Гас го дръпна за ръкава и извика:
— Ето я, идва!
Стив се втренчи през дъждовната мрачина и видя две безплътни светлини — водещите лъчи за кацане на скайхока на Джоди Казан. Беше на сто метра от дясната страна на ешелона и летеше нагоре по реката в зъбите на вихъра. Когато дойде по-близко, Стив видя планера по-ясно; изтеглените назад крила се люлееха. Можа да види и една червено-бяла точка — шлема на Джоди в кабината.
— Няма да може да кацне — извика Стив на прошарения шеф на екипа, който беше застанал на четири крака на палубата над него. Вятърът духаше със скорост от седемдесет до над деветдесет мили в час. Какво, по дяволите, мислеше да прави тя? Максималната скорост на скайхока беше осемдесет и пет мили в час. Простата сметка показваше, че Джоди ще бъде издухана назад. Обикновено кацане върху палубата беше невъзможно.
Джоди очевидно беше стигнала до същото заключение; за няколко решаващи секунди, когато скоростта на вятъра намаля, тя се промъкна пред ешелона. Очевидно смяташе да дрейфува при пълна мощ и да остави вятърът да я отнесе назад на нивото на палубата.
Стив изведнъж разбра какво се мъчи да направи тя и се ужаси. Това би означавало той да стои горе на палубата в зъбите на виещата вихрушка, която застрашаваше да го събори и да го хвърли във водата. Би означавало да се пресегне и буквално да я измъкне от въздуха, докато тя се носи безцелно. Скайхокът не беше тежък — няколко души можеха лесно да го задържат и да сведат скоростта му фактически до нула. Но двигателят щеше да се върти на максимални обороти. Ако не бяха достатъчно внимателни, някой можеше да бъде насечен от проклетата перка… Стив прогони тази страховита картина от ума си и скочи на палубата, като се наведе срещу вятъра.
— Внимавайте, опасно е! — извика шефът на екипа. Беше донесъл няколко въжета и наземният екип стоеше готов да завърже планера. Но първо трябваше да го изтеглят от въздуха.
Гас Уайт се измъкна от люка и хвана Стив за ръката. Както всички останали, и той беше мокър до кости.
— По дяволите! — извика Гас. — На планера все още има напалм!
Стив погледна през леещия се дъжд към подскачащия скайхок. Един от контейнерите все още беше закрепен към десния бомбодържател.
Гас го дръпна за ръката.
— Ако се удари силно и това нещо избухне!… — Той тръгна обратно към люка.
Стив го хвана за врата и го спря.
— Не бягай, копеле страхливо!
Гас се дръпна ядосано и макар и засегнат от обвинението, се овладя.
— И защо се връща сега, по дяволите? Защо не се измъкне от това и не се върне, след като всичко премине?
Нямаше време за отговор. Планерът на Джоди Казан се носеше към тях на нивото на палубата. Когато стигна на двадесет метра, вятърът неочаквано отслабна и Джоди моментално изгаси мотора — очевидно беше помислила и за това. Скайхокът се олюля от една страна на друга, хлъзна се назад и трите колела стъпиха на палубата на шест крачки от тях.
Това беше. Имаше само една възможност.
Стив, Гас и наземният екип скочиха и задърпаха скайхока. Стив се вкопчи в кабината, забравил, че лявото му рамо се опира на бомбодържателя с напалмовия контейнер. Задърпа надолу, прибавяйки цялото си тегло към планера, Гас хвана предната част. Когато главите им се изравниха с края на кабината, видяха защо Джоди се беше върнала, вместо да чака. Пилотските й дрехи бяха подгизнали от кръв — течеше от рана над десния й джоб на гърдите.
Стив имаше по-малко от половин секунда да регистрира сцената. Видя шиповете на върха на стрела от арбалет да се подават от облегалката на седалката. Ако се съдеше от ъгъла, тя бе дошла през пода, между краката на Казан. Главата на Джоди увисна напред. Поради тъмния визьор не можеше да се каже дали е жива.
Наземният екипаж се бореше да завърже скайхока. Виещ, пищящ демоничен вихър го повдигна от палубата, изтръгна го от ръцете им, преобърна го и го запрати върху покрива на следващия фургон. Стив и другите гледаха ужасени и безпомощни как крилата се счупиха от удара, подпорите се отскубнаха; кабината се прекатури настрана и почна да се удря като махало на разпадащ се часовник в страната на ешелона. Контейнерът с напалм експлодира, към задната част на фургона потече голям оранжев пламък, миг след това вятърът отнесе горящите останки в бушуващата вода.