— Амбразури първа до шеста от долния край на левия и на десния борд — каза Хартман.
— Разбрано, шест, долен край.
— Подай пара!
Звукът прониза слоевете армирана броня, олово, топлинна и звукова изолация, които обвиваха фургоните; за онези навън той беше дори по-ужасяващ от зловещите шумове, издавани от вятърните камшици на мютите. Беше смразяващ, остър, пронизващ ушите вопъл. Беше ужасен, предвещаващ смърт вик, който проникваше до мозъка, смразяваше сърцето. Невидими, тънки като лазерен лъч струи пара излизаха от редиците дюзи в долната страна на водещите фургони и преминаваха през въздуха със свръхзвукова скорост, с остротата на хирургически скалпел и неустоимата, разкъсваща сила на циркуляр.
Въздействието на парните дюзи върху воините мюти надминаваше ужаса, описан от Данте и изобразен от Доре. Хванати напълно неподготвени, вкопчени в ръкопашен бой с последните нещастни бойци, десетки мюти бяха унищожени. Кожа, плът, мускули бяха разкъсани, направо свалени от костите; крайници бяха отрязани, тела разполовени, частите им се пръснаха във всички посоки, кръв потече по лещите на камерите и ги покри с червена пелена.
Дори онези, които се спасиха от действието на тази невиждана сила, не бяха напълно пощадени. Когато сеещите смърт струи изстинаха до точката на видимост, оцелелите бяха обвити в облаци попарваща, ослепяваща, изгаряща пара. Задните редици на мечките М’Кол трепнаха и се отдръпнаха; онези воини, които бяха изплашени от дъха на змията, но все още бяха на крака, побягнаха объркани или се опитваха да се домъкнат до някакво убежище.
— Изчистете екраните — заповяда Хартман и разтърка с пръсти затворените си очи в безуспешен опит да изтрие от ретината си кървавите картини. Пръстите му не можеха да стигнат достатъчно дълбоко. Онова, на което беше станал свидетел, вече се беше отпечатало в мозъка му: беше станало поредната ужасна страница в собствения му военен дневник, която щеше да преследва съзнанието му в тъмнината и да прогонва съня от очите му. Той се овладя и се обърна към заместника по системи:
— Затворете линията, мистър Форд.
Вторият инженер по системи затвори дюзите.
— Първа до шеста затворени.
Хартман се свърза с Клей:
— Лейди Лу до Анвил Две. Докладвайте за бойната ситуация. Край.
— Анвил Две. Останалите врагове се изтеглят на североизток под огън. Край.
Полковник Мур се включи в ефира.
— Анвил Едно до Лейди Лу. Всичко свърши. Бягат. — Гласът му беше колеблив, но триумфиращ.
— Прието, Анвил Едно. Задръжте позицията. — Хартман неочаквано почувства тежестта на отговорността, която носеше като командир на ешелона, и в същото време ясно осъзна предимствата на поста си. Той можеше да изтрие ужаса от екраните, но нямаше спасение за неговите хора навън. Те се бяха били и бяха загинали, бяха станали свидетели на страхотния спектакъл на двеста мюти, превърнати в сварено кълцано месо пред очите им, и сега трябваше да разчистят получената в резултат мръсотия, преди „Дамата“ да може да тръгне.
Хартман включи летателната секция и погледна командващия въздушните сили.
— Колко скайхока можем да пуснем, мистър Бакстър?
— Четири, сър. Нейлър и трима сребърни. Брикман, Фазети и Уайт.
Хартман се поколеба.
— Това ще е първата им истинска бойна операция. Ще могат ли да се справят… искам да кажа след случилото се?
— Те очакват с нетърпение да излетят, сър — отвърна командващият въздушните сили.
— Добре. Извършете въздушен удар. — Хартман изключи екрана и извика лейтенант Купър, заместник-командира на ешелона. — Поемете командването, Купър. Аз излизам навън.
Глава 12
Четиримата останали планеристи се качиха в кабините с мрачна решителност. Планерите бяха издигнати на летателната палуба и обслужващият персонал разгъна крилата им и ги избута по двойки на десните и левите катапулти. След като планерите бяха закрепени, стрелите на катапултите се вдигнаха под ъгъл петнадесет градуса и ги изхвърлиха със скорост петдесет мили в час. Нейлър поведе Фазети към гората; Стив Брикман последва Гас Уайт към нивите.
Бакстър, командирът на въздушните сили, наблюдаваше със смесени чувства как планерите изчезват. По отношение на жертви денят беше катастрофален. Във всички предишни операции срещу южните мюти се считаше за катастрофа загубата на осем планеристи за един месец. Дори ако сега излетелите се завърнеха невредими, „Дамата“ трябваше да се отправи към една от отдалечените гранични попътни станции, за да стовари ранените и да изчака пристигането на подкрепления. Бакстър се чудеше как ще бъдат приети в Гранд Сентрал резултатите от първото сражение на „Дамата“ с Плейнфолк. Изпълнителната власт на Амтрак не обичаше ръководители, които излагат на риск ешелоните; скъпите тактически грешки и провали се наказваха строго. И не само животът на ръководителите беше залогът. Ако на борда дойдеше екип от оценители, никой не беше в безопасност. Оценяваха се действията на всички. Надолу по йерархията.