теглеше в обратна посока. За част от секундата тоягите бяха като два пръта на успоредка. Стив скочи във въздуха, изхвърли се напред като гимнастик и изрита с токовете на бойните си обувки мюта в лицето.
— Хей-ЯАА!
Ударът повали Мотор-Хед като отсечено дърво. Тялото на Стив прелетя над него, изви се във въздуха и тупна в краката на стреснатия Блек-Топ. Преди някой от двамата другари на Мотор-Хед да може да реагира, Стив измъкна арбалета от ръцете на Блек-Топ и го удари отстрани по главата. Блек-Топ падна, Стив се завъртя и видя, че Стийл-Ай идва към него с нож в ръка. Неспособен да намери спусъка навреме, Стив удари с металното тяло на арбалета ръката с ножа, после се наведе назад, завъртя се на пета, вдигна левия си крак на височината на гърдите и изрита Стийл-Ай в слънчевия сплит. Мечката падна, изпускайки въздух като спукан маркуч под налягане.
За две секунди Стив остана като хипнотизиран. Тресеше се като лист. Главата го болеше от удара, който му бе нанесъл Мотор-Хед. „Пушката! Вземи пушката и свърши с тези уродливи същества, преди да са се надигнали.“ Стив се обърна към „Блу-Бърд“, препъна се в протегнатата ръка на Мотор-Хед, падна тромаво на земята и изпусна арбалета. Почувства как огромната ръка го хваща за глезена. Ритна и се освободи от нея, хвърли се към арбалета, вдигна го и се изправи. Сложил пръст на спусъка, той се обърна към тримата си паднали противници и с ужас видя, че всичките се изправят.
Едната страна на лицето на Блек-Топ беше подута; Стийл-Ай беше превит на две и едва можеше да диша; кръв шуртеше от счупения нос и от устата на Мотор-Хед. Ръцете на Мотор-Хед бяха празни. Другите двама държаха дълги мютски бойни ножове.
Стив стана и гърбом отстъпи до скритата пушка. Те направиха една крачка към него. Той вдигна арбалета и го насочи към гърдите на Мотор-Хед.
— Стой!
Мотор-Хед спря и му се ухили с изкривено, окървавено лице.
— Нещо си си изпуснал. — И вдигна една стрела за арбалет.
Стив я погледна скептично, после бързо погледна арбалета. Стоманената тетива все още беше опъната, готова за изстрел, но на нея нямаше стрела! Кристо! Сигурно бе паднала, когато го използва да повали Блек-Топ и Стийл-Ай на земята! По дяволите!
Мотор-Хед счупи двете тояги в бедрата си и хвърли парчетата настрана.
— Никакви игри повече, мършо! — После направи още една крачка към Стив и вдигна огромните си ръце с шест пръста. — Виж хубаво тези ръце! Те ще ти извадят очите и ще откъснат лъжливия ти език, после ще смажат малкото ти личице като скапана жълта фиста!
Стив се отдръпна към скритата пушка. „Няма да мога да го направя — помисли уморено той. — След всичко това… няма да мога да го направя! О, Кристофър!“