— Ще изчакаме един час — промърмори Хартман, нареди на първия инженер да държи турбините на малки обороти, разстави половината екипаж на пост и заповяда на останалите да проверят личното си снаряжение. Стив и другите нови планеристи, които не бяха спали добре от възбуда, се тормозеха от забавянето. Лицето на Гас Уайт беше грозно ожулено от удара на Макдонъл. Старата служба в отделението на Казан спокойно преглеждаше средствата си за оцеляване. Наземният екип проверяваше действието на бомбодържателите, закрепени от двете страни на кабината на планерите — всеки трябваше да носи по три бидона с напалм.
Един час по-късно „Дамата“ все още беше обвита в гъста мъгла. Стив и Гас заедно с Джоди Казан се качиха на платформата за излитане. Въздухът беше студен и влажен. Ешелонът беше обвит в оловносиво небитие; камуфлажната метална обвивка беше покрита с водни капчици, които се стичаха на тъмни ручейчета по стръмните страни.
Казан сложи шлема си. „Костените куполи“ на планеристите наподобяваха шлемовете, носени преди Холокоста от автомобилните състезатели и мотористите. Единственото, което беше добавено, бяха слушалки, два малки микрофона и един антирадиационен филтър. Както и другите, Джоди беше облечена в черно-кафяво-червена камуфлажна бойна униформа и леки бойни обувки.
Нейният скайхок бе прикрепен на предната секция на платформата за един от двата парни катапулта. Трицевната високоскоростна въздушна пушка двайсет и пети калибър, която можеше да се превключва от троен залп на автоматична стрелба, висеше на гъвкав станок над кабината. Наземен екип проверяваше в кабината две гнезда с кръгли пълнители с по 180 патрона, които Казан беше заредила лично. Това беше традиция сред планеристите. По този начин, ако се получи засечка, не можеш да виниш никого, освен себе си.
Казан закопча каишката на шлема си.
— Отивам да проверя колко гъсти са тия лайна. Ако все пак става за летене, ще изпратим патрул. — Тя посочи с пръст Гас. — Кажи на Букър и Ятс да са готови.
Гас застана мирно.
— Слушам! — Отдаде чест, после скочи през една от „патешките дупки“ — балконите, построени около люковете в страните на фургона за планери.
Букър и Ятс бяха двама от петимата планеристи, вече служещи на борда на „Дамата“, когато Стив и другите новобранци се бяха присъединили към екипажа във форт Никсън-Уърт.
Казан видя въпросителния поглед на Стив и попита:
— Какво те дразни пък сега, Брикман?
— Как ще намерите пътя за връщане?
Казан посочи напред и назад. Сякаш в отговор на нейния жест, от покрива на водещия команден фургон вертикално нагоре излезе тънък като молив лъч червена светлина; подобен лъч зелена светлина се появи от покрива на фургона в опашката.
— Меки лазери — обясни тя. — Достигат двадесет и пет хиляди фута нагоре. При лошо време единственото, което трябва да правиш, е да се насочваш по тях в спирала надолу, докато стигнеш платформата.
— Разбрах — каза Стив.
След половин час Казан кацна на „Дамата“ и докладва на Хартман. Пелената от мъгла, която обгръщаше ешелона, се простираше двеста-триста фута нагоре. Над тази височина имаше гъст облак, който почваше от четиристотин фута. Казан се беше издигнала на три хиляди и петстотин фута, преди да излезе от него и бе открила, че мъглата и ниският облак се простират в радиус от десет мили около ешелона. Отвъд него небето било ясно и метеорологичните условия били като онези от предишните дни.
Хартман погледна първия си заместник и нареди на Казан да пусне един предварителен патрул. Тя каза, че ще излети с Букър и Ятс. Също като нея, двамата планеристи имаха голям опит в операции при лошо време.
Още два скайхока бяха издигнати на платформата за излитане. Стив и другите млади планеристи слушаха, докато Джоди Казан инструктираше Букър и Ятс. Когато тя свърши, Стив зададе един въпрос, който го тревожеше.
— Чух един от старата служба да казва, че не разрешавате на новобранци да летят, ако облакът е под четиристотин фута. Това все още оставя достатъчно въздушно пространство, нали?
— Това е поради опасност от наземен огън от мютите — отговори Джоди. — Рапортите от предните попътни станции в Южно Колорадо сочат, че най-малко един от десет в племената мюти в Плейнфолк е въоръжен с арбалет. В някои племена достигат до един на четирима. Това е много опасно оръжие. През някой от следващите дни ще разберем откъде ги взимат. Мютите са прекалено тъпи да ги изработват сами. Но докато не разберем, ще стоим високо… особено вие, сребърните крила.