— Достатъчно да изтичат и да се скрият, когато ни видят да идваме — каза командващият въздушните сили. Видя, че Стив се намръщи, и обясни: — Мютите имат страхотно зрение. Могат да видят скайхок от повече от пет мили.
— Което означава — отбеляза Казан, — че ще избягат, преди да се доближиш до тях.
— Тогава как ще ги хванем? — попита Гас.
— Много трудно — отговори командващият въздушните сили.
— Трябва да ги измъкнем на открито — изръмжа Макдонъл. — Трябва да заложим примамка. Един свален скайхок. Един патрул, който да прилича на изгубил пътя. Примамваме ги на открито, заобикаляме ги в гръб, така че да не могат да избягат, и след това ги нападаме.
— Може и да извадим късмет с тези — отбеляза Казан. — Много е късно да започнат ново засаждане. Няколко запалителни бомби би трябвало да ги изкарат на открито.
Командващият въздушните сили кимна в знак на съгласие.
— Правилно. — После се обърна очаквателно към Хартман.
Командирът на ешелона погледна внимателно картата и прецени възможностите. Не му трябваше много време да вземе решение.
— Утре сутринта ще започнем операция по откриване и разрушаване в областта на Рок Ривър — ще бомбардираме нивите и гората с напалм. — Обърна се към командира на въздушните сили. — Атаката на двете цели ще започне едновременно, с всичките девет планера.
— С ваше разрешение, сър… — почна Бакстър.
— Да? — каза Хартман.
— Бих желал да летя на един от резервните планери и да взема участие в атаката.
Хартман погледна Джоди Казан и видя, че тя не възразява.
— Добре. Пет планера с командир Джоди Казан ще атакуват нивите. Вие ще командвате другите срещу гората.
Бакстър отдаде чест.
— Благодаря, сър.
— Почна се, мръснико! — възкликна Гас и плесна Стив по ръката.
Бък Макдонъл, комендантът на ешелона, се изправи и удари Гас в зъбите. Той се олюля. Стив се приготви да бъде следващият.
Макдонъл пъхна полирания край на стека си под треперещия нос на Гас Уайт.
— Това е командната зала на „Луизианската дама“, момченце… не някаква си третокласна лавка, пълна с идиоти! Никога не произнасяй такива думи пред командира! Ясно ли е?! — избоботи той.
— Тъй вярно, сър! — отговори Гас.
Когато се стъмни, ешелонът от шестнадесет фургона се сви на колело, с челния фургон до последния. Сигурен зад мъчнопреодолимата защита, екипажът спусна сгъваемите койки и легна да спи. Една малка охранителна команда в първия и последния фургон застана пред мониторите, свързани с електронните сензори на ешелона.
Въпреки че бяха усъвършенствани, те не откриха Мистър Сноу и големия отряд мечки на М’Кол, които изучаваха ешелона от билото на най-близкия хълм.
Мистър Сноу се обърна към Мотор-Хед.
— Желязната змия спи. Ние ще отидем на юг. Доведи Кадилак.
Мотор-Хед кимна мълчаливо и изчезна в тъмнината с единадесет от племенните си братя.
Мистър Сноу и останалите от отряда заобиколиха хълма и направиха голям обход на юг и след това на запад, докато не стигнаха следите от гигантските, покрити със стомана гуми на ешелона. Намериха укритие и зачакаха търпеливо, докато не дойде Кадилак с лековъоръжения си ескорт.
Мистър Сноу хвана Кадилак за ръка и го отведе до следата, оставена от ешелона.
— Това е пътеката на желязната змия. Тръгни по нея и търси виждащ камък. Ако намериш такъв, над който е минала змията, запомни какво виждаш в него и ми го разкажи.
Кадилак тръгна по двете следи, после се върна назад.
Мистър Сноу го следваше на благоразумно разстояние. Кадилак въздишаше тежко и вдигаше ръце в молитва. Накрая намери един виждащ камък, вдигна го и го показа на Мистър Сноу.
Камъкът, който — доколкото можа да види Мистър Сноу — с нищо не се отличаваше от останалите около него, беше с размерите на бебешка глава. Мистър Сноу го разгледа почтително.
— Наистина ли е обграден със златна светлина?
— Не ми се подигравай, мъдри.
— Никога не съм бил по-сериозен — каза Мистър Сноу.
— Ти притежаваш голяма сила. Такава, за каквато съм мечтал през целия си живот. Да се надяваме, че бързо ще я овладееш и ще се научиш да я използваш. Какво съобщение съдържа този камък?
Кадилак коленичи на земята между следите, затвори очи, взе камъка в шепите си и го допря до челото си. След известно време свали камъка и опря ръце на бедрата си да починат.
— Какво съобщение търсиш? — попита той. Очите му се отвориха, но бяха слепи за външния свят.
— Искам да зная за желязната змия — каза Мистър Сноу. — Кажи ми как е изработена. Кажи ми какво има в корема й.
Кадилак затвори очи и стисна силно камъка.