Аристофан
Облаците
СТРЕПСИАД
ФИДИПИД
РОБ НА СТРЕПСИАД
УЧЕНИЦИ НА СОКРАТ
СОКРАТ
ХОР ОТ ОБЛАЦИ
ПРАВ ДОВОД
КРИВ ДОВОД
ПЪРВИ ЗАЕМОДАВЕЦ
ВТОРИ ЗАЕМОДАВЕЦ
Действието се развива в Атина
ПРОЛОГ
На сцената се вижда къщата на Стрепсиад, в нея — две легла: на бащата и на сина. В съседство — къщата на Сократ. Стрепсиад седи в леглото, синът му спи.
СТРЕПСИАД
Ох, ох! Ох, ох!
О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!
Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?
Отдавна чух петела. А пък робите
си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.
Проклинам те, война, за много работи!
Не мога даже да накажа роба си!
(посочва сина си)
И този тук отличен момък цяла нощ
не се разбужда, не, загърнат хубаво
във пет кожуха, си пърди. Но ха сега
да се завием и да си похъркаме!
(ляга)
Но не, не мога да заспя, че хапят ме
безброй разноски, конски ясли, дългове
на тоя, моя син. С коси нестригани,
той язди кон, препуска с колесници и
коне сънува. Аз умирам, гледайки,
че месецът показва вече двайсети.
Та лихвите вървят!
(Вика на Роб.)
Момче, дай лампата
и ми донеси тефтера, че да видя аз
кому дължа и да пресметна лихвите.
Робът изпълнява.
Но я, какво дължа?
(Чете.)
„На Пазий двадесет.“
Защо на Пазий двадесет? Кога ги взех?
Когато купих онзи кон със пръските.
Очите с камък да ми бяха пръснали!
ФИДИПИД (бълнува)
Филоне, не е честно! Карай в пътя си!
СТРЕПСИАД
Това е то бедата ми, съсипа ме!
Дори в съня му конни състезания!
ФИДИПИД (бълнува)
И колко кръга прави колесницата?
СТРЕПСИАД
И аз заради тебе правя кръгове.
Но я, след Пазий кой е тук? Аминий ли?
(чете)
„Три за колцата и колелетата!“
ФИДИПИД (бълнува)
Отвеждай коня, подсуши го хубаво!
СТРЕПСИАД
Но, драги, ти ми пресуши кесията.
Осъден съм да плащам, а за лихвите
ми искат залог.
ФИДИПИД (събужда се)
Татко бе, какво така
се тръшкаш цяла нощ и недоволствуваш?
СТРЕПСИАД
Ох, хапе ме и нямам мир от… бирника!
ФИДИПИД
Че остави ме да заспя за мъничко!
(Заспива)
СТРЕПСИАД
Добре де, спи. Но знай, че всички дългове
ще паднат най подир върху главата ти!
Ох!
Да беше пуста опустяла свахата,
която ме склони да взема майка ти!
За мене беше най-приятен селският
живот, сред кал и плесен, сред запуснатост,
с пчели, овци, маслини в изобилие.
И аз, селякът, се сродих с Мегакловци,
взех племенница на Мегакъл, гражданка,
като Кисира, важна и разглезена.
През сватбения ден седях до булката,
вмирисан на шира, на вълна, сирене,
а тя — на миро, на шафран, на разходи,
целувки страстни, лакомия, любене…
Не бе ленива, но широкопръста бе.
И често, като й показвах плаща си,
мълвях: „Жена широки ти са пръстите!“
Лампата угасва.
РОБЪТ
Във лампата ни вече свърши маслото.
СТРЕПСИАД
Запалил лампа, дето гълта маслото!
Ела тук да ти дръпна бой!
РОБЪТ
Защо пък бой?
СТРЕПСИАД
Защо си поставил от дебелите
фитили!
Робът излиза с лампата, след малко я носи запалена.
Като се роди момчето ни,
на мене и на моята добра жена,
за името му взехме да се караме.
Тя искаше на „ип“ да бъде името —
Ксантип, Харип или пък Калипид да е —
а аз предлагах Фидонид, на дядо му.
Бе дълга разправията и с времето
решихме Фидипид да му е името.
А майка му го вземаше и галеше:
„Стани голям, ще ходиш като вуйчо си
Мегакъл с колесница, дреха пурпурна!“
Аз виках пък: „Ще водиш като татка си
кози от планината, с дреха кожена
на гръб!“ Но той не ми послуша думите,
доведе ме до конска паралипсия.
И тъй сега, като размислях цяла нощ,
открих една пътечка, дивна работа,
отправя ли го в нея, знам, избавен съм.
Но искам най-напред да го събудя аз.
Как бих могъл да го събудя лекичко?
Как? Фидипиде, Фидипидчо!
ФИДИПИД (събужда се)
Слушам те.
СТРЕПСИАД
Ха целуни ме и ми дай ръката си!
ФИДИПИД
Добре. Защо?
СТРЕПСИАД
Обичаш ли ме, миличък?
ФИДИПИД
Кълна се в онзи Посейдон, конярина!