Кадилак и Клиъруотър вървяха на изток през високата до рамене оранжева трева, докато планините, които се издигаха зад селището М’Кол, не станаха високи само един пръст на протегнатите им ръце. Когато слънцето се издигна в зенита, пиха от плитката бърза река и си починаха за малко под хладната сянка на една голяма скала. Водата шуртеше по покритото с малки камъчета дъно и шляпаше, все едно мяташе хляб във фурна.
Кадилак се качи на скалата и предпазливо огледа земята отвъд реката. Там тревата беше по-ниска и той видя издайническия блясък на бели задници на стадо бързокраки — плашливите червеникавокафяви сърни, които можеха да надбягат дори пумите. Щеше да изисква предпазливо дебнене, но един от рогатите мъжкари щеше да е ценен улов и да му донесе слава сред мечките — и може би дори да му спечели огнена песен.
Кадилак бързо се плъзна по скалата, стъпи до Клиъруотър, която лежеше скрита на сянка, и я докосна по рамото.
— Бързокраки. — Кадилак посочи отвъд реката, после натегна тетивата с лоста.
Клиъруотър се изправи и приглади сплетените си и вързани с панделка коси.
— Колко далеч?
— Две стрели — изпъхтя Кадилак — дори с помощта на лоста трябваше значителна сила, за да опъне тетивата.
Една стрела беше един от методите, използвани от мютите за измерване на разстояния, и беше, както подсказваше самото име, разстоянието, което изминава стрела, изстреляна от напълно опъната тетива. Тъй като разстоянието можеше значително да варира, тази мярка беше малко неточна, но средно една стрела се равняваше на малко под четири пети миля.
Клиъруотър бързо се изкачи на надвисналата скала и загледа равнината отвъд реката.
— Виждам ги. — След това скочи грациозно до Кадилак. — Да изчакаме тук. Те ще дойдат до реката при залез-слънце.
— Да не сме старци? — попита Кадилак. — Трябва ли да седим и да чакаме някой да ни натика месо в ръцете?
Шш-ът! — Той издиша остро — кратък съскаш звук, израз на раздразнение между мютите. После се обърна и тръгна към брега.
Клиъруотър го хвана за китката.
— Не бива да пресичаме реката. Водата е границата на нашата територия. Ако искаш да занесеш храна в селището, нека уловим риба.
Кадилак дръпна ръката си.
— Риба!? Каква слава ще ми донесе това!?
— Ти си имаш слава — каза Клиъруотър. — Ти си този, който ще говори за нас, след като Мистър Сноу отиде във Високата земя. Не е нужно да ловуваш или да тичаш с мечките. Това е за онези, които са родени без картини на езиците.
— Нужно… Ши-ее! Какво знаеш ти за моите нужди? — отвърна Кадилак и сложи юмрук на сърцето си. — Аз ще бъда като тях. О, зная, че не мога да съм като моите племенни братя по сила и форма на тялото. Също като теб, и аз съм направен от друго тесто. Но сърцето ми е силно и храбро като техните. Аз рисувам картини с езика си, да… но цветовете са цветове на храбрец. Блестящото сребро на острото желязо, червената кръв на победата. Историята на племето М’Кол и на Плейнфолк е история на войните. Разказите, които разказвам, са за битки, спечелени от мечки с имена на богове…
— Ти също имаш име на бог…
— То е празно. Аз нямам слава. Езикът ми е пълен с храбри дела, но ръката ми, макар да е държала нож, никога не е проливала кръв. Колко огнени песни ще носят моето име, когато отида във Високата земя?
Очите на Клиъруотър заблестяха от гняв.
— Това ли е всичко, което изпълва ума ти? Да се надуваш от похвали… като жаба от блатото, чиято уста е пълна с въздух? Колко пъти трябва да ти се казва? Ти си роден под сянката на Талисмана. Тя е паднала върху теб. Не върху Мотор-Хед8, Хок-Уинд9, Стийл-Ай10 или Конвой и другите мечки, с които отдавна желаеш да се състезаваш, а върху теб. Когато Небесните гласове те повикат да служиш на Талисмана, ти ще трябва да си по-храбър от най-храбрите в племето. По-безстрашен дори от баща ми. По-силен от най-силните воини, които са отишли във Високата земя. Когато дойде този момент, ти ще застанеш на страната на Талисмана и хиляди огнени песни ще носят твоето име.
— Но кога ще бъде това? — попита Кадилак.
— Кой може да каже кога или как Талисмана ще влезе в света? — отговори Клиъруотър. — Ще трябва да чакаш, както чакаме всички. Но трябва да подготвиш сърцето и ума си. Трябва да слушаш небето.