— Много неща — каза с далечен глас той. — Странни неща. Нямам думи, с които да ти кажа какви са.
— Използвай думите, които имаш — каза Мистър Сноу.
— Небесните гласове ще ми помогнат да видя отвъд тях.
Мотор-Хед и мечките М’Кол, разделени на две групи — по една от всяка страна на следата, — бяха приклекнали и се взираха в обгръщащата ги тъмнина.
Кадилак се изправи и пак закрачи по следата на ешелона, стиснал силно виждащия камък. Мистър Сноу го следваше. Кадилак спираше и гледаше нагоре с невиждащи очи, зъбите му бяха оголени, лицето — изкривено от страх.
— Желязната змия минава над мен. Тя е пълна с омраза… смърт… коремът й е пълен с воини, жадни за нашата кръв.
— Колко воини? — попита Мистър Сноу.
— Много. Лежат във всяка част на змията.
— Преброй ги — заповяда Мистър Сноу.
Кадилак се намръщи.
— Трудно е. Не мога…
— Не спори — прекъсна го Мистър Сноу. — Просто го направи.
Кадилак коленичи и притисна камъка до челото си.
— Нищо не мога да видя. Камъкът е замъглен с кръвта на нашите южни братя.
— Измий го и започни отново — търпеливо каза Мистър Сноу и клекна до ученика си.
Кадилак въздъхна тежко, свали камъка пред корема си и го загледа втренчено. След няколко минути тишина, съпроводена с въздишки на разочарование, младежът каза:
— Главните воини са в главата и в опашката на змията.
— Намери ми главатаря — бързо нареди Мистър Сноу.
— Виждам го — каза Кадилак. — Той има бледа коса под носа.
— Запомни лицето и душата му — нареди Мистър Сноу и както си беше на колене, се премести с лице пред Кадилак.
— Запомних го — каза Кадилак.
Мистър Сноу постави ръцете си от двете страни на главата му.
— Предай го на мен. Прехвърли образа на неговото същество в моя ум. — Затвори очи и въздъхна дълбоко. — Добре. Браво. — Мистър Сноу свали ръцете си и хвана за кратко Кадилак за раменете. — Ти имаш истинска сила. Разгледай змията. Искам да зная повече.
Незрящите очи на Кадилак се обърнаха нагоре под клепките му.
— Змията има два корема, пълни с тръби, които реват от глад и са пълни с пламък. Те са също в главата и в опашката на змията, където живеят главните воини. Подземните хора хранят змията със сива пръст. Тя се превръща в лош въздух и се засмуква по тръби през редици загрети до червено светещи зъби. Тези тръби с пламък са също в сърцето й. Те изпращат през нейните вени сила, която прави тялото й да работи. Сила като белия огън от небето. Тя дава живот на змията, прави очите й да виждат и движи големите й железни крака.
— Колела — каза Мистър Сноу. — Вероятно задвижвани от електрически мотори.
— Не разбирам какво казваш — отвърна Кадилак.
— Това са думи от Старото време — промърмори Мистър Сноу. — Не се тревожи за тях. Просто продължавай.
— Змията има очи от всички страни на тялото си. Някои за виждане на неща близко до нея, други за далечно виждане — като орлите. Подземните хора имат много сандъци със замразена вода, на които се показват картини от онова, което вижда змията. — Кадилак спря да разчете нови образи. — В корема на змията има и мъже, и жени. Жените са като нашите вълчици. Те също са жадни за нашата кръв. Те имат… странно остро желязо. Неща, които хвърлят стрели като нашите арбалети, но напълнени със силен вятър. Не стрели… тънки тръстикови стебла, които бълват мълнии като железен дъжд. В главата и опашката на змията има повече остро желязо. Има неща, които изпращат дълги лъчи слънчева светлина, която гори като белите главни в сърцето на огъня.
— Погледни пак — каза Мистър Сноу. — Използват ли те тези неща да правят тъмнината като ден?
— Не — отговори Кадилак. — Те не се нуждаят от това. Те имат фенери, излъчващи червена светлина, която ние не можем да видим, но която прониква в телата ни и дава картини на техните магически кутии с образи.
Макар че знаеше много неща от Старото време, Мистър Сноу не разбра опита на Кадилак да опише инфрачервеното нощно виждане на „Дамата“. Това не го обезсърчи и той продължи да поощрява Кадилак да изпраща душевното си зрение във всяка част на ешелона и да научи броя на екипажа.
Триста подземни хора. Мистър Сноу обмисли проблема. Ако се стигнеше до критично положение, племето можеше да събере хиляда мечки и вълчици. Но това щеше да включва всички от четиринадесетгодишните подрастващи воини, които още не бяха дъвкали кост, до възрастните петдесетгодишни и нагоре. Храбростта на много младите нямаше да компенсира неопитността им въпреки тяхната пъргавина, а Ролинг-Стоун и старите нямаше да са равностойни в битката с воините в корема на желязната змия.
Притиснат за още информация, Кадилак описа смъртоносния невидим дъх на змията, който съскаше в корема й, и каза на Мистър Сноу за многослойния корпус, непроницаем за стрелите на мютските арбалети. Люковете в долната част и отстрани бяха затворени отвътре и защитени от всепоглъщащия дъх на змията. Мистър Сноу беше принуден да признае — както неговите южни братя вече бяха установили, — че ешелонът е костелив орех.