Роз видя няколко тъмни сенки да се стрелкат под повърхността.
— Стив… виж! Там има нещо!
— Да — каза Стив. — Риби.
— Риби? Наистина ли? Невероятно! — Роз гледаше във водата като хипнотизирана. — О, Стив, виж онази голямата, тъмнокафявата.
— Да — каза Стив. — Става за ядене.
Роз потрепери.
— Уф! Кристофър Кълъмбъс! Това наистина е ужасно, Стив. Повдига ми се, като те слушам.
— Пошегувах се — рече Стив, хвана я за ръка и я отведе от моста. Докато се връщаха по магистралата към площад „Джон Уейн“, се чудеше какво го беше накарало да направи такава чуждоземна бележка. Подобно на Роз той никога не беше ял и дори не беше помислял да яде риба. Фактически той беше познал какво представляват движещите се силуети от снимки на риби, които бе видял на една лекция в Академията за основните видове надземна флора и фауна. За рибата беше споменато само бегло, лекцията беше главно за запознаване с опасните змии и други хищни зверове, които можеха да срещнат по време на разузнавателните експедиции. Все пак, докато стояха и гледаха във водата, той имаше определеното чувство, че някъде в дъното на паметта му се крие името на тази тъмнокафява риба плюс знанието, че под петнистата кожа се крие розово нежно месо — изключително вкусно, особено когато е изпечено на огън.
Тъй като умовете им не бяха ангажирани с този случай, Стив реши да не казва нищо повече на Роз. Тя все още беше разстроена от споделените усещания за неговия надземен полет, за които нямаха никакво обяснение. Със започването след по-малко от седмица на изтощителния тригодишен курс за докторат по медицина, петнадесетгодишната му сестра имаше достатъчно неща, за които да се тревожи.
Глава 7
Когато най-накрая се изправиш лице в лице с ешелон от фургони, първото нещо, което ти прави впечатление, са неговите размери. Защото ешелоните са огромни. В сравнение с тях релсовите совалки за ракетите МХ, които осигуряваха подслон и транспорт за основателите на Федерацията Амтрак, приличаха на влакчетата, на които се бяха возили децата в увеселителните паркове преди Холокоста.
„Луизианската дама“ — която разглеждаше Стив — беше много секционно съчленено превозно средство от космическата ера дълго двеста метра! Вярваше се, че това е друг пример за гения на инженер-конструкторите на Първото семейство, но всъщност концепцията не беше оригинална. Това беше просто усъвършенстван модел на експериментални прототипове на армията на САЩ от 1960-те. Техническите спецификации и конструктивни подробности бяха оцелели при Холокоста, понеже бяха съхранени в огромната памет на КЪЛЪМБЪС, гигантския компютър, който беше водещ интелект на Федерацията, неизчерпаем източник на наука и технология от 20-о столетие, от който Първото семейство черпеше вдъхновението си.
„Дамата“ се състоеше от два фургона за командване и контрол на огъня с кабини, високи по тридесет и пет фута и разположени в началото и края на ешелона, два тягови фургона и дванадесет с оръжие, товари и жилища — всичките свързани посредством гъвкави проходи. Всяка от четиридесетфутовите секции беше монтирана на четири огромни пневматични гуми с диаметър дванадесет фута и широчина също дванадесет фута, които можеха да се движат по почти всякакъв терен. Захранвани с водород турбини, монтирани в тяговите фургони, произвеждаха електроенергия за двигателните електромотори, прикрепени към всяко от шестдесет и четирите колела.
В боядисаната с камуфлажно черно, кафяво и два цвята червено обшивка „Супер Кон“ на ешелона беше пресовано олово за антирадиационна защита. Всеки фургон имаше няколко малки екранирани отвора за перископ с армирано стъкло — те се използваха при критични обстоятелства, но при нормални условия наблюденията се извършваха посредством комплекси от дистанционно управлявани телевизионни камери. Наблюденията на големи разстояния се извършваха от поделение от десет планера „Скайхок“, управлявани от планеристи като Стив. Ешелонът беше оборудван с въздушни оръдия и лазерни оръжия плюс различни други електронни прибори — и за отбрана от малко разстояние — невидими дюзи с прегрята пара, която за секунди можеше да изгори човешка плът до костта.
Гас Уайт и Стив стояха край „Дамата“. Гас все още беше бесен, че не беше получил назначение на „Биг Ред Уан“, но полагаше усилия да не го показва.
— Какво ще кажеш?