и след като общувал съм с идеи тънки, с речи,
ще ви докажа: право е баща си да наказваш.
СТРЕПСИАД
Конете карай, моля те, защото предпочитам
коне да храня четири, но не да ме пребият!
ФИДИПИД
Оттам подхващам думата, където ме прекъсна.
И тъй, когато бях дете, ти бил ли си ме?Казвай!
СТРЕПСИАД
Ами че да, обичахте и грижих се…
ФИДИПИД
Кажи ми, не ще ли бъде правилно и аз да те обичам
и да те бия, щом като побоят значи обич?
И как тъй твоят гръб да е от сопа недокоснат,
а моят — не? Че гражданин свободен съм и аз, де!
„Децата плачат!“ Как така бащата да не плаче?
Ще кажеш, че децата е прието да се бият.
Ще възразя, че „старците са дваж деца“, така че
те, явно, трябва повече от младите да плачат,
доколкото по-малко е простително да бъркат.
СТРЕПСИАД
Не е прието никъде бащата да се бие.
ФИДИПИД
Създалият такъв закон не е ли бил подобен
на мен и теб? Дедите ни той с речи е предумал.
Защо да нямам правото чрез нов закон да кажа:
синът ще може също тъй баща си да пердаши!
Побоите, нанесени пред закона, ние
прощаваме и смятаме, че те са безвъзмездни.
Но погледни петлите, че и всички други птици,
как връщат на бащите си! С какво се различават
от нас онези, птиците, освен че не гласуват?
СТРЕПСИАД
Ами тогава, след като петлите са ти пример,
кълви си на бунището и спи върху гредите!
ФИДИПИД
Това е друго, драги ми. Сократ не го признава.
СТРЕПСИАД
Все пак не бий, че иначе ти сам ще се осъждаш.
ФИДИПИД
Как тъй?
СТРЕПСИАД
Аз имам правото да бия тебе, ти пък —
сина си, ако имаш, де.
ФИДИПИД
Добре, а ако нямам?
Напразно ще съм плакал аз, а ти ще ми се смееш,
докле умреш!
СТРЕПСИАД
Май правилно говори той, другари,
май трябва да отстъпваме пред тях, ако са прави.
Естествено, ще плачем, я, постъпвайки нередно!
ФИДИПИД
Я виж и друг един въпрос.
СТРЕПСИАД
Да, иначе загивам!
ФИДИПИД
Не ще се сърдиш може би, за туй, което стана.
СТРЕПСИАД
Че как тъй? Обясни ми ти каква облага имам.
ФИДИПИД
И майка си ще бия аз!
СТРЕПСИАД
Що думаш, бре, що думаш?
Тоз грях е ще по-голям!
ФИДИПИД
Какво, ако докажа
пред тебе с кривата си реч,
че трябва да й тегля бой?
СТРЕПСИАД
Какво ли? Сториш ли това,
знай нищо няма да те спре
да се преметнеш в пропастта —
ти сам, Сократ и кривите ти речи!
Заради вас така пострадах, Облаци,
на вас възлагах всички свои работи.
ХОР
За всичко туй ти сам си си виновният,
че се насочи към престъпни работи.
СТРЕПСИАД
Защо по-рано тъй не ми говорехте,
а стария неук човек подбутнахте?
ХОР
Това го правим винаги, узнавайки,
че някой е любител на престъпното,
додето го затрием с тежко бедствие —
страха от боговете да познава.
СТРЕПСИАД
Ох, Облаци! Сурово, ала право е!
Не биваше да присвоявам чуждите пари!
(Към Фидипид.)
Ала ела със мене, миличък,
за да погубим Херефонт, мръсника му,
че и Сократ, задето ни измамиха.
ФИДИПИД
Не правя зло на своите учители!
СТРЕПСИАД
Да, да, почитай Зевса на дедите си!
ФИДИПИД
Я, Зевса на дедите! Остарял си ти!
Че има ли го Зевс?
СТРЕПСИАД
Да, сине.
ФИДИПИД
Няма го.
Изгонил Зевса, днес царува Вихърът.
СТРЕПСИАД
Не го е той изгонил, ами татко ти
повярва ето в този Вихър. Беден аз,
за бог съм смятал тебе, съдче глинено!
ФИДИПИД
Лудувай сам и си приказвай глупости!
(Излиза.)
СТРЕПСИАД
О, глупост моя! Полудях, прогонвайки
зарад Сократа боговете!
(Към статуята на Хермес.)
Хермесе,
ти, драги ми, недей се сърди, моля те,
не ме унищожавай, а помилвай ме,
защото подлудиха ме брътвежите.
И ти ме посъветвай да ги съдя ли,
или каквото кажеш ти.
(Дава си вид, че се прислушва към статуята.)
А, правилно
съветваш да не ходя по съдилища,
а час по-скоро да запаля къщата
на тези кречетала.
(Вика.)
Ксантий, тук ела,
вземи там стълба, грабвай кирка, качвай се
отгоре, на мислилището, покрива
троши, ако обичаш господаря си,
додето върху тях се срине къщата!
Ксантий се качва на покрива и го руши.