— Това е за начало. И точно когато мислиш, че не можеш да издържиш болката, онзи на гърдите ти оголва големите си зъби и ти отхапва топките, както планински лъв откъсва крак на бизон. И докато го прави, друг бобър кляка зад главата ти, хваща те за ушите и ти изсмуква очите!
Стив почувства как студена тръпка пронизва слабините му. Лицето на Гас Уайт, който седеше между Фазети и Уебър, позеленя; той стана, отиде в коридора и повърна. Разказвачът на историята — Лъки Сикс, известен като Логан Лошата новина, се обърна към Стив със самодоволна усмивка.
— Сигурен ли си, че приятелят ти е подходящ за това пътуване?
Като мислеше за това по-късно, Стив беше склонен да отхвърли голяма част от чутото, но пък беше заинтригуван от неясните разкази за магията на мют. Реши да рискува и да попита Джоди Казан. За своя изненада откри, че когато Казан не е дежурна, войнствеността й пада под точката на кипене и макар да не можеше да бъде характеризирана като приятелски настроена, беше поне достъпна, въпреки че се държеше сухо и говореше лаконично. Тя призна, че се случвали „някои странни неща“, но очевидно не желаеше да обсъжда въпроса. Когато Стив я притисна за подробности, тя протегна ръка и каза:
— Дай ми картата си за самоличност.
После стана от масата, където пиеха джава, и отвори обществения архив на най-близкия видеомонитор с неговата сензорна карта.
Стив отиде до него и когато тя намери съдържанието на историческата част, погледна над рамото й и каза:
— Прочел съм всичко това.
— Не всичко — възрази Казан. — Има различни нива на достъп в зависимост къде си… и кой си. Не знаеш ли? — Тя го погледна. — Очевидно не.
— Искаш да кажеш… че има данни, които ние не знаем? — попита Стив и си спомни какво му беше казала Роз. Възможността да съществува повече информация никога не му беше минавала през ума. Хранилище на скрита информация! Неофициалното признание на Казан на този факт дойде като потресаващо откровение. — Това е… невероятно.
Казан вдигна рамене.
— Онова, което не знаеш, не ти липсва. Ти ще получиш достъп до друго ниво, когато някой в Белия дом реши, че си готов за него. Когато това стане, ще маркират картата ти. Ще я подобрят. — Тя набра седемцифров код, изкара справката, която търсеше, и стана от стола. — Сядай.
Стив седна и загледа печатната извадка на екрана. Беше озаглавена: „922–854–6/МАГЬОСНИЧЕСТВО НА МЮТ“.
— Тук има думи, които никога не съм срещал.
— Няма значение — отсече Казан и седна на ръба на масата. — Просто чети на глас.
Стив пое дълбоко дъх и започна:
— Магьосничество на мют. От време на време се разпространяват слухове, че мютите притежават паранормални… какво значи това?
— Продължавай — заповяда Казан.
— … паранормални възможности за комуникация и способност да контролират природните сили. Тази претенция може определено да бъде отхвърлена. Многократните изследвания показват, че временните тактически успехи, постигнати от племената мют в атаките на ешелоните и попътните станции, без изключение се дължат на некомпетентност или недостатъчна воля на командира на ешелона и неговите екипажи. Във всеки разгледан от експертите случай за допускане на… мистични… сили при мютите е установено, че то е било използвано от не изпълнили задълженията си лица, с цел да дадат някакво обяснение за неуспеха си и с надеждата да избегнат наказание. — Стив погледна Казан.
— Това е официалното — каза тя.
Стив затвори файла, взе сензорната си карта за самоличност и я прибра в защитния портфейл.
— Да, но… вярно ли е?
Казан присви очи.
— Ще се правя, че не съм чула това.
На шестия ден депото беше изпълнено с роднини на екипажите от съседния район Никсън. Направлявани от военната полиция, те вървяха в редици по дългите перони и притиснати до ограничителните бариери, наблюдаваха как под погледа на Хартман и неговите десетима заместници екипажът се подрежда отделение подир отделение край „Дамата“.
Под гърмящата команда на Бък Макдонъл екипажът застана мирно, а полюшващата се тълпа замлъкна — и от високоговорителите на гарата прозвуча познатата, вълнуваща сърцата фанфара за Първото семейство. На вездесъщите телевизионни екрани се появи лицето на Джордж Уошингтън 31-ви и с твърд, добре модулиран глас той произнесе кратка вдъхновяваща реч — на която екипажът на „Дамата“ и тълпата отвърнаха с гръмогласно „ХЕЙ!“
При командата „КАЧВАЙ СЕ“ екипажът бързо се качи и зае местата си. Херметичните люкове се затвориха; на видеокомуникационната система на ешелона махащата с ръце тълпа се превърна в електронен образ. Горе на капрата — контролния център на челния команден фургон, — седнал на командирския стол, Хартман извика четящата система и произнесе пред микрофона очакваните с нетърпение думи: „Фургони СТАРТ!“ Турбините с размери на слонове завиха пронизително на максимални обороти. Към двигателните мотори потече енергия. Покритите със стомана гигантски колела се завъртяха и изкараха огромната змия от перона и покрай вълнуващата се тълпа наблюдатели.