— Добро утро, господа. — Спря да огледа аудиторията. — Виждам, че, както изглежда, вече сме готови, така че очевидно сме ви дали повече от необходимата домашна отпуска. Не зная как е с вас, но след две седмици престой аз започвам да изпитвам меланхолия, след три почти съм готов да постъпя доброволно в някое полицейско управление и в края на четвъртата ми се ще да се свържа с някой от престъпния свят.
От аудиторията се чу одобрително мърморене.
— За щастие тогава получавам зелена светлина от Съвета за тактически планове. И след като получа дата за заминаване, се чувствам щастлив като новобранците днес… вие от старата служба сте чували това и преди. Новобранците са тези, които трябва да се чудят за какво, по дяволите, ги плещя такива.
Хартман погледна видеобележника си, след това насочи думите си към задната половина на редовете.
— Разбирам, че имаме петдесет попълнения с бойци и четирима нови планеристи. По-късно ще имам възможност да се срещна поотделно с всеки един, но за момента бих искал да кажа на всички ви: „Добре дошли на борда на Дамата“.
— Макар че всички сте преминали под земята обучение на симулатори — продължи той, — отначало вероятно нещата ще ви се видят малко странни. Вие може би знаете как работи всичко и къде се предполага да бъде всеки, но някак си дори и най-добрите макети не могат да дублират онова, което се изпитва на истинския ешелон. Преди всичко те никога не могат да пресъздадат атмосферата. — Лицето на командира се сбърчи в усмивка. — Триста мазолести ръце на пионери генерират много статично електричество… а това не може да се симулира електронно.
Старите пионери се засмяха.
Хартман вдигна ръка.
— Същото се отнася и за бойните упражнения. Ще откриете, че те изглеждат много различни, когато трябва да убиете за първи път или да бъдете убити.
— Не мога да чакам — промърмори Гас. Стив също изпитваше чувство на очакване. Седнал тук, заобиколен от триста души, той чувстваше едно неизразено вълнение да тече през стаята; електрическа сила, минаваща през техните тела, свързваща ги един с друг. Нещо, което в стари времена било известно като esprit de corps14.
— Виждам по лицата ви — продължи Хартман, — че искате да знаете къде отиваме. Ще ви кажа в най-общи линии. През следващите пет дни „Дамата“ бързо ще бъде натоварена и на шестия ще потегли, за да извърши два курса за зареждане на попътните станции в Канзас и Колорадо. Тези две излизания — които ще бъдат отиване и връщане — ще дадат на новото попълнение богата възможност да се запознае с работните условия. Във втората фаза на нашата мисия става интересно.
Цялата стая затаи дъх, когато Хартман спря. Всички се бяха надигнали на ръба на столовете си.
— „Дамата“ е избрана да извърши първото проникване дълбоко в територията на Плейнфолк. Отиваме на лов, господа… на северозапад в Небраска, Уайоминг и Южна Дакота…
— Йеее-хх-хааа! — Триста гърла нададоха едновременно стария боен вик и екипажът на „Дамата“ скочи на крака със светнали лица. Стив, Гас, Фазети и Уебър също се изправиха с разтуптени сърца.
Бък Макдонъл отиде до края на подиума и избоботи:
— Кой е за „Дамата“?
— Ние! — изрева екипажът. Триста десни ръце се вдигнаха във въздуха.
— Готови и кадърни ли сме? — избоботи пак Макдонъл.
— Да!!! — изрева екипажът и отново десните ръце се вдигнаха. — ДА ТРЪГВАМЕ — ДА ТРЪГВАМЕ — ДА ТРЪГВАМЕ!!!
Хартман и неговите помощници отговориха на възгласите на мъжете със същото ликуване и поздравиха със стиснати юмруци.
Следващите пет дни минаха бързо. Нощта преливаше в ден, тъй като целият състав на „Дамата“ работеше на денонощни смени; на мястото на фургони с оръжие се прикачваха други с контейнери и се товареха с материали, припаси и концентрирани храни за попътните станции; останалите фургони се пълнеха с хранителни пакети, оборудване, муниции и други товари, необходими за ешелона; проверяваше се обхватът на действие на комуникационна апаратура, оръжието, енергията, контролните и аварийни поддържащи системи.
Освен останалата работа отделението на Стив трябваше да провери дванадесетте скайхока — два от тях резервни — преди да сгънат крилата им и да ги подредят в товарния фургон на „Дамата“. В допълнение на деветте планеристи под нейно подчинение Джоди Казан командваше десет души наземен персонал, чиято главна задача беше да помагат за издигане на площадката за летене, пускане, прибиране, подреждане и поддържане на планерите.
Подобно на другите възпитаници на Академията Стив беше обучен и като наземен, и като летателен инженер. Той можеше да обслужва, поправя и ако е необходимо, да възстановява самолети. В случай на критична ситуация можеше също да изпълнява редица други длъжности, включително и да действа като наземен боец.