Хартман, командирът на ешелона, който беше видял касапницата на палубата за излитане и смъртоносното пикиране на Райън на редицата екрани в кабината, бързо реши, че загубата на трима планеристи за по-малко от пет минути е неприемливо голяма, така че включи видеокомуникационната система и погледна към Бакстър.
— Спрете въздушния удар и върнете всички на летателната палуба. Ще се опитаме да проведем атаката по друг начин. Пригответе се да изстреляте планерите по двойки. Вие ще останете на земята. С лошия късмет, който имахме досега, не искам да рискувам цялата си въздушна сила.
Бакстър прие променените нареждания и спря подемника, издигащ планера на Нейлър към палубата за излитане. Нейлър, който седеше в кабината, готов да изпита късмета си на руската рулетка, откопча коланите и изскочи навън с видимо облекчение. Бакстър също се почувства облекчен. Подобно на всички планеристи, той беше готов да посрещне смъртта във въздуха при изпълнение на задача — това беше постоянен риск, пред който бяха изправени всички. Но никой не искаше да бъде убит, докато седи в планера си, преди да е излетял. Това беше толкова безсмислено, колкото и да се подхлъзнеш на плочките в банята и да се удавиш с глава, заклещена в тоалетната чиния.
Хартман се обади по радиото на полковник Мур и му каза да се върне с хората си към „Дамата“ и да изградят нова защитна линия зад петте фургона, заседнали напряко в речното корито.
— Анвил Едно, всички групи прието, край — предаде Мур. Той веднага разбра какво възнамерява да направи Хартман и адски се надяваше, че ще изчака, докато се измъкне.
Командирът на ешелона се свърза с капитан Клей и му нареди да изтегли отделенията си от главното сражение, така че да може да подсили и задържи позицията по течението. Накрая Хартман успя да хване Барбър с една от външните камери и му каза какво ще направят. После попита:
— Как е?
— Трите фургона на опашката са освободени — изтощено отвърна Барбър.
— Това не е достатъчно, Стю — сопна се Хартман. — Казах шест.
— Ще направим всичко възможно — отговори първият инженер. — Имам осем убити, петнадесет ранени и…
Хартман го прекъсна.
— Стю, не ми трябва статистика, трябват ми реални резултати, ясно ли е? Просто го направете.
От високоговорителя се чу гласът на Клей:
— Анвил Две, контролираме по течението.
— Прието, Анвил Две — отговори Хартман. — Смажете ги. Никакво преследване, край.
Клей отново се обади по радиото.
— Анвил Две. Не безпокойте „Лейди Лу“, ако обичате. Нямам къде да избягам.
От думите му напрежението в кабината спадна и по лицата на заместниците се появиха усмивки.
— Бойна готовност на първа до осма, мистър Форд — каза Хартман. — Дайте картина.
Вторият инженер по системите активира контролния пулт и отчете показанията.
— Осем готови. Дай обща информация.
Пръстите на техника по видеокомуникация затанцуваха над ключовете и дадоха на Хартман изчерпателна картина за положението под ешелона и по земята от двете му страни. Командирът и заместниците му видяха бойните отделения на Мур да отстъпват, притиснати от ордите мюти. Надолу по течението под задните фургони групата по отстраняване на повредите и препятствията работеше трескаво да разчисти оставащите отломки. Хартман позна широкоплещестата фигура на главния водач, застанал зад седалката на екскаватора.
— Анвил Едно се връща под ешелона.
Хартман наблюдаваше напрегнато как полковник Мур и неговото отделение от четирима души се появи на екрана — стреляха, като всеки се обръщаше назад, за да прикрие другарите си. Минаването им под ешелона не беше толкова гладко, колкото се беше надявал Хартман — мютите бяха по петите им. Битката продължаваше, докато те се мъчеха да минат през отломките — истинско праисторическо блато от преплетени клони и разтрошени трупи с полепнала по тях кал и дълги снопчета мокра трева, преплетена с мъртви листа; гротескна мрежа, изтъкана от гигантски пиян паяк; стрелба и сеч; истинска картина от Дантевия ад.
Хартман изчака още няколко минути, та трекерите да минат под предните фургони. Няколко екрана останаха празни, защото воините М’Кол разбиха външните камери с каменните си боздугани. Останалите бяха изпълнени с мюти.