— Искате да кажете, освен ако теренът не ни позволява да летим ниско с елемент на изненада — каза Стив.
Джоди го погледна с присвити очи.
— Искам да кажа, Брикман, че трябва да изпълнявате заповеди. Ако ви хвана да правите някакви акробатически номера, ще ви насиня задниците. И ще го направя лично аз. Няма да има нужда да ви държи някой голям демократ. Мютските арбалети могат да са с малка скорострелност, но в ръката на опитен воин са смъртоносни. Не ме питайте как го правят, но най-добрите могат да уцелят с десетинчова стрела с шипове главичка на топлийка от хиляда фута.
— Затова ли не бива да летим под хиляда и петстотин? — попита Стив.
— Да — отговори Джоди. — Но не мислете, че ако сте нависоко, сте в безопасност. Тези стрели летят достатъчно бързо, за да ви убият и на две хиляди фута… ако ви ударят, където трябва.
— Благодаря — каза Стив. — Но не трябваше ли да ни кажете това, преди да тръгнем?
Джоди се усмихна.
— Не исках да ви развалям пътуването.
Самолетът на Казан беше катапултиран в студената влажна пелена на мъглата. Букър я последва от десния катапулт, след това изтъркаляха напред планера на Ятс и го закрепиха на лявата платформа; парата засъска през тръбите и дюзите, създавайки налягане, което да го изхвърли във въздуха със скорост четиридесет мили в час.
На екраните в командния фургон Хартман видя излитането на планера на Ятс и как изчезна в мъглата, когато се издигна. Екипът на навигационно-комуникационния технически център установи радиовръзка с Казан.
Хартман даде команда „Фургони СТАРТ!“ и „Дамата“ потегли на северозапад покрай изчезналия Ларами към Рок Ривър и Медисин. Също като Ларами, сега те бяха само имена от картата; нищо повече от реперни точки.
След като измина петнадесет мили, „Дамата“ все още беше обвита в гъста мъгла. Казан, Букър и Ятс кръжаха на пет хиляди фута около посочената им линия на движение, а пелената от ниска облачност и мъгла с формата на палачинка се движеше заедно с ешелона. Навигационно-комуникационният технически център прие съобщението на Казан, насочи го към гласово-принтерния конвертор и го подаде на екрана на Хартман. Командирът на ешелона прочете сигнала и натисна релейния бутон, който го превключи върху екраните на заместниците му. Бък Макдонъл беше първият, който се завъртя и го погледна. След секунда другите го последваха.
Хартман огледа напрегнатите им лица. Знаеше какво мислят.
— Интересно — каза той. — Някой да има обяснение?
Никой не каза нищо. Никой не се осмели. Също като Хартман те разбираха, че има само едно обяснение за случилото се. „Дамата“ се беше срещнала с племе, въоръжено с тайното мютско оръжие — магията. Мютската способност да се управляват природни явления беше нещо, което Федерацията отказваше да признае. Всяко публично признаване на това беше наказуемо престъпление. Все пак всички, които гледаха Хартман, вярваха, че мистериозните повелители наистина съществуват и според слуховете са сред Плейнфолк.
— Ще пуснете ли още планери? — попита командващият въздушните сили.
Хартман дърпаше мустаците си и премисляше отговора си.
— Още не. Мисля, че трябва да почакаме, докато времето се оправи.
Командващият въздушните сили го разбра. Всички други също.
— Предайте на Казан и на двамата й планеристи да заобиколят края на облачната покривка и да съобщят за всяка поява на враждебни сили — продължи Хартман. — Имам предчувствието, че някой е замислил да ни посети.
Бък Макдонъл, комендантът на ешелона с квадратните рамене, се изправи в очакване на заповеди.
— Затворете люковете, мистър Макдонъл. Искам всички да са в бойна готовност, всички оръжия да са заредени и готови. По пет патрона във всеки барабан.
Макдонъл пъхна стека с позлатения връх под лявата си мишница и отдаде чест.
— Слушам, сър.
Хартман заповяда „Дамата“ да тръгне предпазливо, с пет мили в час, след това се обърна към заместника, натоварен с организиране на отбрана на ешелона в близък бой.
— Подайте пара, господин Форд.
Заместникът активира системата, която захранваше с прегрята пара дюзите на външната обвивка на ешелона, после провери всеки фургон, като пусна петсекунден парен взрив. Смъртоносните лъчи изхвърчаха на петнадесет фута, преди да се материализират като изгарящ горещ облак, който бързо се сля с лепкавата мъгла.