— Направете всичко възможно, Стю — сряза го Хартман. — Поставете всички на задната страна. Ако Куп може да откара четири или шест фургона долу в реката и горе на двата бряга, това ще ни даде огневата мощ, която ни е необходима да извършим подготвителната работа.
— Тръгвам — каза Барбър.
Хартман прекъсна връзката с външния монитор и се обърна към коменданта на ешелона.
— Подгонете ги здраво, мистър Макдонъл.
Пришпорвани от капитан Клей, бойните групи на двата бряга се втурнаха нагоре, включили пушките си на автоматична стрелба. Неколцина паднаха преди двете групи да стигнат до туфите, които даваха някакво подобие на защита, но когато залегнаха, мютите изскочиха от плитките покрити с трева дупки зад тях и ги атакуваха с ножове-тояги и каменни брадви. Ръкопашният бой беше кратък, напрегнат и кървав. Още неколцина бойци паднаха от бързите като светкавица тояги-ножове на мечките, но накрая огнената мощ и сплотеността на бойните отделения на трекерите надделяха.
Самоубийствените атаки на групичките мюти по фланговете продължиха. Принуждавани от оттеглящия се враг непрекъснато да се движат напред, бойците се отдалечаваха все повече от речния бряг. Капитан Клей, чиято малка група се опитваше да координира действията, докато избиваше мечките от племето М’Кол, късно разбра, че предните части на фланга са надхвърлили петстотинте метра радиус на периметъра, заповядан от Хартман. Затова когато главната сила на мютите удари и разби двете отделения от по осем души нагоре по реката и се спусна по извиващото се кално корито към „Дамата“, основната маса на неговата сила се беше разпръснала по целия участък.
Хартман и неговите двама полеви командири не бяха разбрали напълно опасността от една тотална атака от тази посока. Облекчението, което бяха изпитали, след като бяха издържали на пороя, съчетано с непоклатимата им вяра в неуязвимостта на „Дамата“, стана причина да пренебрегнат факта, че „Дамата“ лежи килната на една страна напряко на речното корито и че само оръдията от дясната страна на първите пет фургона могат да противодействат на напредването на врага по течението. Но от десетте шестцевни оръдия, насочени в правилна посока, само три имаха нормален огневи обхват. Останалите седем бяха частично или напълно блокирани от натрупани от водата отломки, които се бяха събрали също и около дясната страна на телевизионните камери. Другите единадесет фургона бяха по течението на реката близко до стръмния ляв бряг и под нивото на терена. И поради ъгъла, под който бяха наклонени предните пет, оръдията в кулите можеха да бъдат насочени в хоризонтална посока само на седем градуса и бяха безполезни — както беше безполезна и значителна част от огневата мощ на незасегнатата дясна страна.
С похвална бързина Мур, старши полевият командир, поведе останалата част от бойците си по склоновете и се опита да изгради отбранителна позиция по реката над „Дамата“. Хартман извика Клей и му заповяда да се върне към бреговете на реката, за да помогне на Мур с анфиладен21 огън и да отреже пътя на мютите за отстъпление. После се обърна към заместниците си с ликуваща усмивка. След като блокираха мютите, щяха да ги избият като мишки в капан.
Артилеристите от дясната страна на петте фургона пометоха речното корито с непрекъснат огън и успяха да отрежат петдесетина мюти. Безмилостният порой от куршуми обаче не успя да спре напредването. Десетки невредими воини скочиха без колебание над падналите тела и се втурнаха напред. Когато бойците на полковник Мур се появиха изпод ешелона и започнаха да стрелят, воините на М’Кол се изсипаха с викове върху тях като внезапния порой върху ешелона.
— Затворете рампите! — извика Хартман.
Инженерът по системите реагира мигновено и затвори търбуха на ешелона. В цялата история на операции на пионерите нямаше случай мюти да са успели да се качат на фургон, но сега това беше една кошмарна перспектива, която изпълваше командира на ешелона с ужас. Ешелоните с тяхната стерилна, с кондициониран въздух вътрешност бяха част от Федерацията и като такива бяха неприкосновени.
Капитан Върджил Клей се свърза със своите разпръснати по източния и западния бряг на реката отделения и им нареди да се върнат към „Дамата“. Двете отделения от южната страна, които беше изпратил по течението, бяха приковани от огъня на скрити стрелци с арбалети и бяха пострадали тежко. Останал с половината си сили, постигнал отношение на убити най-малко един към петнадесет, Клей се обади на „Дамата“ и поиска да му изпратят допълнителна огнева мощ да прикрива оттеглянето. Северната страна пък вече бе съобщила, че е под силна атака, като съобщението беше прекъснато по средата. Клей на няколко пъти се опита да поднови връзката, но радиосъобщенията му останаха без отговор.