— Ами ако се събуди? — прошепна Кадилак и Клиъруотър се усмихна.
— Тогава ще имаш чудна огнена песен… колко смело си загинал. Тръгвай — прошепна тя. — Змията няма да се събуди, преди да сме готови. Ще я изпратим на водача.
Макар да се смяташе за смел, Кадилак изпитваше необоснован страх от змии. Но за да спечели изобщо някаква слава, дори ако имаше риск да загине, той трябваше да убие бързокракия. Съжали, че беше взел Клиъруотър със себе си. Беше го направил, за да има свидетел за необикновеното си ловно умение. А сега трябваше да се покаже храбър. Извади ловджийския си нож, захапа го, избута арбалета пред себе си и предпазливо се запромъква напред, притиснал гръб към десния бряг на дерето.
Клиъруотър извади от колана си нож и тояга, пъхна заострения край на пръчката в кухата дръжка на ножа и я стегна с кожа, като по този начин превърна ловджийския си нож в дълго четири фута копие със здрава дръжка. Придвижи се напред, вдигна копието и застана на коляно, готова да прободе гърмящата змия при първия знак за опасност. Кадилак — тъкмо промъкваше гърди покрай змията — ужасен видя, че черните и мънистени очи са отворени. Раздвоеният език започна да се стрелка на по-малко от два фута от корема му. Той моментално замръзна, после си наложи да продължи напред съвсем бавно. Сърцето му туптеше като лудо. Когато се отдалечи на безопасно разстояние, се обърна, бързо сглоби и своя нож-тояга и насочи тресящото се острие към навитата на колело змия.
Клиъруотър леко побутна змията с дръжката на копието. Змията се размърда, разви горната половина на тялото си и изсъска. Клиъруотър я фиксира с нетрепващ хипнотизиращ поглед. Кадилак побутна с върха на ножа гърлото на гърмящата змия, когато тя стрелна глава към него с отворени челюсти, после и двамата едновременно се отдръпнаха. Плочките на опашката на влечугото изтракаха зловещо. Гърмящата змия разви останалите шест фута от тялото си и се опита да се плъзне нагоре по скалата, под която бе спала, но Клиъруотър бързо я върна назад. Хваната между две мушкащи я тояги, гърмящата змия тръгна по единствения път за спасение — на зигзаг по огряната от слънцето страна на дерето и после през ниската трева.
Кадилак хвърли колеблив поглед над брега.
— Къде отиде?
— Към водача — прошепна Клиъруотър. Хванала ножа-тояга в две ръце, тя подпря лакти на брега на дерето, насочи острието на ножа към водача, притисна края на дръжката на копието до челото си и затвори очи.
— Какво правиш? — прошепна Кадилак.
— Не говори — изсъска тя и още по-силно стисна очи. — Прицели се във водача.
Кадилак бръкна в торбата на пояса си, извади една дълга около педя стрела с шипове, постави я върху натегнатата тетива и пъхна една от четирите перки на стрелата в жлеба, изрязан в тялото на лъка. После внимателно разгърна тревата. Водачът с ценните рога с десет разклонения беше на около двеста метра. Напълно в обхвата на арбалета на един мют, но трудно за улучване от нетрениран стрелец като Кадилак. Той потри длани в земята да изтрие потта.
Женската бързокрака, която закриваше водача, трепна нервно и се втурна настрана, когато гърмящата змия стигна до тях. Водачът отстъпи, заудря с десния си преден крак, подуши земята, след това замята големите си рога във въздуха. Застанал на коляно, Кадилак притисна арбалета към рамото си, опря лакътя на лявата си ръка на лявото си коляно за опора и се прицели в гърдите на водача, като отчете вертикалното отклонение на стрелата поради разстоянието. Големият бързокрак наведе глава, вдигна гърмящата змия на рогата си и я хвърли високо във въздуха. Когато силният врат се изви в дъга назад, Кадилак стреля в основата на бялата шия. Водачът се олюля от силата на удара, отвори уста към небето, нададе кратък, дълбок гърлен рев, залитна, падна на колене, след това тежко се стовари на една страна.
Кадилак скочи и нададе боен вик на триумф. Останалите бързокраки се понесоха на изток през равнината; младите мъжки, които бяха отвъд дерето, също побягнаха лудешки. Клиъруотър излезе от дерето с двата ножа-тояги.
Затичаха към падналия водач.
— Виждала ли си някога такава чудесна глава? Или такъв добър изстрел?
Клиъруотър коленичи и огледа бързокракия. Кадилак ходеше наперено около него, сияещ от вълнение. Тялото на елена потръпваше спазматично, нервната му система реагираше на последните конвулсии сигнали от умиращия мозък.