Нов вихър на вятъра удари Джоди, този път от запад, и създаде вихрушка, когато се срещна с вихъра от изток. С ужасна скорост за минути се натрупаха кълбести облаци, които закриха слънцето. Нова мълния прониза небето. Джоди бързо издърпа лоста, изхвърли останалите три бидона с напалм и се опита да се измъкне от лошото време. Но това беше изгубена битка; някаква злобна сила, изглежда, я дърпаше в сърцето на бурята.
Долу на земята чуха гръмотевицата и видяха мълнията, която погуби Букър и Ятс и застраши Казан, но всичко беше приглушено от многопластовата коруба на ешелона. Мъглата и ниският облак също пречеха на Хартман и неговите заместници да разберат за бурните облаци, които се събираха над долината. Те обаче установиха започването на дъжда. И почти в същото време Хартман започна да получава все по-често съобщения за стръмни речни брегове и реши с навигатора, капитан Райдър, да провери по картата местоположението на ешелона. Хартман беше разтревожен и от неочаквано нарасналите електростатични радиосмущения, които правеха съобщенията от Казан практически неразбираеми.
Няколкото минути интензивно проучване на маршрута на междущатски път 80 не показаха никакво съответствие със сегашното им положение; бързо нарастващото чувство, че вървят по сухо речно корито, беше подсилено от нарастващия воден поток, който идваше от завоя пред тях и течеше между огромните колела. Хартман разбра, че би могъл доста лесно да се върне назад. И двата командни фургона бяха оборудвани с всички уреди за управление. Подобно на праисторическите трамваи, главата и опашката на „змията“ бяха взаимозаменяеми. Вместо това Хартман реши да продължи напред. Това беше — за което може да се спори — третата му грешка за деня. Той се надяваше да намери зад следващия завой брод, през който „Дамата“ да се изкачи на брега и да продължи курса си напред.
Носът на ешелона навлезе в следващия завой и беше посрещнат от ревящ, виещ вятър, който разкъса мъглата, замествайки я с пороен дъжд, заблъскал „Дамата“ като барабанен огън. Хартман продължи още една миля. Дъждът се сипеше неуморно; светкавици разцепваха небето, последвани почти мигновено от разтърсващи света гръмотевици: знак, че бушуващата буря е директно над главите им. Дълбочината на водата, която течеше под ешелона, бързо нарастваше. Тя вече не беше поток, а река — такава, от която Хартман неочаквано изпита силно желание да излезе. Десният бряг на следващия завой беше малко по-полегат и той насочи „Дамата“ към него. Гумите на командния фургон забоксуваха. Дъждът беше превърнал склона в кална пързалка. Това само по себе си не беше непреодолим проблем. Докато имаха двадесет и пет процента тяга, ешелоните можеха да преодоляват повечето препятствия и да излизат от затруднения — подобно на стоножка. Всички моторни превозни средства обаче имат своите ограничения, дори и онези, конструирани от Първото семейство; и особено в кал.
Пришпорена от Хартман, „Дамата“ тръгна нагоре по брега, буксуващите водещи колела бяха тласкани от другите зад тях. На няколко метра върху по-твърдата почва ешелонът започна да се хлъзга настрана и Хартман нареди двигателите да се включат на максимална мощ. Големите колела с метални плочи са завъртяха бясно, запръскаха кал, подхлъзнаха се още повече наляво, след това се разтърсиха и спряха — предното ляво колело пропадна в дупка. Хартман каза на кормчията да го изправи и да се опита да включи едновременно на предно и задно предаване. Пропадналото колело просто потъна по-дълбоко; блокирано от нещо неподвижно — вероятно скала, — то не можеше да върви напред. Хартман изключи тягата на предните колела и опита отново. „Дамата“ се премести няколко фута напред и отново спря. Първият инженер получи червен светлинен сигнал от датчика за деформация на предната лява ос.
— Трябва да се върнем и да изберем друг път — каза той на Хартман. — Иначе това колело ще се откъсне.
Хартман изруга и предаде управлението на Джим Купър, заместник-командир на ешелон от задния команден фургон. Купър върна „Дамата“ от склона, измина двеста метра по реката и предаде управлението на Хартман. Кал не кал, командирът беше решен да извади ешелона от реката. Изкара „Дамата“ от ставащата все по-дълбока вода на плитката лъка под стръмния ляв бряг така, че да може да извие и да се насочи към калния склон под по-добър ъгъл.