От стаята за определяне на курса го пратиха на северозападната платформа — една от четирите, които лежаха под прав ъгъл една спрямо друга под формата на гигантски малтийски кръст. Там той намери скайхока, спрян с нос, насочен към огромните, облицовани с олово врати. Делта крилото беше покрито със синя метална тъкан, в която бяха вградени хиляди слънчеви елементи. Брикман направи обичайните предстартови проверки, после си сложи шлема с черното забрало, затегна ремъците, включи микрофона към УКВ-станцията и сензорния кабел към бордовия предавател. От този момент до излизането му от кабината на планера данните от прикрепените към тялото му сензори щяха да излизат на монитора в стаята за контрол на полета и да се записват за потвърждение на реакциите му през всяка секунда от полета.
Предавателят на данни беше сложен отдясно в кабината до лакътя му. Брикман се пресегна с лявата си ръка и го включи.
От контрола на полета веднага отговориха:
— Изи Х-рей едно, връзката за данни нормална.
Брикман потвърди връзката с инспектора на платформата и натисна стартера. Електрическият мотор зад седалката му оживя и зави. Брикман провери движението на плоскостите за управление, след това под команда на палката на дежурния на платформата се придвижи напред, докато носът на скайхока не стигна на няколко фута от най-вътрешната врата.
Двигателят на планера бръмчеше и Брикман почти не чу звука, с който високата петдесет фута стена пред него се плъзна надолу към пода. Като следваше оранжевите ленти, той рулира към двойните външни врати и спря на успоредната жълта линия.
На това място тунелът за достъп до платформата беше широк сто фута; стените му бяха леко наклонени към тавана. Брикман знаеше от инструктажа, че външната двойка врати се препокрива хоризонтално: по-високата горна секция влиза в тавана, по-ниската — в пода. Това устройство позволяваше екипът на платформата да нагласи отвора според размера на обекта, който трябва да мине през вратата.
Брикман погледна в огледалото за обратно виждане и се изненада, че огромната врата зад него се е вдигнала безшумно и го е изолирала от Федерацията.
В слушалките се чу гласът на инспектора.
— Изи Х-рей едно, тук наземен контрол. След пет секунди започва светлинен баланс. След десет вратите ще се отворят. Не се опитвайте да рулирате, докато не видите зелена светлина. След като пресечете двойната жълта линия, можете да излетите. При връщане, когато минете над червения, белия и синия фар, предайте позивния си сигнал. Край.
— Изи Х-рей едно, прието. — Гласът на Брикман трепереше от вълнение.
— Успех — пожела гласът в ухото му.
В същия момент по целите стени от пода до тавана и на самия таван светнаха неонови лампи — създаваха светлинен тунел, който ставаше все по-ярък към вратата на платформата, за да съответства на дневната светлина навън.
Брикман свали забралото. Пет секунди след това дебелите дванадесет фута врати се плъзнаха настрана, а долната секция на външната врата слезе под нивото на платформата, като осигури на Брикман петнадесетфутов отвор — точно колкото да мине скайхокът.
С носовото колело на централната линия Брикман рулира навън и мина под масивната бетонна плоча — горната секция на външната врата. После пресече двойната жълта линия, която се простираше от стена до стена, и отчете точно заобикалящата го среда.
Беше в бетонен каньон със стръмни, високи петдесет фута стени. Платформата имаше лек наклон нагоре. Брикман знаеше от разучаването на макет, че стените завиват рязко и се снишават, а платформата се издига като гигантско ветрило, за да излезе на повърхността.
Каньонът беше покрит с огромен блестящ син таван.
И внезапно той разбра, че не гледа осветен таван — като онзи на централния площад на Федерацията, а небе.
Таванът на света. «Дивата синя далечина» — покъртителната фраза от бойния химн на Авиационната академия, която беше запалила въображението му още като десетгодишен. Не артистично изработен от скрити неонови лампи, а изпълнение поразяваща, почти завладяваща сила, която се отразяваше от безцветния бетон и хвърляше остри, богати, тъмни сенки на пистата под планера. Слънцето блестеше толкова ярко над него, че дори защитените му от забралото очи не можеха да го гледат директно; излъчващата се от него топлина пронизваше тялото му, караше мозъка в костите му да трепти от горещина.
Брикман вдиша дълбоко свежия горещ въздух, отвори широко дросела и насочи скайхока по централната линия на платформата към небето напред. Вълна отразена топлина люшна лекия самолет, но Брикман бързо възстанови равновесието. Стените останаха назад, платформата под него се сви до блестящо парче бетонен пай и Брикман за първи път зърна повърхността.