ЕКЗОД
Стрепсиад излиза от къщи, следван от Фидипид
СТРЕПСИАД
Уху, уху!
Съседи, близки, сродници, приятели!
Спасете ме със всички средства, бият ме!
Горко ми! Ох, главата ми, ох, зъбите!
(Към Фидипид.)
Мръсник! Баща си биеш!
ФИДИПИД
Татко, бия те.
СТРЕПСИАД
Ей на, признава, че ме бие!
ФИДИПИД
Вярно е.
СТРЕПСИАД
Мръсник, отцеубиец тип, злодей такъв!
ФИДИПИД
Кажи ги пак, притуряй още повече.
Ти знаеш как ме радват ругатните ти.
СТРЕПСИАД
Развратнико!
ФИДИПИД
Посипваш ме със розов цвят!
СТРЕПСИАД
Баща си биеш?
ФИДИПИД
Ще докажа, бога ми,
Че с право съм те бил.
СТРЕПСИАД
Ах, ти мръсник такъв!
Баща как може с право да се бие, бре?
ФИДИПИД
Ще той докажа, ще те убедя дори.
СТРЕПСИАД
В това ли ще ме убедиш?
ФИДИПИД
Тъй просто е!
Избирай който щеш от двата довода.
СТРЕПСИАД
А кои са те?
ФИДИПИД
Силният и слабият.
СТРЕПСИАД
Добре съм те изучил аз, нещастнико,
да спориш срещу правото, и ей сега
ще слушам, че е правилно и хубаво
бащите да ги бият синовете им!
ФИДИПИД
Но смятам, ще те убедя, та слушайки,
ти сам не ще изкажеш възражение.
СТРЕПСИАД
Добре, желая да ти чуя думите.
ХОР
Ала кажи на хора ни с какво започна спорът,
началото на битката. Стори го непременно.
СТРЕПСИАД
Добре, отде започнахме да се ругаем с него,
ще кажа. Както знаете, похапнахме, и първо
му викам аз на лирата да вземе да изсвири
за Свиньо, как го стригали, от Симонид. Веднага
отвърна, че пеене и свирене на лира
е старо нещо, правят го жените, като мелят.
ФИДИПИД
Не трябваше ли тоя час да те набъхтя здраво?
Пей, вика ми на обеда! Щурец ли угощаваш?
СТРЕПСИАД
Такива думи казваше и вътре като бяхме,
за Симонид говореше, че бил поет негоден.
Макар и мъка, сдържах се в началото, а после
му рекох с клонче миртово в ръка да каже нещо
Есхилово. Тогава той веднага тъй ми каза:
„Есхил ли сред поетите да смятам аз за първи?
Несвързан, шумотевици, големи, гръмки думи!“
Тогава как си мислите? Сърцето ми подскочи!
Но своя гняв преглътнах аз и казвам: „Прочети ми
там нещо от модерните, да чуя нещо мъдро.“
Тозчас задекламира той от Еврипид — как братът
обезчестил — да пози бог! — сестра си! И тогава
не издържах аз повече, обсипвам го веднага
с обиди и ругателства. И както се разбира,
словесно се нападнахме. Тогава той подскача,
забъхтва ме, запухва ме, за гърлото ме стисва.
ФИДИПИД
Не е ли с право, след като не смяташ Еврипида
за най-голям мъдрец?
СТРЕПСИАД
Мъдрец? Но…Ох, какво да кажа?
ФИДИПИД
И, вярвай бога, с право!
СТРЕПСИАД
Как? С право ли? Безсрамнико! Че аз съм те отгледал!
Отгатвал съм ти мислите, когато си ломотил:
ти кажеш „Пю“ — разбирам аз и давам ти да пиеш,
поискаш „папо“ — ето ме, дохождам, хляб ти нося.
Неказал още „ъкъкъ“, изнасях те навънка
и те държах през вратнята. А ти, като ме стисна,
и аз ти викам и крещях,
че имам нужда, мръсна твар,
навън не ме изнесе ти
пред вратнята — душен от теб,
тук „ъкъкъ“ направих!
ХОР
(Към Фидипид.)
Създателю, двигателю на нови мисли, хайде,
дири си убедителност, та прав да им се сториш.
ФИДИПИД
Как сладостен е досегът с неща дълбоки, нови,
и тъй установените закони да презираш!
Към конен спорт единствено насочвах аз ума си,
не можех ни три думици да кажа, без да сбъркам.
Но след като самият той ме отклони от него